Амадей VI СавойскиИмето му на италиански се изписва като Amedeo, а на френски като Amédée. (В издадения от БАН през 1978 г. том I от Енциклопедия „България“ е възприета транскрипцията „Амадей“ докато в „Кратка история на България“ от 1983 г. е „Амедей“. Вж. Фол, Александър и др. Кратка история на България. София, Наука и изкуство, 1983. с. 503, наречен Зеленият граф (; ; * 4 януари 1334, замък на Шамбери, Свещена Римска империя; † 1 март 1383, замък на Санто Стефано ди Кампобасо, Неаполитанско кралство) е 17-и граф на Савоя, граф на Аоста и Мориен от 1343 до 1383 г. Основоположник е на един от най-висшите савойски ордени: Върховният орден на Пресветото Благовещение.
През 1366 г. напада с флота си българските черноморски градове, като експедицията понякога е наричана „Савойски кръстоносен поход“.
Известен е със значителното разширяване на савойските територии. Под негово управление Пиемонт преживява период на блясък и слава, невиждан от времето на Ардуин от Ивреа.
Произход Амадей, според френския историк Самюел Гишенон, е най-големият син на Аймон Савойски Миролюбивия (* 1273, † 1343), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Йоланда Палеологина (* 1318, † 1342).Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397 Негови дядо и баба по бащина линия са граф Амадей V Савойски и Сибила дьо Божè, а по майчина – Теодор I Палеолог, принц на Византия и маркиз на Монферат, по-малък син на император Андроник II Палеолог, и Арджентина Спинола.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 396 Той е братовчед на византийския император Йоан V Палеолог. Има двама братя и две сестри: Бианка Мария (* 1336, † 1388), господарка на Милано като съпруга на Галеацо II Висконти Йоан (* 1338, † 1345) Катерина (* 1342, † 1343) Лудвиг (*/† 24 декември 1342)
Биография Начални години Амадей е роден в Шамбери на 4 януари 1334 г.Histoire de Savoie, с. 348, бел. 1
През 1337 г., както е потвърдено от Държавния архив, баща му Аймон приема посланиците на краля на Бохемия и граф на Люксембург Ян I, който предлага годежа на Амадей с неговата племенница Маргарита, дъщеря на бъдещия император Карл IV. На следващата година е изготвен брачният договор, който обаче няма последици.
Когато е на около 8 години, на 24 декември 1342 губи майка си: не е известно дали тя умира преди, по време или след раждането на петото си дете.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 396 На 14 декември тя пише завещание, с което оставя наследство на четирите си живи деца Йоан, Бианка, Лудвиг и Амадей.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 179 -181 На 22 юни Амадей губи и баща си Аймон, поразен в началото на 1343 г. от внезапна тежка болест.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 336 На 11 юни 1343 г. графът пише завещание, в което напомня, че е разрешил окончателно с печата на Краля на Франция въпроса за унаследяването на Савойското графство и посочва като наследници своите три все още живи законни деца – Бианка, Йоан и Амадей.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
Граф на Савоя
Едва 9-годишен Амадей наследява графството от баща си като Амадей VI под регентството на братовчедите си Лудвиг II Савойски-Во и Амадей III ЖеневскиHistoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 400, които управляват Савойското графство до пълнолетието му.Histoire de Savoie, с. 348
През 1344 г. умира братовчедка му Йоанна,Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 383 която след смъртта на баща си, графа на Савоя Едуард Либералният, е предявила претенции към графството, уредени от Аймон през 1339 г.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176, който в завещанието си обявява братовчед ѝ Филип Орлеански за неин универсален наследник. Sezione Corte → Testamenti de' sovrani, e principi della Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno (Inventario n. 104) fascicoli 1-8 → Testamenti → Mazzo 2.2 → Fascicolo 10 Филип Орлеански, като наследник на Йоанна, предявява претенции и през 1346 г. се представя, за да иска това, което му се полага с оръжие.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 342 Регентите постигат споразумение, давайки му два замъка, годишна пенсия от 2000 ливри и обещавайки да му осигурят военен контингент.Histoire de Savoie, pag 348
През 1347 г., както е потвърдено от Държавния архив, е сключен брачен договор между Амадей VI и Йоана Бургундска, дъщеря на починалия Филип Бургундски, граф на Оверн и на Булон. Sezione Corte → Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102 → Matrimoni → Amedeo di Savoia e la principessa Giovanna figlia del defunto Filippo di Borgogna → Fascicolo 1 → Matrimoni → Mazzo 6.1 → fascicoli 1.6] Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Mariage d'Amè VI, с. 220 -222 На брака обаче се противопоставя кралят на Франция, така че вторият баща на Йоана, кралят на Франция Жан II Добрият през 1354 г. анулира годежа.#ES Histoire généalogique des ducs de Bourgogne de la maison de France, с. 120 e 121 След Парижкия договор от 1355 г. има потвърдително писмо от Йоан Добрия, което потвърждава развалянето на годежа.
На 14 години, през 1348 г., Амадей прекосява Алпите и потушава бунта на пиемонтските градове. През 1352 г. печели голяма победа над въстаналите селяни във Вале, източно от Женева.
Проницателен и предприемчив млад мъж, Амадей VI участва в многобройни турнири в младостта си, в които носи зелени дрехи, орнаменти и знамена, така че да получава прозвището „Зеления граф“. За поданиците е лесно да разпознаят своя граф: и след като се възкачва на престола той продължава да носи зелено. Освен като храбър боец Амадей се радва и на репутацията си на Дон Жуан. За него се носят много легенди, сред които се откроява сибилинският надпис FERT, което се откроява върху емблемата на Върховния орден на Пресветото благовещение, който основава. Има редица тълкувания на криптограмата FERT. Вероятно е само спомен за галантна афера на графа и тогава значението би било „Нося нейната руса коса със себе си“, също взето от латинска фраза. Сред другите известни фрази на графа е мотото, гравирано на неговия герб, под свлечен лъв: J'atans mon astre („Очаквам моята звезда“), замислено като акт на вяра в неговата съдба.
Амадей, след като подписва през 1355 г. с краля на Франция Жан II Добрия и неговия син, дофинаДофинатът на Виен през 1349 г., към който се стремят и графовете на Савоя, е продаден от Хумберт II Виенски на краля на Франция, Филип VI дьо Валоа, за най-големия му син с уговорката, че трябва да остане феод на Свещената Римска империя. Вж. Paul Fournier, Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo, cap. XI, vol. VII, с.402 Шарл I (бъдещ крал на Франция като Шарл V) изгодния Парижки договор, където с размяна на територии са установени ясни граници между Дофине и СавояPaul Fournier, Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo, cap. XI, vol. VII, с. 402, бел. 1, предоставяйки на последната големи територии в областите отвъд Алпийския вододел.
Междувременно Амадей VI се погрижва да поиска брак с Бона дьо Бурбон, дъщеря на втория херцог на Бурбон, Пиер I дьо Бурбон и на Изабела дьо Валоа,Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Lettre d'Amè VI, с. 222Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 428 и балдъза на бъдещия френски крал Шарл V. През 1355 г. той се жени за тази енергична и способна жена, която управлява държавата през дългите периоди, в които съпругът ѝ отсъства поради войните.
Военни подвизи Парижкият договор от 1355 г. прави Амадей VI съюзник на Франция срещу Англия (както и зет на бъдещия крал на Франция Шарл V), така че той вижда единствената възможност за разширяване на своето графство в италианските земи. Заедно с Монферат, който по това време преживява период на особено разцвет, той разделя анжуйските земи на т. нар. Графство Пиемонт.
Военните победи и закупуването на земи в Алпийския регион през 50-те г. на XIV век увеличават притежанията му, създавайки географска основа за единна държава, обхващаща почти целите Западни Алпи. Впоследствие той придобива земи и от италианската страна на Алпите.
На 11 май 1365 г. императорът на Свещената Римска империя Шарл IV Люксембургски, го обявява в Шамбери за имперски викарий за Савоя, част от Пиемонт и различни епархии на днешна Западна Швейцария.Romolo Caggese, Italia, 1313-1414, cap. VII, vol. VI, с. 311 и 312 Амадей VI го придружава до Арл, където Карл IV е коронясан за крал на Кралство Арл (Двете Бургундии).[Paul Fournier, Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo, гл. XI, т. VII, с. 404
Заедно с успешната си външна политика в Пиемонт, която довежда до анексирането на Кунео, Сантия и Биела, Амадей VI води и мъдра вътрешна политика. През 1359 г. неговата братовчедка, баронесата на Во Катерина Савойска-Во, затънала в дългове, му продава всичките си права върху Во за сумата от 160 хил. златни флорина.Caterina di Savoia Signora di Vaud nell'Enciclopedia Treccani По този начин Во се връща във владенията на първоначалния клон на Савойския дом.
Според Самюел Гишенон поради експедиция срещу Ивреа, направена през 1356 г. от неговия братовчед, владетеля на Пиемонт Жак Савойски-Ахая, Амадей VI го лишава от титлите му. Жак води открита война срещу графа и окупира княжеството.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 330 След като пристига в Пинероло през 1360 г., той е обявен за предател, заловен е там и е арестуван, докато неговият син и наследник Филип се укрива в Алесандрия: победата на графа на Савоя е пълна и Жак получава свободата си едва три години по-късно.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 330 и 331 Амадей VI успява да убеди Жак да лиши от наследството най-големия си син Филип, определяйки го като неблагодарен и незаслужил,Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX с. 220 - 223 давайки наследството само на децата си от третата си съпруга Маргарита дьо Божьо – полубратята му Амадей и Лудвиг. Децата са под защитата на Амадей VI срещу Филип, който не приема изключването му от наследството и е обсаден във Фосано през август 1368 г., където е заловен и след това убит към края на същата година.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 333
През януари 1364 г. Амадей VI е посетен от кипърския крал Петър I, който го въодушевява да се включи в подготвяния кръстоносен поход, но поради заплахата за Савоя от бродещи банди Амадей не взема участие в превземането на Александрия през 1365 г. Флотата на кръстоносците (15 кораба и 1700 бойци), предвождани от Зеления граф, отплава от Венеция едва през февруари 1366 г. и на 2 август пуска котва край бреговете на гръцкия остров Евбея. Сред кръстоносците са брат му Огиер, незаконен син на Аймон Савойски, Аймон, брат на Жак Савойски-Ахая, братовчедът на графа Гийом дьо Грансон, савойски и бургундски рицари, като Етиен дьо ла Бом, Жан дьо Виен, Юг II дьо Шалон-Арле, брат му Луй I и други. През 1366 г. към Амадей VI се присъединява генуезкият пират и владетел на остров Лесбос Франческо Гатилузио. На 23 август Савойците дебаркират на северния бряг на Дарданелите, а генуезците обсаждат крепостта Галиполи по море. След двудневни сражения обединените сили на Амадей и Гатилузио успяват да отвоюват крепостта от султан Мурад I. На 26 август 1366 г. крепостта Галиполи е превзета и предадена на византийците.