Пермски езици са група родствени езици, разпространени на територията на Русия (Удмуртия, Република Коми и Пермски край). Те са отделен клон на угро-финските езици в състава на уралските езици.
Пермските езици включват днес: удмуртски език, коми или коми-зирянски език, коми-пермяцки език, с Коми-язвински наречие
История В края на третото хилядолетие пр. Хр. угро-финският праезик се разделя на два клона: праугорски – езикът на прадедите на съвременните унгарци, ханти и манси; фино-пермски.
В средата на второто хилядолетие пр. Хр. от фино-пермския клон се отделя пермският праезик – праезикът на прадедите на съвременните пермски народи: удмурти и коми, които обитават басейна на р. Вятка и средното и долното течение на р. Кама. Вероятно те са споменати от Херодот под името будини и описани като многоброен народ, хора със светлосини очи и червена коса.
Пермският праезик просъществува докъм 9 век сл. Хр., когато пермската общност се разделя на две – коми и удмурти. Около 80% от лексиката на двата езика има общ произход.
Примери:
комиудмуртскибългарскиайайыбащапожӧмпужымборӧксыэскэйкнязнортнуртшейнанӧкнӧкысметанатойтейвъшкаэзысьазвесьсреброыргӧныргонмед
Древните пермски племена са се занимавали със земеделие, животновъдство, лов и риболов. Добивали са метали (бронз, мед) и са имали контакт с южните си съседи – ираноезичните степни племена, а после с волжките българи.
Въпреки че двата езика са се отделили един от друг преди повече от 1000 години, дори за неспециалисти е очевидно сходството им:
Зичы пиослы азьлӧ таче нимъес сетизы: одӥг, кык, кунь, ныль. (удмуртски)
Руч пиянлы медводз татшӧм нимъяс сетісны: ӧтик, кык, куим, нель. (коми-зирянски)
Най-напред лисичетата бяха наречени: едно, две, три, четири.
Сравнение с други угро-фински езици комиудмуртскифинскиунгарскибългарскитетонtetiвиемимиmemiниемемонminä, mäénазкинкинkenkiкойсинсиньsilmäszemоколылыluuкосткывкылkieliезикнимнимniminévименывнылneitiмомичечожчӥжsetäчичовавуvesivízводамумуmaaземятӧвтолtalvitélзималымлымыlumilom „киша“снягӧтикодӥгyksi (род.п. yhden)еднокыккыкkaksikétдвекуимкуинkolmeháromтринельныльneljänégyчетиривитвитviisi (род.п. viiden)ötпетквайткуатьkuusi (род.п. kuuden)hatшестсизимсизьымseitsemänседемдасдасtízдесетсесюsataszázсто
Влияние на съседни езици Древните пермски племена са имали интинзивен контакт с индоевропейско население на степите. В по-късни времена пермските племена търгуват с ираноезичното население в Южна Русия и заемат от тях понятия свързани със селското стопанство (кӧн „коноп“, зӧр „овес“, сю „ръж“, майӧг „кол“, порсь „прасе“, курӧг „кокошка“, ӧш „бик“, ма „мед“, сов „сол“, турун „трева“, вурун „вълна“, гӧн „пух“), металообработването (емдон „стомана“, зарни „злато“, кӧрт „желязо“), отвлечени понятия (морт „човек“, зон „момче, син“, сьӧм „пари“, ньӧбны „купувам“, вузавны „продавам“, дыр „дълъг, време“, идӧг „ангел“, шуд „щастие“, небӧг „книга“), числа (се „сто“, сюрс „хиляда“).
Самостоятелно развитие на пермските езици През ранното Средновековие контактите с ираноезичното население отслабват и около 9 век пермският език се разделя на 2 езика – коми и удмуртски.
По времето на Волжка България коми и удмурти контактуват с волжките българи.
През периода до 10 – 11 век, когато народа коми се преселва на север (в басейна на реките Луза, Сисола, Вичегда), в езика коми влизат думи от волжко-българския език като бус „прах“, вӧв „кон“, карта „конюшня“, колта „сноп“, кӧч „заек“, кушман „ряпа“, тусь „зърно“, чарла „сърп“, чипан „кокошка“, зеп „джоб“, куд „кутия“, кан „цар“, гоб „гъба“. През следващите столетия коми нямат повече контакти с тюркски народности, но попадат под влиянието на ненецкия език (в областта на еленовъдството), а след покръстването – под силното влияние на руския език. Удмуртският език изпитва доста силно татарско влияние, понеже удмуртите са включени в състава на Златната орда.
Външни препратки История на народа коми
Категория:Угро-фински езици Категория:Пермски край Категория:Култура на Коми Категория:Култура на Удмуртия