Мъклен, още Муклен, Моклен или Мъглен, е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Довища (Емануил Папас), област Централна Македония.
География Селото е било разположено на високо плато над 1000 метра надморска височина на 20 километра североизточно от град Сяр в планината Сминица (Меникио).
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от по-старо *Мокляне от водното име *Мокло, *Мокла с късен преглас о̀ > у̀ (сравнимо чок > чук) в етимологична връзка с мокър. Жителското име е му̀кленин, му̀кленка, му̀клене. Формите Мукен и Мъклен са най-разпространени, Моклен е по-рядка, а Мъглен съвсем рядка.
В Османската империя През XIX век Мъклен е малко българско село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Църквата в селото е изградена от Китан Петров. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Меклен (Meklen) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи. Поради отсъствие на обработваема земя мъкленци купуват земя в землището на съседното, разположено в полето село Сармусакли (днес Пендаполи).
През пролетта на 1883 година селото е нападнато от харамийския войвода Коста Куколич от село Равна, Демирхисарско. При завързалото се сражение войводата е ранен и скоро след това умира.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.592.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Мукляни като село с 65 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Мъклен брои 250 жители българи. Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Мъклен (Miklen) се състои от 480 жители българи екзархисти и в селото работи българско начално училище.
През юли 1907 година нивите на Мъклен са изгорени от четата на гръцкия андартски капитан Андреас Макулис. В това време Мъкленски и Дряновски войвода на ВМОРО е Димитър Михайлов.
Мъклен е посетен в 1909 година от училищния инспектор на Солунската епархия Константин Георгиев, който пише, че селото има 54 къщи. Основният поминък на жителите е отглеждането на тютюн и имат средно материално положение. Църквата в селото не разполага с имоти и има нужда от ремонт. Българското училище представлява висока каменна сграда с две стаи и чардак. Учител в Мъклен е Д. Божиков, който работи добре. Учениците са 17, от които 12 момчета и 5 момичета.
В Гърция При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Мъклен са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година от части на Българската армия. Към 1913 година селото има 55 къщи. По време на Междусъюзническата война в същата година е напълно разрушено и изселено, като населението му бяга в България - Свети Врач (днес Сандански), Станимака (Асеновград) и Неврокоп (Гоце Делчев).
Запазена е единствено църквата „Света Троица“, дело на Китан Петров.
Личности Родени в Мъклен Аврам Гецов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина Атанас Василев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 10 прилепска дружина Атанас Чакманов, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Георги Фотев, деец на ВМОРО Илия Попстоянов, свещеник, деец на Станимашкото македонско братство Константин Христов (Христев, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, Продоволствен транспорт на МОО Костадин Христов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина Кочо Кукулич (Коста Куколич, ? – 1883), хайдушки войвода Никола Андреев, македоно-одрински опълченец, учител, нестроева рота на 13 кукушка дружина Починали в Мъклен Никола Стоянов, варджия, деец на Станимашкото македонско братство
Бележки
Категория:Исторически села в дем Довища