Капетинги

Капетингите са френска кралска династия, чийто представители управляват Франция от 987 до 1328 г. Капетингите си поставят за цел да обединят Франция и да изградят силна държава. Традицията свързва тяхното название с прозвището на първия им представител на трона – Юг Капет, дадено му заради характерния свещенически плащ, който носел като абат.

Предшественици Юг (Хуго) Капет произхожда от могъщия род на Робертините, чийто основател Робер Силни (ок. 820 – 866), граф на Тур, Анжу и Блоа (853 – 858, 861 – 865, 866), граф на Отьон, Невер и Осер (865 – 866), граф на Париж (860 – 866), е един от най-могъщите сеньори във френското кралство. От брака си с Аделхайд, дъщеря на херцог Хуго фон Тур, граф Робер Силни има дъщеря Рихилда дьо Блоа, омъжена за граф Ришар дьо Троа, както и двама синове, носили последователно кралската корона. По-големия от тях Йод (Одо) (858 – 898), граф на Париж, е избран за крал след отстраняването на представителя на Каролингите Шарл III Дебели през 888 г. Крал Йод (Одо) (888 – 898) разгромява и прогонва нашествениците нормани, но след това е въвлечен във война с наследника на Каролингите Шарл III Прости. Накрая, през 897 г., Йод (Одо) се съгласява да сподели управлението със своя съперник и тъй като няма деца от съпругата си Теодората дьо Троа, му завещава престола след смъртта си.

Братът на Йод (Одо), Робер I (922 – 923), получава кралската власт след бунта на аристокрацията срещу Шарл III Прости, с когото води борба до смъртта си. Женен е (984) за Беатрис (ок. 880 – 931), дъщеря на граф Ербер I дьо Вермандоа и е баща на Юг (Хуго) Велики (†956), граф на Париж от 922 г. Има и три дъщери: Лиетгарда, сключила брак с Ербер II, граф на Вармандоа и Троа; Емма (†934), съпруга от 914 г. на бургундския граф Раул, наследил тъста си на престола; Рихилда, омъжена за граф Тибо дьо Тур. Парижкият граф Юг (Хуго) Велики, херцог на Ил дьо Франс, успява чрез борбите си с последните Каролинги и посредством увеличаване на фамилния си домен да се превърне в най-могъщия феодал на Франция. Има три брака: 914 – с Юдит (895 – 925), дъщеря на граф Роже дьо Мен; 926 – с Едил (907/910 – 937), дъщеря на англосаксонския крал Едуард I; 938 – с Хедвига (ок. 922 – 978/981), дъщеря на германския крал Хайнрих I Птицелов. От третия си брак Юг (Хуго) Велики има четири деца: Беатрикс (938 – 987), съпруга (954) на Фридрих I, херцог на Лотарингия; Юг (Хуго) Капет (940 – 996); Ото (Отон) (†965), херцог на Бургундия от 956; Йод-Анри (†1002), херцог на Бургундия от 965, който от двете си съпруги Герберга дьо Шалон и Герсенда дьо Гаскон няма потомци. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 306. Робертины (Рупертины). Короли западно-франкские и короли Франции

Юг (Хуго) Капет (987 – 996) При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са Анжу, Аквитания, Шампан, Тулуза, Прованс, Фландрия, Бургундия. По-особено е положението на Бретан, който постепенно е усвоен от Франция, както и на Нормандия, завладяна от викингите през 911 г. и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се ограничава до околностите на Париж, Орлеан и Санс, които образуват кралския домен.

След смъртта на последния представител на Каролингите, Луи V, Юг (Хуго) Капет е избран на престола (987 – 996). По време на първите представители на новата династия кралската власт е почти номинална по отношение на могъщите васали. С реален авторитет те разполагат единствено във фамилния си домен, разположен по средното течение на реките Сена и Лоара, с центрове Париж и Орлеан (областта Ил дьо Франс). По името на тази област Западнофранкското кралство от 10-ти век започва да се нарича Франция. Първите Капетинги нямат постоянна резиденция, а сред останалите феодали статутът им е на „пръв сред равни“. Още от времето на Юг (Хуго) Капет, поради слабите си позиции в държавата, владетелите въвеждат практиката да избират синовете си за съуправители и приемници. По такъв начин три века по-късно френската корона окончателно се превръща в наследствена.

През 968 г. Юг (Хуго) Капет взема за съпруга Аделгейда (Аделаида, Аелис) (950/952 – 1004), дъщеря на аквитанския херцог Гийом III, която ражда три дъщери и един син: Едвига (Хедвига) (969 – 1013), 1-ви брак с Рение IV д’Ено; 2-ри брак с Хуго фон Дагсбург Гизела (970 – 987), ∞ за граф Юг дьо Понтийо (†1000) Робер II Благочестивия (972 – 1031), следващ крал на Франция Аделгейда (Аделаида, Аелис) (973 – 1063), ∞ 1006 за граф Рено дьо Невер (†1040).

Робер II Благочестивия (996 – 1031) Робер II Благочестивия (996 – 1031) се жени през 988 г. за Розалия-Сузана (ок. 945 – 1003), дъщеря на италианския крал Беренгарий II, с която се развежда през 992 г., за да сключи брак през 997 г. с Берта (967 – 1010), дъщеря на бургундския крал Конрад I. Поради тази причина той е отлъчен от църквата и през 1000 г. се развежда и с втората си съпруга. Третата му съпруга (от 1002) е Констанс (†1032), дъщеря на граф Гийом I д’Арл, чиято зестра увеличава значително неговия домен, и, която му ражда пет деца: Юг (Хуго) II (1007 – 1025), съуправител на баща си (1017 – 1025); Анри I (1008/1009 – 1060), херцог на Бургундия (1015 – 1032), следващ крал на Франция (1031 – 1060); Адела (Аделаида, Аелис) (1009 – 1079). 1-ви брак (1027) с нормандския херцог Ришар III (ок. 997 – 1027); 2-ри брак (1028) с фландърския граф Балдуин V; Йод (1010 – след 1056), неженен; Робер I (1011 – 1076), основател на Бургундската династия.

Анри I (1031 – 1060) Управлението на Анри I (1031 – 1060) е белязано от множество войни с неговите васали, сред които са брат му, бургундският херцог, и херцогът на Нормандия Гийом, бъдещия английски крал Уилям Завоевател. Негова първа съпруга от 1034 г. е Матилда (1024 – 1044), дъщеря на Людолф, маркграф на Фризия. След смъртта ѝ кралят сключва брак през 1051 г. с Анна (†след 1075), дъщеря на великия киевски княз Ярослав I. Тя ражда трима синове: Филип I (1052 – 1108), следващия крал на Франция; Робер (1055 – 1060); Юг (Хуго) (1057 – 1102), който става граф на Вермандоа чрез брак с наследницата на тези земи, Аделгейд (Аделаида, Аелис) (†след 1133) и основава едноименния клон на династията Капетинги.

Филип I (1060 – 1108) Филип I (1060 – 1108) в началото предприема редица действия за разширяване на границите на кралския домен, но се натъква на противодействието от страна на Англия и Нормандия. През 1071 г. се жени за Берта (ок. 1055 – 1094), дъщеря на холандския граф Флоренс I, която отстранява през 1091 г. за да ожени повторно през 1092 г. за Бертрада (†след 1115), дъщеря на Симон-Амори дьо Монфор, напуснала съпруга си, граф Фулко IV д’Анжу. От първата си съпруга Филип I има пет деца, като само две от тях доживяват пълнолетие: Констанс (1078 – 1124/1126), омъжена първо през 1094 г. (развод 1104) за граф Юг дьо Троа, а след това, през 1106 г. за Боемунд I, принц на Антиохия; Луи VI Дебелия (1081 – 1137), следващия крал на Франция. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 307. Капетинги. Короли Франции от Людовика VI до Людовика VIII (1108 – 1226)

От втората си съпруга Филип I има един син и три дъщери. Този брак не е признат от папата и четирите деца родени от Бертрада, са смятани за незаконни, а баща им е отлъчен от църквата, с която се помирява през 1104 г. Филип (1093 – 1123), граф дьо Манд, ∞ 1104 за Елизабет дьо Монтлери; Фльори (ок. 1095 – след 1118); Сесил (1097 – след 1145), 1-ви ∞ 1106 с Танкред (†1112), принц на Антиохия; 2-ри ∞ 1112 с Понс (1098 – 1137), граф на Триполи; Еустахия, ∞ за граф Жан д’Етамп.

Луи VI Дебели (1108 – 1137) Първият крал, който увеличава властта си и обхвата на земите под пряко влияние, е Луи VI, наречен Дебели (1108 – 1137). Неговата цел е да сложи под властта си околностите на Париж в областта Ил дьо Франс. Той създава нова управленска система за владенията си и се споразумява за сътрудничество с папата. По това време в резултат на кръстоносните походи започва формирането на две френски народности – севернофренската и южнофренската (провансалската). Една от целите на обединението на Франция под реалната власт на краля е сливането на тези две народности в една нация.

През 1115 г. Луи VI се жени за Аделхайд (1092 – 1154), дъщеря на граф Умберто II ди Савоя, от която има седем живи деца (една дъщеря и шестима синове): Филип (1116 – 1131), съуправител на баща си, но умира преди него; Луи VII Младия (1120 – 1180), следващия крал на Франция; Анри (ок. 1121 – 1175), архиепископ на Реймс от 1162 г. Робер I (ок. 1123 – 1188), основател на династичния клон дьо Дрьо; Констанс (ок. 1124 – 1176), 1-ви ∞ 1140 с граф Йосташ VI дьо Блоа (1127 – 1153); 2-ри ∞ 1154 (развод 1165) с тулузкия граф Раймон V (VII) (1134 – 1194); Филип (ок. 1125 – 1161), архидякон в Париж; Пиер I (ок. 1126 – 1180/1183), основател на династичния клон дьо Куртене.

Луи VII (1137 – 1180) През 1137 г. Луи VII (1137 – 1180) се жени за Алиенор (1122 – 1204), наследница на херцогство Аквитания. През 1152 г. бракът между тях е анулиран поради това, че Алиенор не може да роди мъжки наследник на краля. След развода Алиенор се омъжва за херцога на Нормандия Анри Анжуйски. Вследствие на този брак Аквитания преминава под управлението на херцога и, когато в 1154 г. той става английски крал под името Хенри II (и основател на династията Плантагенет), вече владее повече от половината от територията на Франция.Дюби Ж. История Франции. Средние века. От Гуго Капета до Жанны д’Арк. 987 – 1460. – М.: Международные отношения, 2001. – 416 с. – ISBN 5-7133-1066-3. В резултат на всичко това между 1152 и 1154 г. англичаните придобиват контрол над 50% от територията на Франция, докато под властта на френския крал са само 35% (и 15% за графа на Тулуза). Затова по-нататъшното обединение на Франция минава през войни с Англия. Луи VII е първият френски крал, участвал в кръстоносното движение. По време на Втория кръстоносен поход (1147 – 1149), той застава начело на своите васали в борбата за отвоюване на Светите земи.

След развода си с Алиенор, на следващата година (1153) кралят се жени за Констанса (1141 – 1160), дъщеря на кастилския крал Алфонсо VII, а само четири дни след нейната ранна смърт сключва брак с Адел (1140 – 1206), дъщеря на граф Тибо IV дьо Блоа-Шампан.

От първия си брак Луи VII има две дъщери: Мария (1145 – 1198), ∞ 1164 за граф Анри I дьо Блоа-Шампан (1126 – 1181); Алис (1151 – след 1195), ∞ 1164 за граф Тибо V Блоа-Шампан.

От втората си съпруга Констанса има една дъщеря: Маргарита (1158 – 1197), омъжена през 1172 г. за принц Хенри (1155 – 1183), син на английския крал Хенри II, а след смъртта му, през 1186 г. – за унгарския крал Бела II.

От третия си брак с Адел, Луи VII има един син и две дъщери: Филип II Август (1165 – 1223), следващия крал на Франция; Алис (ок. 1170), ∞ 1195 за граф Гийом III дьо Понтийо; Агнес (Ана) (1171 – след 1240). През 1180 г. тя се омъжва за византийския император Алексий II Комнин, а след неговото убийство се омъжва повторно (1183) за узурпатора Андроник I Комнин. През 1204 г. се омъжва за трети път за ромейския аристократ Теодор Врана.

Филип II Август (1180 – 1223)