Административното деление на Туркменистан се определя от закона „О порядке решения вопросов административно-территориального устройства Туркменистана, присвоения наименований и переименования государственных предприятий, организаций, учреждений и других объектов“ приет на 18 април 2009 г. В съответствие с него населените пунктове на Туркменистан се поделят на градски (градове и селища от градски тип) и селски (села). Към 1 октомври 2018 г. в Туркменистан има 51 града, отнасящи се към три административни котегории (република, вилает, етрап), 62 селища от градски тип и 1717 села.

В административно-териториално отношение Туркменистан се дели на вилаети (области, провинции), етрапи (райони), генгешлици (общини) и населени пунктове от 5 административни категории: вилаети (области, провинции) – 5 броя; градове с права на вилаети (градове с население над 500 хил. жители, фактически само град Ашхабад); етрапи (райони) – 43 във вилаетите и 6 в градовете; градове с права на етрапи (градове с население над 30 хил. жители) – 11 броя; градове в етрапите (към тази категория се отнасят селищата с население над 8 хил. жители, а също и перспективните селища с по-малко население, в които са разположени промишлени предприятия, развито е жилищно-комуналното стопанство, има мрежа от социално-културни учреждения и организация на търговията и бита) – 39 броя; селища от градски тип (към тази категория се отнасят села с население над 2 хил. жители, а също и перспективните села с по-малко население, достигнали опраделено ниво на благоустройство, на териториите на които са разположени предприятия и организации, железопътни станции, хидротехнически съоръжения, санаториуми и други лечебни заведения) – 62 броя; генгешлици (общини, образуват се от териториите на едно или няколко села) – 504 броя; села (към тази категория се отнасят селища с население над 50 житли) – 1717 броя.

Административно-териториално деление Админ. единица(вилает) Админ. център Население(01.01.2005) Площ(km²) Етрапи(райони) Градове С правана вилает С правана етрап С етрапскоподчинение Градскирайони(с правана етрап) Селища отградски тип 1.Ашхабад 871500 470 - 1 1 - - 4 - 1.Ахалски вилает Аннау 939700 97160 7 8 - 1 7 - 10 2.Балкански вилает Балканабад 553500 139270 6 10 - 5 5 2 13 3.Дашогудки вилает Дашогуз 1370400 73430 9 9 - 2 7 - 1 4.Лебапски вилает Туркменабад 1334500 93730 10 15 - 1 14 - 24 5.Марийски вилает Мари 1480400 87150 11 8 - 2 6 - 14 Туркменистан – общо 6550000 491210 43 51 1 11 39 6 62

Историческа справка Съветски период

През 1917 г. територията на съвременен Туркменистан влиза в състава на Закаспийската област (столица – Асхабад) и Бухарския емират. През 1919 г. е образувана Туркестанската съветска федеративна република с център в Ташкент, в която влиза голяма част от Туркменистан. Самият Туркменистан като отделна административна единица е обособен през 1921 г. под името Туркменска област. След ликвидацията на Бухарската народна съветска република през 1924 г. нейните западни райони са обединени с Туркменска област и на 27 октомври 1924 г. е образувана Туркменската ССР, която на същия ден влиза в състава на СССР.

Първоначално Туркменската ССР се дели на 5 окръга: Керкински, Ленински (по-късно Чарджоуски), Мервски, Полторацки (по-късно Ашхабадски) и Ташаузки. На 21 ноември 1939 г. окръжното деление е заменено с областно деление: Ашхабадска, Красноводска, Марийска, Ташаузка и Чарджоуска области. 29 декември 1943 г. – От части на Чарджоуска област е образувана Керкинска област, просъществувала до 23 януари 1947 г. На същата дата е ликвидирана Красноводска област и районите ѝ са предадени на Ашхабадска област. 4 април 1952 г. – Красноводска област е възстановена, но на 9 декември 1955 г. отново е ликвидирана и районите ѝ са предадени на Ашхабадска област. 25 май 1959 г. – Ашхабадска област е ликвидирана, като трите ѝ източни района (Кировски, Серахски и Тедженски) са предадени на Марийска област, а останалите райони преминават под непосредствено републиканско подчинение. 10 януари 1963 г. – Ликвидирани са Марийска, Ташаузка и Чарджоуска области. Част от районите им са закрити, а останелите преминават под непосредствено републиканско подчинение. 14 декември 1970 г. – Възстановени са Марийска, Ташаузка и Чарджоуска области. 27 декември 1973 г. – Възстановени са Ашхабадска и Красноводска области. 25 август 1988 г. – Ашхабадска и Красноводска области отново са ликвидирани. 1991 г. – Красноводска област е преименувана на Балканска област и областният център е преместен в град Небитдаг (сега Балканабад). 27 октомври 1991 г. – Туркменска ССР обявява своята независимост под името Република Туркменистан

Постсъветски период 14 декември 1992 г. – На територията на бившата Ашхабадска област е образуван Ахалският вилает с административен център град Ашхабад, а по-късно е преместен в град Аннау (на 6 km от Ашхабад). Балканска област е преименувана на Балкански вилает, Марийска област – на Марийски вилает, Ташаузка област – на Дашогузки вилает и Чарджуска област – на Лебапски вилает с административни центрове съответно Балканабад, Мари, Дашогуз и Туркменабад. Град Ашхабад става отделна административна единица приравнена към вилает.

Източници