Ради Иванов е български националреволюционер.
Биография Ради Иванов е роден на 21 ноември 1848 г. в град Русе. Завършва Русенското класно училище. Увлеченията му са театърът, езиците, певческото изкуство и просветната дейност.
Участва в дейността на Русенското читалище „Зора“ основано от Драган Цанков през 1866 г. Тук заедно с Никола Обретенов и Ангел Кънчев през 1871 г. създава Русенския частен революционен комитет на ВРО (1871). Девет месеца е секретар на комитета. През това време утвърждава Устава на организацията, въвежда нелегалните имена и разширява връзките ѝ зад река Дунав. Изключително похватен в революционната тактика. Майстор на комитетската тайна. Умее да скрива себе си и другарите си, предпазлив и рискуващ където трябва, намира широк простор за дейност в съзаклятническото дело. Особено ценен от Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев. Ради Иванов е масон от Русенската ложа.
През 1874 г. постъпва в източните железници на барон Хирш. Началник на гара в Харманлий, във Фере и Софлу. Тук укрива апостолите Захари Стоянов, Панайот Волов, Стефан Стамболов и други.
През май 1876 г. му е издадена задочно смъртна присъда. Предупреден от брат си, успява да избяга с обикновена дрезина в Одрин, а оттам в Цариград. Спечелил съчувствието на един френски капитан и не след дълго се озовава в Марсилия.
След сключването на примирието на 19 февруари 1878 г. отива във Фере, където още като началник на станцията се запознава със сестрата на банмайстера Берта Брукар от кантон Аргау в немска Швейцария. През 1878 г. се венчават в Цариград, след което се установяват да живеят в Русе в къщата на известната баба Тонка Обретенова.
След Освобождението работи в системата на пощите и телеграфите, като от 1884 г. е назначен за Главен директор на пощите и телеграфите в България.
Отличен организатор и администратор. Поставя основните положения в управлението на пощите и телеграфите в България. Съставя първото ръководство за боравене с морзовия апарат на български език (превод от френски). Лансира идеята за пощенска спестовна каса. Владее отлично френски, а също немски, английски, турски и отчасти гръцки и руски език.
През 1885 г., като Главен директор на пощите и телеграфите, взема участие като делегат от България на Международния конгрес на пощите и телеграфите в Лисабон. Речите произнесени на френски език, оставят дълбоко впечатление и много от предложенията му са възприети. През лятото на същата година участва в Международната телеграфна конференция в Берлин.
През 1893 г. напуска държавната служба. Избран от общото събрание на акционерите за директор на новооснованото Българско търговско параходно дружество във Варна. Като такъв през 1894 г. е командирован в Лондон, където наблюдава строителството на първите български параходи „Борис“ и „България“. В края на 1898 г. напуска параходното дружество и се връща в София.
По времето, когато е директор на параходното дружество във Варна, връзките му с тогавашния княз Фердинанд I и семейството му са особено силни. През това време често го придружава при посещенията му в Цариград.
За активната дейност като революционер, а по-късно и като висш държавен служител, многократно е награждаван с различни български и чужди ордени и медали.
Признание и почит През 2025 година един от локомотивите на БДЖ „Смартрон“ получава името на Ради Иванов.
Източници
Бележки Неиздадени съчинения, Захари Стоянов, изд. „Нов свят“, 1943, с. 520 сп. Родина, година III, кн. III, март 1941 сп. Отечество, март 1978 сп. Телеграфо-пощенско и телефонно, година III, кн. 9, 1927 сп. Транспортно дело, година Х, брой 6, 1958 сп. Ж. п. транспорт, кн. VII, 1987
Категория:Дейци на ВРО Категория:Родени в Русе Категория:Починали в София