„Рождество на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (, Рождество на Пресвета Богородица) е православен храм в столицата на Северна Македония Скопие, бивша катедрална църква на Скопската епархия.

Местоположение Църквата е разположена в скопската Пайко махала, на левия бряг на Вардар, близо до старото устие на Серава.

История Според преданията на мястото ѝ имало следи от средновековна църква. Работата по църквата започва още в 1809 година от строителя зографа Дамян Янкулов Рензовски (1770 – 1834), който умира по време на строежа и храмът е довършен от синовете му.Вест. „Св. Богородица“ е подигната во чест на заштитничката на Скопје пресвета Богородица. Църквата е построена на място, подарено от хаджи Трайко Дойчинович, а издигането на църквата е подпомогнато и от скопския митрополит Гавриил, който е погребан по-късно в двора на църквата.Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003. На 1 май 1835 година храмът е тържествено осветен и наречен „Рождество Богородично“. Като архитектура църквата наподобява известни църкви в Цариград и Солун – трикорабна базилика от дялан камък, като западният дял е разширен с трем. Църквата е имала красив иконостас, наполовина от мрамор, наполовина от резбовано орехово дърво. Васил Кънчов пише за нея:

Освен Димитър Станишев върху иконостаса работи и Петър Гарката. Мраморната част на иконостаса е била до лозницата, откъдето е започвала дървена резба.

Ктитори на църквата са известните скопски търговци хаджи Трайко Дойчинович, Йован Шишко, Петре Зелениковски, Търпе Патишкалия. В 1857 година видният дебърски майстор Дичо Зограф изписва и подписва осем икони за църквата, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински. За този храм Дичо Зограф работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. При пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.

Голямата иконостасна икона на Св. св. Петър и Павел е дело на Димитър Папрадишки (изгоряла в 1944 г.). Негови са и целувателните икони.

В църквата първоначално има килийно училище. В средата на XIX век в двора на църквата е построено ново 4-класно българско училище, което после става известно като Педагогическото българско училище.

Църквата е засегната от пожар на 5 срещу 6 април 1944 година. Според други сведения пожарът узбухва на 6 срещу 7 април. Управителят на Скопско-Велешката епархия митрополит Софроний Търновски провежда вътрешно разследване и установява причината. Инцидентът е предизвикан поради невнимание на готвача на германска военна част настанена в обслужващите помещения на храма.Иван Хаджийски. Българската православна църква във Вардарска Македония, Македонски преглед, МНИ, 2001, бр. 2, стр. 86. Част от църковната утвар е изнесена от горящата сграда и впоследствие е прибрана от църковните власти.„Пресвета Богородица“ При пожарът редица имоти на Скопския диоцез на БПЦ са засегнати сериозно, като освен църквата, са пострадали и жилищните постройки обитавани от духовниците.Вългария и независимата Хърватска държава, 1941 – 1944, Николай Кочанков, Херон Пресс, 2000, ISBN 954-580-076-3, стр. 69. През същия месец в града започва кампания по набиране на средства за възстановяване на храма.Ангел Давидов и колектив, Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов: материали от Международна научна конференция, Велико Търново, 13 – 14 декември 2002 г. Университетско изд-во „Св. св. Кирил и Методий“, В. Търново, 2004 г. стр. 583. Според македонистката историография църквата всъщност умишлено е запалена от българските фашистки окупатори, при което в нея изгаря част от църковния инвентар – иконостасът, олтарът и др. Силно повредената църква е доразрушена от Скопското земетресение в 1963 година.

През 2005 г. започва реконструкция на храма, която завършва в 2008 година.А1. Обновен храмот на Пресвета Богородица во Скопје

През 2018 година в македонски медии се появява съобщение и снимка на съхранена плоча с надпис „Главната врата на Българската Народна Църква Рождество Пресвятия Богородици 20 юли 1879 г.“ В съобщението се твърди, че плочата е била монтирана на самата църква, но впоследствие е премахната и е съхранявана през годините на тайно място, за да не бъде унищожена от властите.

Литература

Јов. Хаџи Василевић, Црква Света Богородица у Скопљу (1835 – 1935), „Споменица православног храма Свете Богородице у Скопљу 1835 – 1935 год.“, Скопље 1935. Васил Кънчов, Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало (Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970)

Бележки

Категория:Църковни базилики в Северна Македония Категория:Църкви в Скопската епархия Категория:Катедрали в Скопие Богородица Категория:Основани в Османската империя през 1835 година Скопие