Битката при Брегалница е събирателно название за боевете между сръбски и български войски по средното течение на Вардар, протежението на река Брегалница и склоновете на Осоговската планина между 17 и 26 юни (30 юни – 9 юли по нов стил) 1913 г., приключили с отстъпление на българите към Царево село. По преценка на сръбски историци това е решителната битка на Междусъюзническата войнаРатковић, Б.; Ђуришић, М.; Скоко, С. Србија и Црна Гора у Балканским ратовима. Београдски издавачко-графички завод, Београд 1972, стр. 256 и сл.;Skoko, S. Drugi balkanski rat 1913 , str. 1 (взето от Užice nekad i sad, на 24 април 2010), завършила с утвърждаване на сръбската власт във Вардарска Македония.
Понятието „битка при Брегалница“ се използва предимно в чуждоезичната и, по-специално, в югославската и сръбската историографияРатковић, Б.; Ђуришић, М.; Скоко, С. Србија и Црна Гора у Балканским ратовима. Београдски издавачко-графички завод Београд 1972, стр. 256 – 287;Батаковић, Д. Нова историја српског народа , 26 април 2010, стр. 244; Forbes, N. etc. The Balkans. A History of Bulgaria, Serbia, Greece, Rumania, Turkey. Oxford University Press, 1915, p. 159. В български исторически книги тези събития се разглеждат по-често не като една битка, а като низ от боеве на 4-та българска армия в началото на войнатаХристов, А., Исторически прегледъ на войната на България срещу всички балкански държави, 1913 г. Печатница на армейския военно-издателски фонд, София 1946, стр. 106 и сл.;Филипов, И. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том I, Държавна печатница, София 1941, стр. 309 и сл.;Марков, Г. Българското крушение 1913. Издателство на БАН, София 1991, стр. 74 сл., 83 сл..
Противниците и плановете им Българите Към средата на юни 1913 г. в поречието на Брегалница е разположена 4-та българска армия, в състав 100 пехотни дружини, 6 ескадрона и 63 батареиХристов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави, 1913 г. Печатница на армейския военно-издателски фонд (Военна библиотека 26), София 1946, стр. 33 с командващ генерал Стилиян Ковачев. Тези сили са разпределени по следния начинРатковић, стр. 256: на север, около Кочани, са Македоно-одринското опълчение, 2-ра бригада от Четвърта пехотна преславска дивизия (2/4 бригада) и Седма пехотна рилска дивизия; в центъра, около Щип, е Осма пехотна тунджанска дивизия; на юг, при Радовиш и Струмица, са дислоцирани Втора пехотна тракийска дивизия и 3-та бригада от Седма дивизия (3/7 бригада).
Според заповедта на помощник-главнокомандващия българската армия генерал Михаил Савов от 15 юни 4-та армия трябва да настъпи по цялата линия между Осоговската планина и Вардар, да завземе благоприятни позиции на десния бряг на Брегалница и да прекъсне (при Удово) железопътната връзка между сръбските и гръцките войски. На 17 юни вечерта, след започването на бойните действия, генерал Ковачев получава нова директива – да овладее териториите до линията Велес – Кратово. Нападението трябва да бъде извършено без формално обявяване на война. Целта е психологически ефект върху сърбите и подпомагане на българската дипломация в спора за подялбата на Македония. Предвид предишните въоръжени инциденти по демаркационната линия (престрелки по Злетовската река на 13 юниФилипов, стр. 299 – 300), Главното командване не очаква то да предизвика война. Затова конкретен план за операциите на българските войски липсва.Филипов, стр. 301 – 302
Сърбите Срещу 4-та българска армия е изправена основната част от сръбските въоръжени силиРатковић, стр. 252, 255: 1-ва армия, в състав Дунавската и Шумадийската дивизия I призив, Моравската и Дунавската дивизия II призив, Конната дивизия (общо 62 дружини, 25 ескадрона и 29 батареи), начело с престолонаследника Александър Караджорджевич (началник-щаб генерал Петър Бойович), в района Крива паланка – Кратово – Свети Никола; 3-та армия, в състав Дринската и Моравската дивизия I призив и Тимошката дивизия II призив (общо 43 дружини, 7 ескадрона, 25 батареи), начело с генерал Божидар Янкович), в триъгълника Криволак – Щип – Велес; Черногорската дивизия и Доброволческата бригада, оставени около Скопие като стратегически резерв на Върховното командване начело с войвода Радомир Путник.
Тези сили заемат две основни отбранителни линии: предната по реките Брегалница и Злетовска, а втората по Светиниколска река към Страцин.Ратковић, стр. 256 Съгласно военната конвенция с Гърция от 19 май 1913 г., в случай на българско нападение (като това от нощта на 16 срещу 17 юни) Сърбия може да разчита на пряка военна помощ от гръцките войски, концентрирани при Гуменджа и около Солун.Филипов, стр. 283
Хронология 17 – 18 юни. Българска офанзива Преди разсъмване на 17 юни българите предприемат офанзива по целия фронт от Султан тепе (в Осоговската планина) до Удово (на Вардар). Македоно-одринското опълчение завладява подстъпите, но не и самия Султан тепе. Седма пехотна рилска дивизия край Дренак и 2-ра бригада от Четвърта преславска дивизия при Добрево изтласкват противника на 5 – 10 километра от Злетовска река. Осма пехотна тунджанска дивизия форсира Брегалница при Щип и води кръвопролитни боеве с Дринската (I призив) и Моравската (I призив) дивизия на Ежов рид и край Сушево. Крайните левофлангови части на 4-та армия (3-та бригада от Седма дивизия) завземат железопътната станция Удово, охранявана от слаби сръбски части.Ратковић, стр. 257 – 266
Въпреки внезапното нападение, 4-та армия среща твърда съпротива на сърбите и не успява да постигне желания бърз успех.Филипов, стр. 428
18 – 21 юни. Сръбски контраудар през Злетовска река към Кочани На 18 юни следобед, след протести на сръбската легация в София и заповед на министър-председателя Стоян Данев, българите прекратяват едностранно огъня. Сръбската страна обаче отхвърля предложението за примирие и преминава в контранастъпление по направление към Кочани.Филипов, стр. 419 – 420, 428 – 431;Ратковић, стр. 268 На кота 550, южно от село Дренак, Шумадийската (I) дивизия успява да изненада и разгроми българския 13-и пехотен и две дружини от 26-и пехотен полк. Дала тежки загуби (общо 4600 убити, ранени и пленени за двата дни бойни действия), българската Седма дивизия отстъпва обратно на левия бряг на Злетовска река.Марков, Георги. Българското крушение 1913, София 1991, с. 83. Същото прави и 2/4 бригада. Отстъплението на дивизията на генерал Тодоров оголва десния фланг на Осма дивизия. През нощта на 18 срещу 19 юни тя се оттегля обратно на левия бряг на Брегалница. На крайния северен фланг сръбското командване съсредоточава три полка от Моравската (II) и Дунавската (I) дивизия и изтласква частите на Македоно-одринското опълчение, проникнали на 8 километра от Крива паланка.Дървингов, т. II, стр. 612 – 614;Ратковић, стр. 273 – 276
В края на втория ден 4-та българска армия е отблъсната на изходните си позиции от началото на битката. През следващите дни сърбите развиват успеха си срещу Седма дивизия. В участъка на тази дивизия и 2/4 бригада са съсредоточени три пехотни (Шумадийската I, Моравската II и Черногорската) и една конна дивизия. На 20 и 21 юни те атакуват и завземат Райчин рид (край село Райчани). Българите отстъпват в безредие и спират на 4 километра западно от Кочани. Сръбският натиск отслабва след вестта за поражението на десния фланг на сръбската 3-та армия при Криволак. Путник нарежда на Шумадийската (I) дивизия да се изтегли обратно през Злетовска река, за да попречи на евентуално българско настъпление от Криволак към Велес, в тила на сръбските армии.Дървингов, т. II, стр. 619 – 620, 627 – 628, 634 – 635;Ратковић, стр. 280 – 282
19 – 21 юни. Поражение на сърбите при Криволак
Както генерал Савов, така и генерал Радко Димитриев, който го сменя на поста помощник-главнокомандващ на 20 юни, разчитат, че 4-та армия ще съумее да нанесе решително поражение на сръбските войски за по-малко от седмица – преди натискът на гръцката армия от юг да даде позитивен за сърбите резултат. Основните си надежди българското командване възлага на операцията срещу десния фланг на противниковата 3-та армия при Криволак.Марков, стр. 90 – 93
Боят при Криволак започва на 19 юни, след като в предните два дни 1-ва бригада от българската Втора пехотна дивизия настъпва откъм Радовиш, прекосява река Крива Лъкавица и Серка планина и достига укрепленията на сръбската Тимошка (II) дивизия и Доброволческата бригада пред криволашкия завой на Вардар. Първите български атаки същата вечер и през нощта срещу 20 юни са отбити, но съотношението на силите се променя след пристигането от Удово на 2-ра бригада и 11-и пехотен полк. На 20 и 21 юни българите съсредоточават натиска си върху десния сръбски фланг при село Пепелище и го разбиват. След като и левият им фланг е обходен откъм Драгоево, сърбите отстъпват зад река Брегалница.Дървингов, т. II, стр. 620, 628, 636 – 637; Христов, стр. 116 – 118
В резултат от Криволашкия бой Тимошката дивизия е разгромена (губи над 3500 душиРатковић, стр. 276 – 279 и част от артилерията си), а с това сръбската 3-та армия е застрашена от обход. Поради тежките загуби (над 2100 души), Втора тракийска дивизия и 11-и полк (1/3 бригада) не продължават настъплението към Велес.
22 – 26 юни. Прегрупиране на противниците и отстъпление на българската 4-та армия
След неуспешните боеве при Дренак, Райчин рид и Султан тепе, на 22 и 23 юни деснофланговите съединения на 4-та българска армия отстъпват 15 километра към Безиково и Баньо Чука. Първа бригада от Македоно-одринското опълчение не успява да се оттегли навреме и дава няколкостотин жертви и пленници, а сърбите завладяват връх Китка. Седма дивизия отстъпва необезпокоявано на изток от Кочани.Дървингов, стр. 646 – 648
Сръбското командване нарежда на Моравската (I) дивизия да спре преследването заради общо прегрупиране на силите. Прегрупирането е предприето за усилване на 3-та армия след Криволашкия бой. Раздвижването на българските войски от север (офанзивата срещу Пирот, започнала на 22 юни) налага ново разместване на сръбските войски. Две дивизии – Дринската (I) и Шумадийската (I), са изтеглени към Велес и Куманово.Ратковић, стр. 285 – 286
В това време генерал Ковачев подготвя контраудар срещу сръбските части, проникнали до Кочани. Те са отслабени заради прегрупиранията, предприети от сръбското върховно командване, и от холерата. Ударът срещу тях трябва да бъде нанесен едновременно от изток със Седма дивизия и от юг с Втора дивизия. За целта последната потегля от Криволак (22 юни), минава зад тила на Осма дивизия, на чийто фронт при Щип цари сравнително затишие, и към 24 юни заема изходни позиции при село Червилово (на левия бряг на Брегалница, северно от Щип).Дървингов, стр. 656 – 657
На същия ден генерал Ковачев отменя операцията и нарежда общо отстъпление на армията си към Калиманското плато. В донесение до главната квартира той иска дипломатическа интервенция, като подчертава, че войските му са пред катастрофа. Причина за това е, че след победата си при Дойран (на 23 юни) срещу части на 2-ра българска армия гръцките войски напредват бързо към Струмица – Петрич – една от основните комуникационни линии в тила на 4-та армия. Осма дивизия се оттегля необезпокоявана от Щип през нощта срещу 25 юни.Ратковић, стр. 284 – 285 На 26 юни сърбите заемат Радовиш. Докато българското ляво крило отстъпва, дясното контраатакува. Части от МОО, 2/4 бригада и Седма дивизия прекосяват река Каменица (десен приток на Брегалница) и отблъскват Черногорската дивизия от връх Говедарник и Дулишките височини.Дървингов, стр. 664 – 665Ратковић, стр. 287
С общото оттегляне на българите към Царево село към 26 юни боевете стихват до сръбския пристъп срещу Калиманската позиция в началото на юли.
Анализ