Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, България е със статут на регионална библиотека.
Със сбирка над 2 милиона библиотечни единици, тя е втората по обем на фонда в страната след Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
История Основана е през 1879 г. по инициатива на Йоаким Груев като Пловдивска народна библиотека от Александър Башмаков, който става и неин пръв директор.Радев, Симеон. Строителите на съвременна България, том 3, Издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2009, стр. 243. Открита е за читатели на 15 септември 1882 г. До Съединението през 1885 година библиотеката изпълнява функциите на национална библиотека на Източна Румелия.
От 1974 г. библиотеката се помещава в собствена специално проектирана сграда (1972), дело на арх. Мария Милева. В оформението участват мнозина творци на изкуството, сред които Георги Божилов, Христо Стефанов, Йоан Левиев, Тодор Панайотов, Любен Диманов.
Дигиталната библиотека предлага богато и разнообразно цифрово съдържание, достъпно безплатно онлайн. Към 2025 г. са налични над 800 периодични издания, като пловдивската периодика, излизала до 1944 година, е изцяло дигитализирана. В колекцията „Картографски издания“ може да се види „Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земли“ от 1843 г. - най-старата карта на България на български език. Колекцията от славянски ръкописи представя известните в научния свят особено ценни средновековни книжовни паметници като Слепченски апостол (фрагмент), втора половина на ХІІ век, Кюстендилски палимпсест, края на ХІІ век, Кичевски триод, втора половина на ХІІІ век и др.
Бележки
Външни препратки Официален сайт
Категория:Обекти, наречени на Иван Вазов