Самодържавие, самовластие, автокрация (, „сам“ + , „управлявам, властвам“) е форма на държавно управление, при която държавният глава притежава еднолично цялата власт – изпълнителна, законодателна и съдебна.
При монархическа форма на управление, монархът може да се отъждестви със самодържец (самовластец), той държи всеки и всичко – от там и думата държава и самодържател или самодържавец.
При републиканска форма на управление, автократът е диктаторът, който има де юре или де факто пълната държавна власт.
Властта може да осъществява съвместно с аристокрацията или дадена политическа партия, т. е. тя може да се делегира по благоволението на всевластващия, като по всяко време, той може да си я върне обратно – всичко зависи изцяло върховно от самия него.
Във Византийската империя, някои владетели са се наричали автократори или в превод самодръжци или самодържатели.
От Византия терминът е заимстван в България и е известно ползването му в Първото и Второто българско царство от няколко царе.
В Първото българско царство неговият последен владетел – Йоан Владислав (1015 – 1018 г.) – се нарича самодържец. Върху т. нар. Битолски надпис от XI век се пише на старобългарски езикАндреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х: През Второто българско царство, цар Иван Асен II се титулова Цар и самодържец на българите, видно на надпис върху Асеновата колона в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница:
Самодържец се нарича и цар Иван-Александър (1301 – 1371 г.) в среднобългарски илюстрован ръкопис на евангелие, преписан в годините 1355 – 1356 г. за него. Царските портрети в началото на четвероевангелието са съпроводени от следните надписи: „Йоан Александър, в Христа Бога верен Цар и Самодръжец всем блъгаром и гръком“; „Теодора, в Христа Бога верная и новопросвещенная Царица и Самодръжица всем блъгаром и гръком“.Доста по-късно, едва през Новото време, титлата самодържец започва да се използва и в Руското царство и по-късната Руска империя.
Според някои източници първият руски цар, който прибавил титлата самодържец към царската титла, е Михаил Фьодорович през 1625 г., докато други историци се съмняват в това.
В периода 1654 – 1655 г. при цар Алексей Михайлович неговата титла е допълнена с нова формулировка „...суверен, цар и велик княз на цялата Велика и Малка и Бяла Русия самодержец“ в резултат на войната с Полско-литовската държава и завладяването на редица нови територии.
Към края на монархическото управление в Русия (1917 г.) пълната титла на всеруските императори, съгласно член 59 от Кодекса на законите на Руската империя, е формулирана по следния начин:Сводъ Законовъ Россійской Имперіи. ГЛАВА ШЕСТАЯ. О титулѣ Его Императорскаго Величества и о Государственномъ гербѣ. ст. 59. [23 апрѣля 1906 г.] Санкт Петербург: Дѣятель. 1912. — Т. 1. — стр. 1—26.
Днес терминът се използва като синоним на деспот, тиран и/или диктатор, въпреки че всяка една от тези думи първоначално е имала отделно и различно значение.
Бележки
Източници
Категория:Политически режими Категория:Монархия Категория:Титли Категория:Български титли