Република Ирландия или Ейре (; Poblacht na hÉireann – Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия – част от Обединеното кралство. Площта на Ейре е 70 831 km², от които 69 414 km² суша и 1417 km² водна площ. Физикогеографска карта на Ирландия Страната е на пето място по БВП на глава от населението и е пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%.
Страната има висококачествена образователна система, предоставя висока свобода на словото, политическа и икономическа свобода. През 2015 г. Република Ирландия е на 11-о място по свобода на пресата в света (осмо в Европа) по данни на Репортери без граници (+5 места спрямо предходната година).
Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии и е страна-членка на ЕС, ОИСР и ООН. Тя е сред най-богатите, най-развитите, демократични и мирни държави в света. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО.
Официалните езици в страната са ирландският и английският. Националният празник на Ирландия е „Ден на свети Патрик“, който се чества на 17 март.
География
Брегове На изток бреговата линия на Ирландия е слабо разчленена, докато на запад е силно разчленена от множество врязващи се заливи в сушата (Бантри, Кенмър Ривър, Дингъл, Холуей, Клу, Донигал и др.) и дълбоко навлизащи в океана полуострови (Каха, Кери и др.). «Большая Советская Энциклопедия» – Ирландия (государство), (раздел Природа), т. 10, стр. 436
Природни райони Централна низина – с леко хълмистата и окарстена повърхност, с обилие от езера, блата, ливади и мочурища, заема повече от половината на острова. Западно крайбрежие – със силно изрязана брегова линия, разчленен нископланински релеф, влажен климат и господство на мочурища и тресавища. Източно крайбрежие – слабо разчленено, с редуване на възвишения и малки равнини, с отделни масиви от широколистни и иглолистни гори. Южно нископланинско крайбрежие – с най-мек климат, дълбоко разчленени планински склонове и обилие от къси и пълноводни реки.
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми
Повече от половината от територията на Ирландия (основно централната част) е заета от Централната Ирландска низина (височина 40 – 100 m) с отделни изолирани ниски възвишения и хълмове (Слив Блум, Слив Оти, Слив Берна и др.), изградена основно от пясъчници и варовици, препокрити моренни наслаги. Във варовиците са развити карстови форми – нопори, ували, пещери, подземни реки и езера. Релефът на Ирландия е силно повлиян и от поне две заледявания, които са оставили след себе си ледникови долини, езера, морени и загладени скали навсякъде по острова. Крайбрежните райони са заети от дълбоко разчленени възвишения и ниски планини с древни повърхностна пенепленизация – Донигал (815 m) на север, Слив Гамф (544 m), Нефин Бег (722 m) и Конемара (819 m) на запад, Уиклоу (926 m) на изток, Каха (707 m) и Кери (връх Керънтуил 1039 m, най-високата точка на Ирландия) на югозапад.
Остров Ирландия почти цялостно попада в системата на британските каледониди със североизточно простиране. Обособени са 2 зони: метаморфна, съставена от кристалинни шисти, гнайси, магматити и гранити с горнодокамбрийска възраст и неметаморфна, изградена от пясъчници, шисти, конгломерати, спилити и туфи с долнопалеозойска възраст. В геосинклиналните комплекси на северозапад несъгласувано залягат девонски и карбонски орогенни хоризонти, изградени от червеноцветни пясъчници, конгломерати, аргилити, карбонатни и въглищни породи. На североизток са развити мезозойски морски наслаги и палеогенови платобазалти. В крайния юг се простира херцинската зона, изградена от девонски и карбонски шисти и варовици.
Най-голямо значение от полезните изкопаеми на Ирландия имат големите торфени запаси. В горнопалеозойските падини са развити малки находища на каменни въглища (Килкени, Карлоу). В централните части се разработва постмагматичното оловно-цинково находище в Шели Силвермайнс (най-голямото в Европа), в района на Авоки – медно-пиритови находища, а в карбонските варовици – пластови фосфорити. През последните години в регионалните води на Ирландия са открити солидни запаси от нефт и газ.
Климат Климатът е умерен океански, като преобладава неустойчиво циклонално време с чести дъждове, мъгли и ветрове. Зимата е мека, безснежна със средна януарска температура 5 – 8 °С, а лятото прохладно, облачно със средна юлска температура 14 – 16 °С. Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm на изток, до 1000 – 1500 mm на запад, а в планините над 2000 mm, с максимум през зимата.
+ Средни температури за Дъблин температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек минимална 3 °C 3 °C 4 °C 5 °C 7 °C 10 °C 12 °C 12 °C 10 °C 8 °C 5 °C 4 °C максимална 8 °C 8 °C 10 °C 12 °C 15 °C 17 °C 19 °C 19 °C 17 °C 13 °C 10 °C 8 °C
Води
Благодарение на силното преовлажняване се е формирала гъста речна мрежа, а също и множество езера и блата. Реките са пълноводни целогодишно, не замръзват и се използват за корабоплаване и производство на електроенергия. Най-голямата от реките е Шанън (Shannon / Sionnainn), която със своите 386 km е най-дългата на Британските острови. На изток текат реките Бароу, Шур, Лифи, Бойн и др. Езерата имат предимно тектонско-ледников или карстов произход и са разположени предимно на север, запад и в централните части. На ирландска територия е част от Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach), най-голямото в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Ней. На територията на Република Ирландия са разположени Лох Кориб, Лох Маск, Лох Ри, Лох Дерг и др.
Почви, растителност, животински свят На остров Ирландия преобладават торфищата, мочурищата, тресавищата и преовлажнените ливади. Торфищата са привързани към киселите торфено-блатни почви. Върху пясъчните почви, често бронирани отгоре с плътен орнщейнски хоризонт са разпространени обширни мочурища и тресавища. Обширните преовлажнени ливади и пасища са развити върху подзолисти ливадно-подзолисти почви. Горите, съставени предимно от дъб, бор и бреза, заемат под 1% от територията на страната. Характерни за Ирландия са дивите цветя, между които е и символът на страната – детелината (shamrock / seamaróg, „детелинка“). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници, като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната.
История
Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 години пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път. От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници, като гробниците от Нюгрейндж.Geneticists find Celtic links to Spain and Portugal www.breakingnews.ie, 9 септември 2004. Посетен на 1 април 2007.Myths of British ancestry Stephen Oppenheimer. October 2006, Special report. Посетен на 1 април 2007.
Благодарение на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на V век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента, и играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа. Към 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Накрая Брайън Бору е признат за Висш крал на Ирландия и я покорява бързо, но през 1014 г. е победен и убит в битката при Клонтарф. Пристигането през 1169 година на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, поставя началото на повече от 7-вековна пряка намеса на норманите и англичаните в Ирландия.
Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмненията в лоялността на ирландските васали предизвикват поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. В този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в Ирландия се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно. През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите-англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в Парламента на Обединеното кралство през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.
От 80-те години на XIX век Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, и бива приет закон за самоуправление ( Government of Ireland Act 1914), но прилагането му се отлага поради Първата световна война. През 1916 г. избухва Великденското въстание – първата въоръжена акция на ирландските революционери. През 1918 г. „Шин Фейн“ печели изборите и започва Ирландската война за независимост, водена от Ирландската републиканска армия (ИРА), завършила с договор между Ирландия и Великобритания за частична автономия (1922 г.). Според него Ирландия се разделя на две части: южна и северна. Така 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и малко по-късно образуват Ирландската свободна държава (от 1948 година – Република Ирландия), а 6 графства остават под британско управление като Северна Ирландия, чиито вътрешни работи се управляват от отделно правителство в Белфаст. В периода 1921 – 1972 г. в Северна Ирландия не спира борбата за свобода.
По силата на мирно споразумение от 1998 г. хора и стоки преминават свободно между Великобритания и Република Ирландия.Ирландия иска границата с Великобритания да остане „невидима“ след Брекзит, dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г. При преговорите за напускане на ЕС от страна на Великобритания въпросът за статута на границата с Ирландия е един от основните спорни въпроси.
Държавно устройство Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 – от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973 г.
Административно деление
Ирландия е разделена на 4 исторически области – Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите области са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 подграфства. В исторически план шестте графства на Северна Ирландия формират част от областта Ълстър, но те не са част от Република Ирландия, а от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Имената на графствата са следните:
1. Дъблин (1. Дъблин Сити, 2. Дун Леръ-Ратдаун, 3. Фингал, 4. Южен Дъблин) 2. Уиклоу 3. Уексфорд