Мисленето е най-сложният познавателен психичен процес, който се състои в обобщено и опосредствено отразяване в съзнанието на съществените свойства и закономерностите в действителността. Мислите са форми, образувани в съзнанието, не възприети чрез сетивата. Мисленето дава възможност за създаване на модели на света и за неговото представяне, съобразно дадени цели, намерения и желания. Основните мисловни форми са: понятие, съждение и умозаключение. Мисловните операции (процеси) са: анализ, синтез, абстракция, сравнение, систематизацияГрупиране на предметите и явленията по съществени и несъществени признаци и подреждане в логична система., класификация, обобщениеПроцес или резултат от извличане на най-важното и общото от дадена информация, текст или набор от факти, което води до кратко, съдържателно резюме или формулиране на общ извод, правило, или принцип. То може да бъде логическа операция, при която се пренебрегват индивидуалните детайли, за да се стигне до универсални характеристики, или просто кратко представяне на същността. и конкретизацияПроцес на превръщане на общи, абстрактни идеи или понятия в нещо по-точно, детайлно, веществено, като се добавят специфични характеристики, примери или определения, за да станат разбираеми и осезаеми..
Мисленето е висша степен на човешкото познание, процес на отражение в мозъка на обкръжаващия го реален свят, основано на два принципно различни психофизиологични механизъма: обучение и непрекъснато попълване на запаса от понятия, идеи за нови съждения и умозаключения. Мисленето позволява да се получи знание за такива обекти, свойства и отношения в обкръжаващия свят, които не могат да бъдат възприети непосредствено с помощта на първата сигнална система. Формите и законите на мисленето са предмет на логиката, а психофизиологичните елементи съответно на психологията и физиологията.
Физиология Мисленето е резултат от дейността на цялата мозъчна кора. В осъществяване на мисловния процес участват не отделни връзки, а сложни вериги от асоциации, непрекъснато усложняващи се. Това са така наречените мисловни връзки. Създават се в сферата както на първата, така и на втората сигнална система.
Философия Феноменологичното движение във философията, вижда радикална промяна в начина, по който разбираме мисленето. Феноменологичният анализ на Мартин Хайдегер на екзистенциалната структурата на човека в „Битие и Време“ хвърля нова светлина върху мисленето, нарушавайки традиционните когнитивни и рационални интерпретации на човека, които засягат начина по който се разбира мисленето. Идеята за фундаменталната роля на некогнитивното разбиране на мисленето се оформя около дискусиите през 70-те и 80-те за възможно тематично съзнание при Изкуствения интелектDreyfus, Hubert. Dreyfus, Stuart. Mind Over Machine. Macmillan, 1987.
Друг важен момент в областта на Теория на познанието е работата на Имануел Кант, Критика на чистия разум, в която той разглежда чрез своята доктрина, наречена трансцендентален идеализъм, възможна ли е метафизиката като наука, т.е. възможно ли е да познаваме първите причини. Чрез своята критика, той се опитва да разчисти пътят за достигането на този отговор като се занимава с цялата конститутивност на разумът и начина по който той познава. По този начин в неговата работа откриваме, че мисълта, която се съдържа в разсъдъка, се разглежда като способност за съждение, която способност е изградена от чистите предварително известни представи. Представите се делят на понятие и нагледи, но понеже нагледите са възможни само в сетивността, защото както сам той казва: Разсъдъкът не може да си представя нищо нагледно, а сетивата нищо да мислят.", то понятията се формират от разсъдъка чрез законите или правилата му, а именно категориите. Така той обособява мисълта или способността за съждение като намираща се в разсъдъка. Докато разсъдъкът действа като законодател за правилата на мисленето, за да възникне познание, е нужно да имаме нагледи, които ни биват доставени от сетивността и нейните две чисти форми на нагледа – външно сетиво (пространство) и вътрешно сетиво (време). Явленията, които са навлезли в нас чрез тези две чисти априорни (предварително известни) форми на възприятието, биват мислени чрез помощта на продуктивната способност за въображение, която спомага за синтетичното единство на многообразното възприятие и законите или правилата на чистия разум, а именно категориите. Мисленето е обединяването на представите в едно самосъзнание, което обединяване формира съждението.
Разумът за Кант е тази част, която се занимава единство с идеите на чистия разум, т.е. единствено в тяхната трансценденталнаТрансцендентално е онова, което е отвъд познатото, представеното или изпитаното. употреба, които са свободата на волята, съществуването на бог и безсмъртието на душата.
В психологията Особености, свойства и качества Мисленето дава опосредствано познание за действителността, най-дълбокото познание. Характеризира се с проблемност. Започва с поставянето на въпрос и е насочено към решаването на някаква задача. Дава ни обобщено познание за действителността. Човек се абстрахира от случайното, несъщественото, за да опознае същественото и закономерното. Мисленето е свързано с практиката, възниква на практическа, действена основа. Основни качества на мисленето са:
Широта / ширина Дълбочина Бързина Конкретност / Целеносоченост Подвижност / Гъвкавост Последователност Самостоятелност Критичност и самокритичност
Посочените положителни качества на мисленето ще имат значение, ако се развиват не изолирано едно от друго, а когато се съчетават помежду си, също и с останалите качества на личността.
Класификация В зависимост от преобладаването на действието, образа или понятието в мисловния процес, мисленето се дели на: Практическо-действено – насочено към решаване на практически задачи. По форма то се дели на просто и сложно; Художествено (предметно-образно) – обобщенията и абстракциите са конкретни образи; Абстрактно – с две форми на проявление: словесно-логическо (понятийно, обобщено) – извършва се на основата на абстракции, а нагледните образи играят допълнителна роля; теоретическо – насочено към обяснение, към познание на най-отвлечените закономерности.
Въз основа на степента на оригиналност, самостоятелност и новост мисленето се дели на: Традиционно (конвенциално) – следва утвърдени стереотипи; Творческо (продуктивно, откривателско, евристично) – създава се нещо ново, оригинално спрямо миналия опит на индивида. Творчеството включва не само творческото мислене, но и вземането на творческо решение и начините и средствата за неговата реализация. То се проявява най-вече в проблемна ситуация, която предизвиква интелектуално затруднение и раздвижване на мисълта. Творческото мислене се характеризира с широта, дълбочина, гъвкавост, оригиналност, интензивност, избирателност и интуиция. Интуитивното мислене често се оказва път за решаване на много задачи.
Етапи на мисловния процес Осъзнаване на задачата. Появяване на асоциации. Пресяване на асоциациите. Оформяне на предположение (поява на относителна хипотеза). Проверка на предположението. – Потвърждение или – Опровержение и проверка на нови предположения до потвърждение 6. Решение на задачата.
Когнитивна психология Психолозите се концентрират върху мисленето, като интелектуално усилие, насочено към намирането на отговор на въпрос или решение на практически проблем. Когнитивната психология е клон на психологията, който разглежда вътрешните психични процеси като решаването на проблем, паметта и езика. Школите на мисълта, които изникват от този подход са познати като когнитивизъм, който се интересува от това как хората психически обработват информацията. Този подход намира основите си в гещалт психологията на Макс Вертхаймер, Волфганг Кьолер и Курт Кофка,Gestalt Theory, By Max Wertheimer, Published by Hayes Barton Press, 1944, ISBN 1-59377-695-0, 9781593776954 и в работата на Жан Пиаже, който създава стадиална теория, която описва когнитивното развитие на децата.
Когнитивните психолози използват психофизични и експериментални подходи в разбирането, диагностицирането и решаването на проблеми. Още се занимават с психичните процеси, които посредничат между стимула и реакцията. Изучават различни аспекти на мисленето, включително психологията на разума и това как хората вземат решения и правят избори, решават проблеми, както и това как правят творчески открития и прилагат въображението си.
В психологията развитието Жан Пиаже е пионер в изследването на развитието на мисленето от раждането до зрелостта. В своята теория за когнитивното развитие мисленето е основано на действия от обкръжаващата среда. Пиаже смята, че обкръжаващата среда е разбирана чрез процес наричан асимилация. Разбирането на смисъла на правилата е зависим от когнитивните схеми, с които се извършват асимилацията и акомодацията. Например правилата за игра. В резултата от взаимодействието между асимилацията и акомодацията мисленето се развива чрез поредица от стадии, които се различават качествено един от друг. Например мисленето се развива от перцепции и действия през сензомоторния стадий към вътрешни репрезентации в ранното детство. Впоследствие репрезентациите основно се организират в логически структури, които първоначално оперират с конкретни свойства на реалността, а после с абстрактни принципи, както е в стадия на формалните операцииPiaget, J. (1951). Psychology of Intelligence. London: Routledge and Kegan Paul.
В последните години концепцията на Пиаже за мисленето е интегрирана в теории за обработката на информация. По такъв начин мисленето се разглежда като резултат от механизми, които са отговорни за репрезентацията и обработката на информация. В тази концепция когнитивния контрол и работната памет са главните функции на лежащото зад тях мислене. В Неопиажистките теории за когнитивното развитие, развитието на паметта се разглежда като произтичащо от увеличаване на скоростта на обработка, засилена от когнитивния контрол и увеличаващата се работна памет.
Психоанализа „То“, „Аз“ и „Свръхаз“ са три части от „психичния апарат“, дефиниран от Зигмунд Фройд в неговия структурен модел на психиката. Те са три теоретични конструкта и чрез тях се обяснява активността и взаимодействията в психичния живот. Според този модел некоординираните инстинктуални влечения са „То“, организираната реалистична част от психиката е „Аз“, а критичната и имаща морална функция от психиката е „Свръхаза“.
Несъзнаваното е разглеждано от Фройд в теорията му като „съзнателна“ волева сила, която е повлияна от човешкото желание, но все пак оперираща отвъд съзнателния ум. За Фройд несъзнаваното е склад за инстинктивни желания, нужди и психични нагони. Миналите мисли и спомени могат да бъдат скрити отвъд непосредственото съзнание, но тези желания, нужди, чувства на индивида продължават да действат от царството на несъзнаванотоGeraskov, Emil Asenov. The internal contradiction and the unconscious sources of activity. The Journal of Psychology. 1 ноември 1994. Посетен на 17 април 2007.
В психоаналитичния възглед несъзнаваното е сила, която може да бъде разпозната само чрез ефекта, който предизвиква и който ефект се изразява чрез симптом.The Cambridge companion to Freud, By Jerome Neu, Published by Cambridge University Press, 1991, pg, 29, ISBN 0-521-37779-X, 9780521377799
Източници и бележки
Милкова, Румяна „Психология“, изд „Антос“.
Външни препратки
The Psychology of Emotions, Feelings and Thoughts, Free Online Book Nature of Human Thought The Fabric of the Mind A site exploring J. Krishnamurti's views on the mind and thought.
Категория:Психология