Исландия (, произнася се , „ледена страна“) е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови. Столицата ѝ е град Рейкявик.
Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия. Тя е страната с най-малкото население от всички членки на НАТО и е единствената от тях, която няма постоянна армия. Поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство. През 2013 година тя е класирана като 13-а най-развита страна в света от индекс на човешкото развитие на ООН. През 2015 г. Исландия е на 21-во място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (13 място спрямо предходната година).
География
Разположение и релеф Исландия се намира на кръстовището на Северния атлантически океан и Северния ледовит океан. Основният остров е изцяло южно от Северния полярен кръг, който минава през малкия исландски остров Гримси. Страната е разположена между географските ширини 63° и 68° N, и дължини 25° и 13° W. Отдалеченият от континента остров Исландия е една от най-северните точки на Европа. Той е най-големият остров в света, възникнал изцяло в резултат на вулканична дейност. Такива са и заобикалящите я островчета Сюртсей, Строхкюр и Стори Гейсир. Територията на Исландия е заета от високи планини, ледници, гейзери и вулкани. Островът разполага и с много горещи минерални извори. В столицата Рейкявик те се използват за отопление. Най-високият връх, Кванадалсхнюкюр (в някои източници се споменава с името Хванадалсхнукюр) се намира на ледника Вахтнайокутъл (2110 m).
Исландия е по-близо до континентална Европа, отколкото от континенталната част на Северна Америка. По този начин островът обикновено се включва в Европа поради исторически, политически, културни и практически причини. Исландия е 18-и по големина остров в света и вторият по големина остров в Европа след Великобритания. Основният остров е с площ 101 826 km², а на цялата страна – 103 000 km², от които 62,7% са тундра. В Исландия има тридесет малки острова, включително слабо населени. Езерата и ледниците покриват 14,3% от нейната повърхност; само 23% са растителност. Геологически Исландия е част от Средноатлантически хребет.
Климат Климатът в Южна и Централна Исландия е умерен морски. Поради затоплящия ефект на северноатлантическото течение, в Южна Исландия зимите не са сурови, дори са меки. Летата са сравнително прохладни. В Северна Исландия климатът е субполярен. В тази част на острова климатът е малко по-студен в сравнение с климата в южните части.
Климатът на брега на Исландия е субполярен океански. Региони в света с подобни климатични условия включват Алеутски острови, полуостров Аляска, въпреки че тези региони са по-близо до екватора. Въпреки близостта си до Арктика, бреговете на острова остават без лед през зимата. Ледените нахлувания са редки. Последните, които са настъпили на северния бряг, са през 1969 година. Климатът варира в различните части на острова. Най-общо казано, на южния бряг е по-топло, влажно и ветровито, отколкото на север. Централните планини са най-студената част на страната. Ниските вътрешни райони на север са най-сухи. Снеговалежът през зимата е по-често на север, отколкото на юг. Най-високата записана температура на въздуха е 30,5 °C (на 22 юни 1939 година) на югоизточния бряг. Най-ниската е -38 °C (на 22 януари 1918 година) в североизточния хинтерланд.
+ Средни температури за Рейкявик температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек минимална -2 °C -2 °C -2 °C 1 °C 4 °C 7 °C 9 °C 8 °C 6 °C 3 °C 0 °C -1 °C максимална 2 °C 2 °C 3 °C 6 °C 9 °C 12 °C 13 °C 13 °C 10 °C 6 °C 3 °C 2 °C
Биологичното разнообразие Приблизително три четвърти от острова е без растителност. В Исландия вирее полярният мак. Постоянното заселване на хората значително нарушава изолираната екосистема на тънки, вулканични почви и ограниченото видово разнообразие. Горите са силно експлоатирани в продължение на векове за огрев и дървен материал. Обезлесяването, климатичното влошаване по време на малката ледникова епоха и прекомерната паша с овце, внесени от заселници, причинява загуба на горния почвен слой поради ерозия. Днес много ферми са изоставени. Три четвърти от площта на Исландия са засегнати от ерозия на почвата. Засаждането на нови гори увеличава броя на дърветата, но резултатът не може да се сравнява с първоначалните гори. Най-високото дърво в Исландия е ситковият смърч, засадено през 1949 г.
Има около 1300 известни видове насекоми в Исландия. Когато хората се заселват, единственият местен бозайник е полярната (арктическата) лисица. Животинският свят е беден, по крайбрежието обитава тъпоклюна кайра. В редки случаи има и прилепи, които долитат с вятъра на острова, но те не са в състояние да се размножават там. Полярните мечки понякога идват от Гренландия, но те са само посетители. Животните в Исландия включват исландски овце, едър рогат добитък, пилета, кози, исландски коне и всички потомци на животни, внесени от европейците. Дивите бозайници включват арктическа лисица, норка, мишки, плъхове, зайци и елени. Полярните мечки понякога посещават острова, идвайки по айсберги от Гренландия. Морските бозайници включват дългомуцунест тюлен (Halichoerus grypus) и обикновен тюлен (Phoca vitulina). Много видове риба живеят в океанските води в околностите на Исландия. Птиците, особено морските, са важна част от животинския свят на Исландия.
Административно деление
Административно Република Исландия е разделена на 23 териториални единици, наречени сисла (на исландски sýslur). Сисла са съставени от 95 общини. Паралелно с това страната е разделена на 6 парламентарни избирателни района и 14 самостоятелни града. История
Средновековие Смята се, че първите заселници в Исландия са ирландски християнски монаси, които прекарват известни периоди на острова през 8 век. Те престават да го посещават след постепенното заселване на викинги, идващи от Норвегия. Първият известен заселник е Ингоулвур Артнарсон, който през 874 година се настанява в района на днешен Рейкявик. Той е последван от нови заселници, главно норвежци и техните ирландски роби. До 930 година основната част от ограничената обработваема земя на острова е разпределена. Тогава е създаден Алтингът, парламент със законодателна и съдебна власт. Той е смятан за най-стария парламент в света, който, макар и с прекъсвания, съществува и до днес.
Християнството се налага в Исландия около 1000 година с подкрепата на норвежките крале. Те традиционно упражняват значително влияние в страната, както поради норвежкия произход на повечето исландци, така и поради зависимостта на острова от търговията с норвежките пристанища. След продължителен период на размирици, през 1262 г. Алтингът сключва т. нар. Стар договор, с който Исландия се подчинява на норвежката корона, а със сключването на Калмарската уния в края на 14 век – на Дания.
Колонизиране и федерация (874 – 1262) Келтски монаси живеели в Исландия преди скандинавските заселници, вероятно членове на шотландска мисия. Последните археологически разкопки разкриват останки от бараки в пристанища на полуостров Рейкянес. Шведският изследовател на викингите Гардар Свавасон е първият, обиколил Исландия през 870 г., с което установява, че това е остров.
Датско управление Следващите столетия са най-тежките в историята на Исландия. При всяка от двете големи чумни епидемии през 1402 – 1404 и 1494 – 1495 г. измира около половината от неголямото население на острова. В средата на 16 век датчаните налагат лутеранството, като през 1550 г. е обезглавен последният исландски католически епископ Йоун Арасон, тачен като национален герой. В допълнение към тежките природни условия, от 17 век външната търговия на страната е превърната в монопол, правата върху който са продавани от датското правителство, което се превръща в сериозна пречка за икономическото развитие. Крайбрежието става обект на нападения на пирати от Англия, Испания и Алжир. През 18 век нова епидемия, този път от едра шарка, унищожава около една трета от населението.The History of Iceland (Gunnar Karlsson) Изригване на вулкана Лаки през 1783 година нанася тежки щети на земеделието, като измира повече от половината добитък, а при последвалия глад – и около една четвърт от хората.
През 1814 г., след Наполеоновите войни, Норвегия е отделена от Дания, но Исландия остава под датско владение. През 19 век в страната се засилва движението за независимост, вдъхновено от европейския романтичен национализъм, като начело на повечето негови политически прояви застава Йон Сигурдсон. През 1874 г. страната получава известна вътрешна автономия, която е разширена през 1904 година. През 1918 г. между Дания и Исландия е сключен договор с 25-годишен срок, според който Исландия става суверенна държава в лична уния с Дания.
Независима Исландия През междувоенния период Исландия функционира като конституционна монархия, като датският крал осъществява правомощията си чрез свой постоянен представител. След началото на Втората световна война комуникациите между двете страни са затруднени, а след окупацията на Дания от Германия през април 1940 година стават невъзможни, поради което Алтингът възлага на правителството да изпълнява временно функциите на монарха, свързани главно с външната политика. В същото време островът придобива все по-голяма важност за двете воюващи страни. През пролетта на 1940 година, в нарушение на нейния неутралитет, Исландия е окупирана от британски войски, заменени на следващата година от американски, които остават там до 1946 година.
В края на 1943 г. срокът на договора за уния с Дания изтича. След проведен през пролетта референдум, на 17 юни 1944 г. Исландия е обявена за независима република. През 1949 г., сред необичайни за страната обществени противоречия, Исландия става член на НАТО, а през 1951 г. е подписан двустранен военен договор със Съединените щати, в резултат на който американските войски се връщат на острова. Те остават там в хода на цялата Студена война и се изтеглят отново през есента на 2006 г.
След Втората световна война в Исландия започва период на значителен икономически растеж, свързван с индустриализацията на риболова и преработката на риба, Плана Маршал и нарастването на търговията, в резултат на общия икономически подем в Западна Европа. През 70-те години Исландия е в центъра на т.нар. Рибни войни – поредица от спорове с Великобритания, Западна Германия и някои други страни, в резултат на които страната увеличава многократно зоната около острова с изключителни права за риболов.
Политика
Държавно устройство От 17 юни 1944 г. Исландия е независима парламентарна република. Парламентът (алтинг)ът се състои от 63 депутати и се избира за срок от 4 години. Държавен глава е президентът – предимно с представителни функции, който се избира за 4-годишен период.
Исландия е представителна демокрация и парламентарна република. Модерният парламент е основан през 1845 година като консултативен орган към датския монарх. Смята се, че основаването му представлява възстановяване на парламента, основан през 930 година в периода на т. нар. „Исландия от епохата на народовластието“ – държава, съществувала до 1799 г. Следователно, това е може би най-старият в света парламент. Алтингът има 63-ма членове, които се избират за максимален период от четири години. Президентът се избира чрез преки избори за срок от четири години, без граница. Изборите за президент и местните общински съвети са отделно на всеки четири години.
Партии