Печене́жкият език е мъртъв тюркски език, говорен от печенегите през Средновековието. Изчезва към XIII век.
От печенежкия език са запазени само отделни думи – лични имена, названия на племена и родове, топоними, титулатура. Няма запазени текстове на печенежки език, освен тези, които условно се определят като печенежки. Това създава допълнителна трудност в лингвистичната характеристика на печенежкия език. Запазените предимно във византийски извори следи дават основание печенежкият език да бъде причисляван към огузката група на тюркските езици. Баскаков, Н. А. Тюркские языки, Москва 1960, с. 126-131..
Последните години много руски и чувашки учени доказват, че този език е „р“-езичен и може да бъде причислен към oгурската езикова група.
Според Махмуд от Кашгар, който в своя речник описва тюркските езици от XI-XII век, печенежкият език е сроден на езика на българите и суварите. Ана Комнина твърди че печенегите (наричани от нея „скити“) говорят същия език като куманите.
Печенежки речник Ето какво е запазено от печенежкия език до днесNémeth J. Die petschenegischen Stammesnamen. Ungarische Jahrbücher 1930.: лични имена: Bajǯа, Küäl, Kurkut, Ipa, Kajdum, Qosta(n), Jazi, Bata(n), Turax, Kiltär (biltär?), Kuin, Kägän, Sulju, Sältä, Karaman; Katalim, Bal(t)čar, Čälgü, Kürä, Tämir, Küčüg, Mätigäj, Tat(u), Boɣa, Karaja, Pitik, Sača, Näapči, Tatran, Tivan. названия на населени места: Aspron, Tunkataj, Kraknakataj, Salmakataj, Sakakatajk Jajukataj, Banamuni, Täjgua. названия на реки: Xarakül, Bal, Burlїq, Xadir, Almataj. етноними: Jabdiärtim, Küärčičur, Xabuxšїnjula, Surukälpäj, Харабој, Borotalmat, Jazїxopon, Bulačopon. В резултат на сравнителен анализ на печенежкия езиков материал могат да бъдат възстановени следните печенежки думи и словосъчетания: ärtim – доблест, благородство bajǯа – форма за непълнота на признака от *baj „богат“ bal – мед bal(t)čar – бойна брадва (?) boɣа – бик boro – сив bula – шарен burlїq – находище на варовик jabdї (~ jawdї) – светъл jazї – степ, равнина jaju – враг jula – вид титла qarаǯа – елен (букв. черен) qaraman – тъмен, смугъл qataj – укрепление (?) qulїn – жребче kägän – гневен, страшен kiltär – донеси! (или biltär съобщи!) küäl – син küärči – син külpäj (~ külbäj) – вид титла kürä – ковашка пещ küčüg – по-млад, малък orman – гора pitik – писмо saqa – планински склон salma – изоставен, подхвърлен suru – сив talmat (< *tїlmač) – преводач, откъдето и слав. *tъlmačь. tat – див, езически (~ немюсюлмански) tämir – желязо tiwän – сокол, ястреб хabuхšїn – покрит със струпеи, грапав xara-boj – черен бай (?) xara-köl – черно езеро xopon – глиган čälgü – удар от сабя čopon – чобанин, пастир čur – вид титла
Фонетични особености Хипотетично възстановената фонетична системаЩербак А. М. Печенежский язык. Языки мира: Тюркские языки. Москва 1997: стр. 107-110 на печенежкия език показва смесица от огузки и къпчакски черти: гласни – /а/, /ä/, /о/, /ö/, /u/, /ü/, /ї/, /i/ съгласни – /b-p/, /t-d/, /q-ɣ/, /k-g/, /x/, /s-z/, /č-ǯ/, /l/, /m/, /n/, /r/, /j/. От беззвучните съгласни в началото на думата се срещат /p, t, q, k, х, s, č/, от звучните /b/, от сонорните /j/. Към особеностите на печенежката фонетика се отнасят: преход /ɣ/, /g/ > /j/ > /Ø/: bäj < beg „бег“, küäl < küjäl < *kögäl „син“, jaju < *jaɣu „враг“ преход /ɣ/ > /w/ (/b/): jawdї (~jaбдї) < *jaɣдї „светъл“. спирантизация /q/ > /х/: xara < *qara „черен“, xabuxšїn < *qаbuqšїn „грапав“ (?), xopon < qopon < *qapan (~*qaban) „глиган“. непълно озвучаване на устнените съгласни в началото и средата на думите: pitik „писмо, грамота“, čopon, xopon, külpäj. силно лабиализиращо въздействие на устените съгласни (b, p) върху нелабиализираните гласни (а > о, или а > å): boj < baj „богат“, xopon < qaban (~ qaban), čopon < čapan (~ čaban).
Вижте също Топоними с печенежки произход
Бележки
Категория:Тюркски езици Категория:Мъртви езици език