Иван Петров Кепов е български журналист, фолклорист, преводач, етнограф и историк, един от най-добрите изследователи и познавачи на Бобошево, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография Роден е на 18 (30) март 1870 година в село Бобошево, Кюстендилско. Завършва Кюстендилското педагогическо училище през 1889 година и история във Висшето училище в София през 1892 година. Учителства в Берковица, Образцов чифлик (днес квартал на Русе), Враца, Варна, Дупница, Кюстендил и София в периода 1893 – 1915 година. В периода от 1916 до 1928 година работи като чиновник в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика.

Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. В 1898 година става член на дупнишкото Македонско дружество „Единство“. На VIII конгрес на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет. Кепов е привърженик на крилото, подкрепящо Вътрешната организация и по-късно заедно с един от другите членове на комитета Владимир Димитров застава срещу генерал Иван Цончев и си подава оставката. Секретар е на Комитета за подпомагане на жертвите на Винишката афера в 1897 година.

Един от основателите на Радикалдемократическата партия заедно с Найчо Цанов и Тодор Влайков през 1903 година. Редактира и издава от 1901 година вестник „Изгрев“ (1900 – 1903), редактира списание „Младежка библиотека“ (1904 – 1907), „Учителски вестник“ (1907 – 1915). Критикува корупцията в управлението и различни закони – за полицията, за особата, за печата. За статиите му в „Изгрев“ „Ново беззаконие“ (брой № 19, 20 юни 1900), „Управлението на д-р Вачов“ (брой № 23, 1900), „Къде вървите“ (бой № 7, 1902) е съден за оскърбление на особата на княз Фердинанд, но е оправдан.

Участва в Първата световна война и я отразява в редица очерци и статии.

Кепов е и синдикален деец. Член е на Българския учителски съюз, на Управителния съвет на Съюза на гимназиалните учители, на Висшия учебен съвет и на Висшата дисциплинарна комисия при Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история.

До смъртта си през 1938 година се занимава само с книжовна дейност. Пише под псевдонимите Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Публикува свои статии, изследвания и разкази в списанията „Родна реч“, „Училищен преглед“, „Учител“, „Право дело“, „Ученически другар“.

Умира на 8 януари 1938 година в София.Иван П. Кепов. – сп. Родна реч, 1937-1938, № 3, 125-126.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 307.

Библиография Учебник всеобща история. За I кл. на мъжките и за II кл. на девическите училища. 1904, 96 с; Старите славяни. 1921, 61 с; Интелигенция и народ. Бележки по културната история на България. Пловдив, 1925, 64 с; Стара история. Учебник за IV кл. на пълните и непълни гимназии. 6. изд. 1926, 171 с; Нова история. Учебник за 6. кл. на гимназиите. 5. изд. 1927, 196 с; Най-нова история. Учебник за 7. кл. на пълните и непълни гимназии. 1928, 186 с; Източната римска провинция (Византия). 1929, 64 с; Гаврил Кръстевич – в. – „Библиотека „Български писатели“. под ред. на М. Арнаудов. Т. II, София: Факел, 1929 г. Последни Асеновци и Тертеровци. 1930,56 с; Религиозното състояние на България през втората половина на XIV в. – Училищен преглед, 1931, № 9—10, 68 – 80; България под турско владичество. 1931, 188 с; Въстанието в Перущица през 1876 г., Пловдив, 1931, 284 с; Нещо за езика на Паисиевата история. в сп. „Родна реч“, кн. 2, 1931/32 г. Езикова разправка – в сп. „Родна реч“, кн. 4 – 5, 1932/33 г. История на Княжество България. 1933, 208 с; Из миналото на Бояна. Исторически очерк. 1934, 48 с; Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, 288 с., издава Бобошевска популярна банка, печатница Кехлибар; Народописни животописни и езикови материали от с Бобошево, Дупнишко. в Сборник за народни умотворения и народопис, 42, 1936, 1—288; Права на средновековните наши манастири. – Училищен преглед, 1937, № 2, 89 – 103; Българската общественост през X в. 1938, 87 с; Документи по Кресненското въстание от 1878 г. (съавт.) – СбБАН, 36, 1942, № 19, 1-112.

Бележки

Външни препратки Иван Кепов, Гаврил Кръстевич (1929), LiterNet, 27 февруари 2004

Категория:Български учители Категория:Български журналисти Категория:Български преводачи Категория:Български етнографи Категория:Български фолклористи Категория:Български историци Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Възпитаници на Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил) Категория:Родени в Бобошево Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Държавен архив – Пловдив Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет