Дойранският говор е български диалектСтойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 182 от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в пограничните области на Република Гърция и Република Северна Македония – в района на Дойранското езеро. На север граничи с малашевския говор, на запад — с гевгелийския, а на юг — с кукушко-воденския.
Македонската диалектология го систематизира като част от солунско-воденския диалект на т. нар. македонски език.
Характерни особености Праславянското *tj застъпено като шч – лèшча (леща), къ̀шча (къща). Среща се и застъпване с к’ – ки (ще), Праславянското *dj застъпено като йдж – вèйджа (вежда), сàйджи (сажди). Редукцията на широките гласни, когато са неударени и не са в краесловие: а⇒ъ – òблък (облак), бòчвъта (бъчвата). е⇒и – нивèста (невяста), дибèл (дебел) о⇒у – вуйнѝк (войник), крòснуто (кросното) Застъпник на стб. е ъ: път, съ̀бота Застъпници на стб. и : о: сон (сън), бòчва (бъчва). Като в неударена краесловна сричка се получава редукция о⇒у: плѝтук (плитък), вòсук (восък). ъ: къ̀сно (късно), дъ̀ска (дъска) Сонантното л има изговор ъл: въ̀лк, жълт, жъ̀лчка (жлъчка), гъ̀лтка (глътка). Изпадане на х в началото на думата: òро (хоро), ỳбуф (хубав), лàдно (хладно) Членно окончание -о за м. р. ед. ч.: чувèко (човекът), кòйно (конят). Членно окончание -то за мн. ч.: вулòвито (воловите), кòйнто (конете). Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време при всички спрежения: пèчум (пека), нòсум (нося), вѝкум (викам). Прави впечатление основата -у- за всички глаголи в сегашно време. Повелително наклонение за 2 л. мн.ч. с наставка -йте: стрижèйте (стижете), кусèйте (косете), чъкàйте (чакайте) Употреба на деепричастия: имàйки (имайки), нусèйки (носейки). Лични местоимения: он (той), òна (тя), òни (те)
Вижте също Кукушко-воденски говор
Литература Пеев, К. Дойранскиот говор – Македонистика, 2, 1979, 3 – 191.
Бележки
Категория:Македонски диалекти Категория:Югозападни говори говор