Яш () е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия и административен център на окръг Яш. Разположен е на река Бахлуй, която е приток на Прут.
При преброяването през 2011 г. Яш има население от 290 422 жители и е четвъртият по големина град в Румъния. Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 4 február 2014.) Според Евростат, с население от 507 100 души (през 2019 г.), столичният район Яш е вторият по големина в Румъния след Букурещ. Градът е преживявал множество кризисни моменти (ограбван и опожаряван от татари и казаци, пострадал тежко през Втората световна война), но винаги се възражда. История Град Яш е споменат за първи път в писмен източник в грамота за търговски привилегии, издадена през 1408 г. от молдовския владетел Александру чел Бун (Александру Добрия). Името му вероятно идва от язигите или от узите, които придружават куманите.
Градът често е посещаван от молдовския двор. Около 1564 г. княз Александър III Лeпушняну, на чието име по-късно е наречена една от главните улици, избира Яш за столица на Молдова вместо Сучава в Буковина. Тогава Яш вече е бил известен културен център. Яш е столица на Молдова в продължение на 3 века (1564 – 1862). Тук е резиденцията (временна или постоянна) на Александру чел Бун, Щефан чел Маре, Михай Витязул, Александър III Лепушняну, Василе Лупу и на други молдовски войводи.
Яш е опожарен от татарите през 1513 г., от османците през 1538 г. и от украински казаци през 1686 г. В града е подписан през 1792 г. Яшкият мирен договор, сложил край на Втората руско-турска война. Гръцко въстание, предвождано от Александър Ипсиланти през 1821 г., води до атака на турците в 1822 г., а през 1844 г. в града избухва голям пожар.
Учредителното събрание, което през 1861 г. взема решение да премести седалището на правителството в Букурещ, гласува да бъдат изплатени на града 148 150 пари на 10 вноски, но всъщност Яш не получава никакви пари. Култура Яш е смятан от мнозина за културното сърце на „Старото царство“ (т. е. историческите области и княжества Молдова и Влахия, основите на първата румънска държава). Там се намира Яшкият университет – най-старият в Румъния, основан от княз Александру Йоан Куза през 1860 г. Днес в града има 5 университета.
Между 1561 и 1563 г. гръцкият авантюрист Яков Басилик основава училище и лутеранска църква в Яш. През 1643 г. първата печатна книга, публикувана в Молдова, е отпечатана от печатната преса на Василий Лупу. Той създава и училище – първото, в което гръцкият е изместен от майчиния език.
На един от хълмовете над Яш се намира манастирът Читъцуя, построен през XVII в. от княз Георги II Дука. В яшката църква „Три светители“ се съхраняват от 1641 г. мощите на Петка Българска, известна като света Петка.
Население XVIII век: 30 000 – 50 000 [Universitatea Al.I.Cuza Iași Ed. Litera, București 1971, pag. 9-10] 1831: 59 880 души 1859: 65 745 души 1912: 75 229 души A Handbook of Roumania 1900: 78 000 души 1930: 102 872 жители, от които 63 168 румънци, 34 662 евреи, 980 германци, 918 руснаци, 543 унгарци, 505 поляци, 340 цигани, 170 арменци и др.
2002: 320 888 души 2011: 290 422 души. 2021: 271 692 души
Известни личности Родени в Яш Никола Богориди (1820 – 1863), османски политик Михаил Когълничану (1817 – 1891), политик Даниел Панку (р. 1977), футболист Емил Раковица (1868 – 1947), изследовател Стефаница Лупу (1641 – 1661), княз Михаил Стурдза (1794 – 1884), княз Михай Унгуряну (р. 1968), политик Филип Гершкович (1906 – 1989), композитор
Починали в Яш Димитър Агура (1849 – 1911), български историк Антиох Кантемир (1670 – 1726), войвода Йоан Караджани (1841 – 1921), фолклорист Григорий Потьомкин (1739 – 1791), руски политик
Побратимени градове Яш е побратимен със следните градове: ORAŞELE ÎNFRĂŢITE CU MUNICIPIUL IAŞI: Primaria Iaşi, Архив от оригинала от 18.8.2011 г.Община Яш, Официален сайт
Асют, Египет Атланта, САЩ от 2001 г. Велико Търново, България от 2003 Вилньов д'Аск, Франция от 2003 Виница, Украйна от 1993 г. (относително ограничени отношения поради затруднения в комуникацията; през 2005 г. контактът е възобновен чрез румънското посолство в Украйна) Илиуполи, Гърция от 2003 Ирбид, Йордания Исфахан, Иран от 1999 Йерихон, Палестина от 2003 Квебек, Канада Кишинев, Молдова от 24 януари 2008 Кожани, Гърция Монтерей, Мексико от 1993 г. (сравнително ограничени отношения поради затруднения в комуникацията; временно възобновяване на сътрудничеството през 2007 г.) Морлупо, Италия от 1999 Нацано, Италия от 1999 Падуа, Италия от 1995 Перистери, Гърция от 2002 Поатие, Франция от 1969 Рамле, Израел Родос, Гърция Сант'Оресте, Италия от 1999 Сиан, Китай от 1993 Торита Тиберина, Италия от 1999 Филачано, Италия от 1999 Форано, Италия Чернивци, Украйна от 2012 г.
Започнати са и преговори за побратимяване, без да бъдат завършени с Лиеж (Белгия) – 2002 г., Битоля (Северна Македония) – 2000, Калаврита (Гърция) – 2001, Флоренция (Италия) – 2004, Даежон (Южна Корея) – 2005, Нетания (Израел) – 2005 и Портланд (Орегон, САЩ) – 2006 г.
Вижте също
Яси
Източници
Външни препратки
Сайт на кметството на града Страница на града Страница на града „Яш онлайн“ Карта на града Местният вестник „Ieşeanul“ Местният вестник „Ziarul de Iaşi“