Збѝгнев Болѐслав Рѝшард Хѐрберт () е полски поет, есеист, драматург. Херберт е създател на литературния персонаж Пан Когито (Pan Cogito) – личност, оплетена в мрежите на съвременността, но и с дълбоки корени в европейската култура и духовност. През 80-те години на ХХ век Збигнев Херберт е знаковата фигура на полската опозиция. Той е един от най-много превежданите полски поети, носител е на най-авторитетните международни литературни награди, многократно е номиниран за Нобелова награда. Херберт е кавалер на Ордена на Белия орел. През 2007 г. Сеймът на Република Полша приема постановление, с което определя 2008 г. за Година на ХербертRok Zbigniewa Herberta, culture.pl, 2007/12/04 (посетен на 24.04.2014 г.).
Биография 1924 – 1956 Поетът е роден на 29 октомври 1924 г. в семейството на Болеслав Херберт и Мария, с моминско име Каняк.Andrzej Solarz, Биография на Херберт, 24ikp.pl, посетен на 24.04.2014 г. Води потеклото си от Англия (предполага се, че негов далечен родственик е английският поет от XVII век Джордж Хърбърт). Бащата на поета (по майчина линия половин арменец На арменката Мария от рода Балабанови Херберт посвещава стихотворението си „Баба“. Спомня си за нея и в статията под заглавие „Ormiańska babcia“, публикувано в Zeszyty Literackie 2 (94) 2006.), е участник в Полските Легиони през Първата световна война, има юридическо образование и до 1939 г. работи като директор на банка в Лвов. Майката на поета произхожда от заможен род.
Преди войната Херберт учи в лвовския лицей „Крал Кажимеж Велики“. След завземането на Лвов от немските войски Херберт продължава образованието си в тайните гимназиални курсове и полага матура през януари 1944 г. По това време върши конспиративна дейност в полза на Армия Крайова. В годините на окупацията работи като продавач в железарски магазин. Започва да следва полонистика в нелегалния Университет „Ян Кажимеж“ в Лвов, но прекъсва в края на март 1944 г., когато семейството му напуска Лвов (преди поредното влизане на Червената армия) и се установява в Краков.
Херберт следва в краковската Търговска академия, която през 1947 г. завършва с диплома за магистър по икономика, освен това слуша лекции в Ягелонския университет и в Художествената академия. Продължава образованието си по право в Торунския университет „Николай Коперник“, където през 1949 г. получава степента магистър по право. Същата година записва философия и посещава лекциите на проф. Хенрик Елзенберг, виден изследовател в областта на етиката и теорията на ценностите, специалист по антична философия. Заниманията с тези „класически дисциплини“ изграждат интелектуалната основа за бъдещото творчество на Херберт, а духовната връзка с Елзенберг дооформя личността му.
От 1948 г. Херберт живее в Сопот. Издържа се с различни професии – редактор на в. „Търговски преглед“, чиновник в Полската народна банка в Гдиня. В бюрото на Гданската секция на Съюза на полските писатели (1949 – 1950) се запознава с Халина Мишолкова – любов, продължила до 1957 г. През 1948 г. става кандидат-член на Съюза на полските писатели, напуска го през 1951 г. Приет е отново през 1955 г.
През 1949 г. се премества в Торун. Работи в Областния музей и като учител в основно училище. През есента на 1951 г. се премества във Варшавския университет, където за известно време продължава философското си образование. Отначало живее в мизерни условия във варшавското предградие Брвинов, а от декември 1952 до януари 1957 г. – в апартамент във Варшава заедно с други 12 наематели.
Опитва се да се издържа с писане, заобикаляйки официалното литературно течение, впрегнато в служба на политическата пропаганда. Херберт е сред малцината, които не се поддават на изкушението за бърз дебют и кариера, тъй като цената е присъединяване към кръга на писателите-панегиристи по време на сталинския режим. Публикува театрални рецензии и отзиви за музикални събития и изложби, без да се съобразява с критериите на соцреализма. През 1948 г. публикува в „Седмичник на Крайбрежието“ цикъла „Поетика за лаици“. Под псевдонима Патрик печата в „Слово Повшехне“ (1949 – 50) и в краковския „Тигодник Повшехни“, а под псевдонима Болеслав Хертински – в „Пшегльонд Повшехни“ на отците йезуити (1952). От 1950 до 1953 г. като Стефан Марта публикува в „Днес и утре“ на Дружеството ПАКС. Тези периодични издания представляват различни течения в католицизма, легални са по същество, но остават в периферията на литературния и обществен живот и в очите на официалната пропаганда са гнезда на „черната реакция“. Сътрудничеството с тях приключва за Херберт през 1953 г., когато „Пшегльонд Повшехни“ е закрит, а „Тигодник Повшехни“ (след като отказва да публикува некролог за смъртта на Сталин) е даден на ПАКС. Поетът решава, че не може да продължи участието си в изданията на ПАКС.
През този период Херберт се издържа със съставителство на библиографии, библиотекарски справки и др. От януари до юли 1952 г. е платен кръводарител. Принуден е да започне работа, несвързана с литературна дейност – хронометражист в Кооперацията за инвалиди и пенсионирани учители „Общо дело“, асистент в Централното бюро за проучвания и проектиране на торфената индустрия „Торфпроект“ и др. Благодарение на застъпничеството на Стефан Кишелевски е назначен за изпълнителен директор към управата на Съюза на полските композитори (септември 1956 – март 1957).
1956 – 1981
Житейската ситуация на Херберт се променя през 1956, когато политическото размразяване и краят на задължителния соцреализъм в изкуството създават условия за дебют. Първият му поетичен том – Струната на светлината, е посрещнат ентусиазирано. Видният литературен критик Кажимеж Вика посочва „необикновената вътрешна култура, разумното търсене на собствен поетичен път, респектиращата добросъвестност и голямото познание за действителността, за нейното актуално състояние и интелектуалните ѝ корени“. Литературният успех води до подобряване и на материалните условия за живот – с подкрепата на Йежи Завейски през 1957 г. Херберт получава от Съюза на писателите гарсониера (28 м²), а отпуснатата му стипендия от 100 долара му позволява да осъществи първото си задгранично пътуване.
Възхищението от средиземноморската култура, от една страна, и неприспособимостта му към атмосферата в Полската народна република, от друга, са причината пътешествията да се превърнат в негова страст. В тях поетът открива нови източници за своите философски и артистични вдъхновения. Въпреки многобройните трудности Херберт се стреми да удължава срока на паспорта си, което му позволява да се завръща безпрепятствено в страната. Никога не се решава да поеме окончателно пътя на емиграцията. Поради оскъдните финансови средства от инцидентни източници (награди, хонорари от издадени книги и авторски четения) пътуванията му се осъществяват с възможно най-скромни разходи. Това се отразява по-късно на здравето му, но му позволява да опознае отблизо света – красив и много различен (Молитвата на Пан Cogito – пътешественика) – както чрез великите творби на материалната култура, така и чрез срещи с хора.
Първото задгранично пътуване започва през 1958 г. Херберт заминава за Франция през Виена (май 1958 – януари 1959), посещава Англия (януари – март 1959), Италия (юни – юли 1959), след което отново Франция. Завръща се в Полша през май 1960 г. Плод на това пътуване е есеистичната книга Варварин в градината. През есента на 1963 г. заминава отново, този път за Англия и Шотландия. През декември 1963 г. се установява в Париж. През януари 1964 г. в Полската библиотека в Париж му е връчена Наградата Кошчелски, което улеснява престоя му на Запад. Прекарва ваканцията в Италия (юли-август 1964) и в Гърция (октомври 1964), откъдето заминава за Франция, а в края на годината се завръща в Полша. От 1965 до 1968 г. е член на редакционния състав на списание „Поезия“. В сезона 1965/66 е драматург в Театър „Юлиуш Остерва“ в градчето Гожув Виелкополски.
Първата голяма международна награда, с която е удостоен – Ленау (Internationaler Nikolaus Lenau Preis) – предоставя възможност за ново пътуване до Виена (октомври 1965). През 1965 г. Херберт е приет за член на Западноберлинската академия на изкуствата (Akademie der Künste) и на Баварската академия за изящни изкуства в Мюнхен. В Австрия остава до пролетта на 1966 г., задържа се за по-дълго време във Франция (юни 1966 – септември 1967). На път за Германия посещава Холандия и Белгия. През зимата на 1968 г. се установява в Берлин. На 29 март 1968 г., след почти десетгодишно приятелство, сключва брак с Катажина Джедушицка в полското консулство в Париж. Лятото на 1968 г. Херберт прекарва в Съединените щати по покана на Poetry Center. Посещава Ню Йорк, Калифорния, Големия Каньон, Ню Мексико, Ню Орлеан, Вашингтон, Лос Анджелис. По това време в САЩ излизат негови стихове в превод на Чеслав Милош и Питър Дейл Скот, което го превръща в един от най-известните съвременни европейски поети.Selected Poems в превод на Чеслав Милош и Питър Дейл Скот, с предговор на Ал Алварес. Penguin Modern European Poets, 1968; второ издание The Ecco Press . Херберт участва в няколко авторски четения в Ню Йорк, Бъркли и Лос Анджелис. От САЩ се завръща в Берлин, където живее до средата на септември 1970, с кратки пътувания до Полша и до Италия, където през 1969 г. участва в Dei Duo Mundi – Фестивала на двата свята. От септември 1970 до юни 1971 г. Хербертови са отново в САЩ, където поетът изнася лекции по съвременна литература като гостуващ професор в Щатския университет в Лос Анджелис.
От есента на 1971 до пролетта на 1973 г. Херберт живее във Варшава, в жилището на Артур Мендзижецки и Юлия Хартвиг поради липса на собствено жилище. През 1972 става член на президиума на Съюза на писателите и се ангажира в акции в защита на демокрацията, инициирани от литературните среди – подписва т.нар. „Писмо на 17-те“, протест на Съюза на писателите срещу цензурата. През 1972 г. влиза в ПЕН клуба.
През 1973 г. е удостоен с Хердеровата награда и заминава за Виена. Лятото прекарва в Гърция с лондонските си приятели Магдалена и Збигнев Чайковски, есента се завръща в Полша. В академичната 1973/74 изнася лекции в Гданския университет. През 1974 г. редактира „Писмото на 15-те“, в защита на поляците в СССР. През декември 1975 г. е сред подписалите т.нар. "Мемориал 59“ срещу промените в Конституцията на ПНР, насочени към засилване на позициите на комунистическата партия. От 1974 г. семейство Херберт се настанява в собствено жилище във Варшава.
Годините 1975 – 1981 прекарва зад граница, главно в Германия, Австрия и Италия.
1981 – 1998 Херберт се завръща в Полша в началото на 1981 г. – в периода на най-големи надежди, свързани с появата на „Солидарност“. Влиза в редакционната колегия на подземното списание „Запис“. След въвеждането на военното положение подкрепя с името си действията на опозицията – участва в нелегални тържества, публикува в подмолната преса. Творчеството му става, особено за младото поколение, манифест на свободата и израз на съпротива, а позицията на поета – символ на безкомпромисно противодействие.
През 1986 г. Херберт се пренася в Париж. През 1989 г. влиза в новосъздаденото Дружество на полските писатели. Година по-късно става член на Американската академия и институт за изкуство и литература (American Academy and Institute of Arts and Letters). Получава Литературната награда на град Йерусалим, която му позволява през май 1991 г. да пътува отново, макар и за кратко, този път до Йерусалим.