Тайната полиция (също политическа полиция или служба за сигурност и/или безопасност) е държавна структура за обезпечаване сигурността, реда и спокойствието в държавата, с оглед спазване законността и нормалното протичане на държавното управление. В демократичните страни съблюдава спазване върховенството на конституцията и закона, а в тоталитарните и авторитарните режими (за които е характерна) основно следи и репресира политическите противници на режима.Juan José Linz, Totalitarian and Authoritarian Regimes (Lynne Rienner, 2000), с. 65.
Произволните арести, отвличанията, измъчванията и убийствата са все инструменти, с които си служи тайната полиция „за предотвратяване, разследване или наказване на опозицията“.Elna Dragomir, „Police State“ in The SAGE Encyclopedia of Surveillance, Security, and Privacy (ed. Bruce A. Arrigo" SAFE, 2018), с. 753 – 56. Тъй като тайната полиция обикновено разполага с големи правомощия и свобода на действие, тя много често действа извън върховенството на закона.Gerald F. Gaus, Justificatory Liberalism: An Essay on Epistemology and Political Theory (Oxford University Press, 1996), с. 196.
Тайната полиция е по правило част от изпълнителната власт. Различава се от обикновените полицейски сили по методите, способите и средствата на работа (включително използването на външни и вътрешни шпиони, внедрени агенти и информатори), които в повечето от случаите следва и остават скрити от властта и обществеността, предвид целите които преследва.
Висшият изпълнителен кадър на тайната полиция, за разлика от средните и нисши по длъжност служители, сътрудниците, агентурния апарат и информаторите, е видим за обществото. В съвременните държави обикновено тайната полиция е натоварена с функции по предотвратяване и разкриване на особено тежки и опасни престъпления, застрашаващи държавността, националната сигурност и обществения ред. Не във всички случаи към тайната полиция е придадено контраразузнаването на държавите.
Ефективността и ефикасността от работата на тайната полиция се измерва по нейната резултативност, съобразно целите които преследва. За разлика от начина ѝ на работа, резултатите от дейността ѝ следва да са широко и публично оповестени, и най-вече видими и оценими от обществото в демократичните страни.
Най-същественият аспект в работата на тайната полиция е контрола върху дейността ѝ. Обикновено той е парламентарен, а в случай на съмнения за закононарушения и нередности, и с участието на гражданското общество при гаранции за съблюдаване секретността на агентурата и работата ѝ.
Дейността на тайната полиция следва да се основава на спазването на строги професионални правила и отчетност, както и на субординация в работата ѝ с останалите власти и държавни органи.
История Тайната полиция се появява в Европа през 18 век след Френската революция, когато такива операции са създадени, за да се засичат всякакви възможни конспирации или революционна подривна дейност. Върхът на операциите на тайната полиция в Европа е в периода 1815 – 1860 г., когато забраните за гласувания, събрания, асоциации, съюзи и пресата са толкова строги в повечето европейски държави, че опозиционните групи се чувстват подтиквани към конспиративна дейност.Robert Justin Goldstein, Political Repression in 19th Century Europe (1983; Routledge 2013 ed.) С особено лоша слава по това време е тайната полиция на Австрийската империя. След 1860 г. употребата на тайна полиция спада, поради нарастващата либерализация, освен в автократични режими като Руската империя.
В Руската империя силите на тайната полиция са Трето отделение на Имперската канцелария, а след това Охранка. След Руската революция, Съветският съюз установява ОГПУ, НКВД, НКГБ, МВД и КГБ.Stephen J. Lee, Russia and the USSR, 1855 – 1991: Autocracy and Dictatorship (Routledge, 2006), passim.
В Нацистка Германия тайната полиция Гестапо се използва в периода 1933 – 1945 г. за елиминиране на опозицията. Като част от Главното управление за имперска сигурност тя играе голяма роля в организирането на Холокоста. Въпреки че Гестапо има относително малко членове (32 000 към 1944 г.), то използва добре ресурсите си чрез информатори и голям брой доносници сред населението.Gestapo, Holocaust Encyclopedia, United States Holocaust Memorial Museum След рухването на нацисткия режим, източногерманската тайна полиция Щази по подобен начин използва широка мрежа от цивилни информатори.Gary Bruce, The Firm: The Inside Story of the Stasi (Oxford University Press, 2010), с. 81 – 83.
Източници