Административното деление на Казахстан към 1 юли 2022 г. е както следва: области – 17; административни райони – 170; градове – 89, включително: с републиканско значение – 3 (Астана, Алмати и Шимкент), с областно значение – 38, с районно значение – 48; градски райони – 29; селища от градски тип – 110; град Байконур (заедно с космодрума Байконур), разположен на територията на Къзълординска област, отдаден под аренда на Русия до 2050 година.

Актуално деление Към 2022 година Казахстан е разделен на 17 области, 3 града с республиканско значение. На 16 март 2022 г. президентът Касъм-Жомарт Токаев обявява, че сe създават три нови области: Абайска, Улътауска и Жетъсуска област, с административни центрове Семей, Жезказган и Талдъкорган. Новите области са създадени чрез отделяне от Източноказахстанска, Карагандинска и Алматинска област, като на последната административният ѝ център е преместен от Талдъкорган в Конаев.

ID област име административен център площ (км²) население (от 2009)Agency on Statistisc of the Republic of Kazakhstan. население (от 2022)1областЗападноказахстанскаОрал151 339598 880686 6552областАтъраускаАтърау118 631510 377689 674 3 област Актобенска Актобе 300 629757 768757 7684 област Костанайска Костанай 196 001885 570832 4455 област Северноказахстанска Петропавловск 97 993596 535534 9666областАкмолинскаКокшетау146 219737 495786 012 7 област Павлодарска Павлодар 124 800742 475754 829 8 област Мангъстауска Актау 165 642485 392761 401 9 област Къзълординска Къзълорда 226 019678 794830 90110областУлътаускаЖезказган188 900223 664221 01411 област Карагандинска Караганда 239 1001118 0361134 14612 област Абайска Семей 185 500654 423610 18313 област Източноказахстанска Уст Каменогорск 97 700742 1707308 18114 област Туркестанска Туркестан 116 1001738 4642110 50215 област Жамбълска Тараз 144 2641022 1291215 48216 област Алматинска Конаев 105 1001103 2371497 02517 област Жетъсуска Талдъкорган 118 500620 593698 95218 град Астана Астана 797613 0061 340 78219 град Шъмкент Шъмкент 1163730 8731 184 11320 град Алмати Алмати 6821 449 6962 147 11321 град по руска аренда Байконур Байконур 5736 17534 544

История

.

Руска империя Към началото на XX век територията на съвременен Казахстан е влизала в състава на седем области: Закаспийска област Уралска област Тургайска област Акмолинска област Семепалатинска област Сезмореченска област Сърдаринска област

Букеевската Орда влизала в състава на Астраханска губерния

Съветски период 1920 – Образувана е Киргизската АССР в състава на РСФСР със столица град Оренбург. 1925 – Киргизската АССР е преименувана на Казакска АССР с център град Кзъл-Орда. 1927 – Столицата на Казакската АССР е пренесена в град Алма-Ата. 1928 – Ликвидирани са всички губернии в Казакската АССР и територията ѝ е разделена на 13 окръга (Адаевски, Акмолински, Актюбински, Алма-Атински, Гуревски, Каркаралински, Кзъл-Ордински, Кустанайски, Павлодарски, Петропавловски (Кзъл-Джарски), Семипалатински, Сър-Дарински и Уралски). 1929 – Адаевски окръг е закрит. 1930 – Каракалпакската АО е изведена от състава на Казакската АССР и е подчинена непосредствено на РСФСР. Всички окръзи са ликвидирани. 1932 – Цялата територия около залива Кара Богаз Гол, влизащи дотогава в състава на Казакската АССР, са предадени в състава на Туркменската ССР. 1933 – Президиумът на ВЦИК утвърждава новото административно-териториално деление на Казакската АССР. Вместо съществуващите дотогава 6 области (Актюбинска, Алма-Атинска, Западноказахска, Източноказахска, Карагандинска и Южноказахска) страната е разделена на 123 района и 1 окръг (Гуревски)О новом административно-территориальном делении Казакской АССР. 1934 – Участък от територията на страната на север е предаден към новообразуваната Оренбургска област. Образуван е Каркаралински окръг. 1936 – С приемането на новата Конституция на СССР през 1936 г. Казакската АССР е изведена от състава на РСФСР и е преобразувана в Казахска ССР и за да се избегне бъркането на казахите с казаците в Южна Русия е преименувана от Казакска на Казахска. Образувани са две нови области – Кустанайска и Североказахстанска област. Гуревски и Каркаралински окръзи са закрити. 1938 – Образувани са Гуревска, Кзъл-Ординска и Павлодарска област. 1939 – Образувани са Акмолинска, Джамбулска и Семипалатинска област. 1944 – Образувани са Кокчетавска и Талдъ-Курганска област. 1959 – Талдъ-Курганска област е закрита. 1960 – Акмолинска област е закрита. 1961 – Акмолинска област е възстановена под името Целиноградска област. 1962 – Западноказахстанска област е преименувана на Уралска област, а Южноказахстанска област – на Чимкентска област. Образувани са 3 края: Западноказахстански край (Актюбинска, Гуревска и Уралска област); Целинен край (Кокчетавска, Кустанайска, Павлодарска, Североказахстанска и Целиноградска област); Южноказахстански край (Джамбулска, Кзъл-Ординска и Чимкентска област). 1964 – Трите края са закрити. 1967 – Възстановена е Талдъ-Курганска област. 1970 – Образувана е Тургайска област. 1973 – Образувани са Джезказганска и Мангишлакска област. 1988 – Мангишлакска и Тургайска области са закрити. 1990 – Възстановени са Тургайска и Мангишлакска област.

Постсъветски период 1991 – Провъзгласена е независимостта на Казахстан 1992 – Гуревска област е преименувана на Атърауска, Целиноградска – на Акморинска, Алма-Атинска – на Алматинска, Уралска – на Западноказахстанска и Чимкентска – на Южноказахстанска. 1993 – Джамбулска област е преименувана на Жамбълска, Кокчетавска – на Кокшетауска, Талдъ-Курганска – на Талдъкорганска. 1995 – Джезказганска област е преименувана на Жезказганска област. 1996 – Кзъл-Ординска област е преимунувана на Къзълординска, а Кустанайска – на Костанайска област 1997 – Закрити са Жезказганска, Кокшетауска, Семепалатинска, Талдъкорганска и Тургайска области. Изменени са границите на някои областни райони. Столицата на Казахстан е пренесена в град Акмола 1998 – Град Акмола – столицата на Казахстан е преименувана на АстанаУказ президента Республики Казахстан о переименовании города Акмолы – столицы Республики Казахстан в город Астана – столицу Республики Казахстан . 1999 – Част от районите на Североказахстанска област (с град Кокшетау) са предадени на Акмолинска област, а областният център на Акмолинска област и преместен от Астана в Кокшетау. 2001 – Областният център на Алматинска област е преместен в град Талдъкорган. 2018 – Град Шимкент е отделен от Южноказахстанска област, даден му е статут на град с републиканско значение, областният център е преместен в град Туркестан, а Южноказахстанска област е преименувана на Туркестанска област. 2019 – Столицата Астана е преименувана на Нур Султан.- О переименовании города Астаны – столицы Республики Казахстан в город Нур-Султан – столицу Республики Казахстан 2022 – На столицата е върнато предишното име Астана. 2022 – Образувани са 3 нови области: Абайска, Улътауска и Жетъсуска, с административни центрове в градовете Семей, Жезказган и Талдъкорган. Новите области са създадени чрез отделяне от Източноказахстанска, Карагандинска и Алматинска област, като на последната административният ѝ център е преместен от Талдъкорган в Конаев.

Източници