Станислав Евграфович Петров () е съветски офицер в оставка, който на 26 септември 1983 година предотвратява потенциална ядрена война, след като приема, че предупреждението на съветската система за ранно предупреждаване „Око“ за ракетно нападение от страна на САЩ е фалшиво и не изпълнява предписанията за ответна реакция.
Според няколко източници решението изиграва съществена роля в предотвратяването на внезапен ответен ядрен удар по САЩ. Проведените експертизи на спътниковата система за ранно предупреждение разкриват, че тя е била повредена.
Инцидентът довежда до едно от най-напрегнатите решения на световните ядрени сили от годините на Студената война, които се взимат в последната минута и от хора, които не принадлежат към висшия команден състав.
Инцидентът В нощта на 26 септември 1983 година подполковник Станислав Петров е оперативен дежурен в команден пункт Серпухов-15, намиращ се недалеч от Москва. В това време Студената война е в своя пик – три и половина седмици преди това е свален южнокорейски Боинг 747.
В командния пункт постъпва съобщение от приетата на въоръжение преди една година космическа система за ранно предупреждение. В случай на нападение незабавно трябвало да се уведоми ръководството на страната, което да вземе решение за ответен удар. Все пак анализирайки информацията – съобщението давало информация за няколко пуска на ракети от една точка, подполковник Петров решава, че това е лъжливо сработване на системата.
Последвалото разследване установява, че причината е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в космическата система се правят промени, позволяващи да се изключи тази ситуация.
Станислав Петров е подложен на интензивни разпити от началниците си относно действията си. Първоначално е похвален за решението си и му е обещана награда, след това е порицан, че не е описал инцидента във военния дневник (за което той не е имал никакво време и възможност). Той не получава награда, според него - защото инцидентът и други открити грешки в системата за откриване на ракети са смутили началниците му и влиятелните учени, които са били отговорни за нея, така че при официална негова награда те е трябвало да бъдат наказани.
Петров се пенсионира преждевременно, въпреки че подчертава, че не е бил „принуден да напусне“ армията, както понякога твърдят западни източници. и претърпява нервен срив,
Оповестяване и награди Заради военната тайна и политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 година.
На 21 май 2004 г. международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“, базирана в Сан Франциско, връчва на Петров наградата си „Световен гражданин“ (World Citizen Award) „в знак на признание за ролята, която той изигра в предотвратяването на катастрофа“.
През януари 2006 г. Петров посещава САЩ и в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк Асоциацията на гражданите на света му връчва втора специална награда (19 януари 2006). Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.
Среща се с американския журналист Уолтър Кронкайт в офиса си на CBS в Ню Йорк. Това интервю, заедно с други моменти от посещението на Петров в Съединените щати, е използвано за филма „Човекът, който спаси света“ на Питър Антъни. Премиерата му е през октомври 2014 г. на филмовия фестивал Уудсток в Уудсток, Ню Йорк. Филмът печели „Почетно споменаване: Награда на публиката за най-добър разказвателен филм“ и „Почетно споменаване: Награда Джеймс Лайънс за най-добър монтаж на разказвателен филм“.
Източници
Категория:Съветски офицери Категория:Хора от Студената война Категория:История на СССР