Яворница (,Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Ημαθίας. Διοικητική διαίρεση του δήμου Δοβρά Трилофос или Τρίλοφο, Трилофо, катаревуса: Τρίλοφον, Трилофон, до 1926 Διαβόρνιτσα, Дяворница, до 1954 Νέα Κούκλενα или Νέα Κούκλαινα, Неа Куклена) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия) на област Централна Македония.
География Селото е разположено в Солунското поле, на 160 m надморска височина на 7 km северно от демовия център Бер (Верия) и на 5 km югозападно от село Янчища (Агиос Геогриос).
История Край Яворница има археологически обект, обявен в 1962 година за паметник на културата.
В Османската империя В XIX век Яворница е село в Берска каза на Османската империя. Според гръцки източници селото е гръцкоговорещо. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Диарарнице (Diararnitzé), Берска епархия, живеят 150 гърци. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 72 българи християни. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яворница (Yavornitza) има 96 българи патриаршисти гъркомани. В 1906 година според Патриаршеската статистика в селото има 12 патриаршистки семейства власи.Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
В 1910 година в Яворница (Γιαβόρνιτσα) има 52 жители патриаршисти.Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Яворница остава в Гърция.
В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Яворница като село обитавано от „25 семейства, от които повечето елинофони патриаршисти и малко турски“ (25 οικογένειες, εκ των οποίων οι περισσότερες ελληνόφωνες πατριαρχικές και λίγες τουρκικές).Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Яворница като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
При преброяването от 1913 година в селото има 123 мъже и 133 жени.
В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от пловдивското село Куклен и съответно в 1926 година селото е прекръстено на Неа Куклена, в превод Нов Куклен. В 1928 година Неа Куклена е смесено местно-бежанско селище със 105 бежански семейства и 505 жители бежанци.
По време на Гражданската война, през пролетта на 1947 година, жителите на селото са насилствено изселени от властите.
В 1954 година селото е прекръстено на Трилофон, в превод Трихълмие. В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική).Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
Населението произвежда овошки - праскови и ябълки, и пшеница. Част от землището на селото се напоява.
Църквата в селото „Свети Димитър“ е построена върху по-стар храм. Край селото в 1959 година е издигната „Свети Атанасий“.
Бележки
Категория:Села в дем Бер Категория:Куклен