Дервентският папирус () е древногръцки папирус, открит в 1962 година. Папирусът представлява философски трактат, алегоричен коментар на орфическа поема, теогония, създаден вероятно в кръга на философа Анаксагор през втората половина на V век пр. Хр., и според някои автори „е най-важният нов извор за гръцката философия и религия, появил се след Ренесанса“. Папирусът датира от около 340 г. пр. Хр., от времето на управлението на Филип II Македонски, и така е най-старият запазен ръкопис в Европа. Първото официално издание излиза в 2006 годинаBetegh G., 2013, Derveni papyrus, in The Encyclopedia of Ancient History, ed by R. Bagnall, et al., Wiley, 2013 и е свободно достъпно онлайн.Harvard University, Center for Hellenic Studies, Editio princeps 2006 (Olschki, Firenze)

Откриване Ръкописът е открит през 1962 година в цистов гроб Α в некропола на древномакедонския град Лете, разположен в прохода Дервент (Дервени), южно от солунското село Айватово (Лити). Пази се в археологическия музей в Солун. Карбонизиралият от кладата на благородник папирус е един от малкото оцелели папируси в Гърция. Изгорялата част е долната половина на ръкописа, както и най-външният слой; така първите четири колони реално липсват, а долният край на останалите 22 е овъглен. Събрани са и 266 фрагмента с различна големина.

Публикуване В 1982 година излиза едно предварително издание, а по-късно Янко (Janko) и Бетег предлагат свои издания. През есента на 2005 година с папируса се заема екип от експерти, начело с Пиерис от Института за философски изследвания и Дирк Обинк, директор на Оксиринхус – папирусен проект на Оксфордския университет, с помощта на съвременна мултиспектрална техника, разработена от Роджър Макфърлейн и Джийн Уеър от Университета Бригъм Янг. В следващата година папирусът е публикуван официално от учени от Солун.K. Tsantsanoglou, G.M. Parássoglou, T. Kouremenos (editors), 2006. 'The Derveni Papyrus, Florence: Leo. S. Olschki, series Studi e testi per il "Corpus dei papiri filosofici greci e latini, vol. 13. ISBN 88-222-5567-4. Публикацията дава пълен текст на папируса със снимки и превод. Документът предоставя още поле за научна работа и дискусии.Рецензия на Ричард Янко на Tsantsanoglou, Parássoglou, & Kouremenos 2006; Отговор на Цанцаноглу, Парасоглу и Куременос;* Отговор на Янко.

Съдържание

Текстът е коментар на хекзаметрическа поема, приписвана на Орфей, от която са цитирани фрагменти. Поемата започва с думите „Затворете вратите вие, непосветени“, известен призив към пазене на тайна, споменат и от Платон. Според теогонията в поемата Никта (Нощта) ражда Уран (Небето), който става първия цар. След това е наследен от Кронос, а по-късно от Зевс. Зевс, „чул пророчества от баща си“, отива в светилището на Нощта, която му предава „всички пророчества, които той по-късно трябва да осъществи“. След като ги чува, Зевс „поглъща фалоса [на цар Уран], който пръв е еякулирал блясъка на небето“. Коментарът излага разбирането, че всичко в цититрания текст е алегорическо иносказание и предлага обясннения. Похватите и маниерът на неговия автор са характерни за епоха, близка до материалното датиране.

Изследвания Запазеният текст е фрагментарен и трудночетим, така че почти всички мнения, изказвани относно авторството, остават спорни. Възможно е материално папирусът да бъде датиран, но това само поставя долна граница за текста, който може да го предхожда във времето.

Янко предполага, че автор е Диагор от Мелос, който, подобно на Анаксагор, е бил обвинен в безбожие. Лебедев, пренамирайки дузина цитати, убедително обосновава тезата, че автор е Продик от Кос.Lebedev A., « The Authorship of the Derveni Papyrus, a Sophistic Treatise on the Origin of Religion and Language: A Case for Prodicus of Ceos », in Presocratics and Papyrological Tradition. A Philosophical Reappraisal of the Sources. Proceedings of the International Workshop, Trier (22 – 24 Sept. 2016), éd. C. Vassallo, Berlin/Boston, Walter de Gruyter, 2019, p.491 – 604. Между предполагаемите автори се включват Евтифрон,Kahn C.H., 1996, Was Euthyphro the author of the Derveni Papyrus?, Studies on the Derveni papyrus, eds. A.Laks and G. Most, Oxford U. Press. Стесимброт Тасоски и други.

Вижте също Дервентски кратер

Литература André Laks and Glenn W. Most, editors, 1997. Studies on the Derveni Papyrus (Oxford University Press). Gábor Betegh, 2004. The Derveni Papyrus: Cosmology, Theology and Interpretation (Cambridge University Press). Предварителен прочит, критическа публикация и превод. ISBN 0-521-80108-7. Richard Janko's Review of Betegh 2004 K. Tsantsanoglou, G.M. Parássoglou, T. Kouremenos (editors), 2006. „The Derveni Papyrus“ (Leo. S. Olschki Editore, Florence series Studi e testi per il "Corpus dei papiri filosofici greci e latini, vol. 13). ISBN 88-222-5567-4. Lebedev A., « The Authorship of the Derveni Papyrus, a Sophistic Treatise on the Origin of Religion and Language: A Case for Prodicus of Ceos », in Presocratics and Papyrological Tradition. A Philosophical Reappraisal of the Sources. Proceedings of the International Workshop, Trier (22 – 24 Sept. 2016), éd. C. Vassallo, Berlin/Boston, Walter de Gruyter, 2019, p.491 – 604

Бележки

Категория:Папируси Категория:Лете Категория:Дем Даутбал Категория:Култура на Древна Македония Категория:Религия в Древна Македония Категория:Солунски археологически музей Категория:Археологически находки в Егейска Македония