Дра̀чища (, Мелисохори, катаревуса Μελισσοχώριον, Мелисохорион, до 1953 година Δράτσιστα, Δρατσίστα, Драциста) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.
География Драчища се намира на 720 m надморска височина в северните склонове на Коджадаг южно над язовирите на река Места. Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е патронимично от личното име Драчо, кръстоска между Драган и Рачо или от Драгачо > Драчо.
В Османската империя В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Драчища са регистрирани 9 мюсюлмани и 15 немюсюлмански домакинства. В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Драчища както следва: мюсюлмани – 105 семейства и 45 неженени.
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Драчища е българо-мохамеданско селище. В него живеят 368 българи-мохамедани в 100 къщи. Кънчов също така отбелязва, че селото се управлява от един мюдюрин, чието седалище се намира в село Бук и е зависим от драмския каймакам.
В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година Драчища попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драчища (Δρατσίστα) живеят 587 души. През 1923 година като мюсюлмани населението на Драчища е изселено в село Селемелик, Бафра във виалет Самсун, Турция по сила на Лозанската конференция. На тяхно място в Драчища са заселени около 60 семейства гърци бежанци - общо 208 души. В 1940 година броят им се покачва на 521.
Селото е обезлюдено в периода на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато населението е изселено във вътрешността. След края на войната много от жителите му не се връщат. През 1953 година името на селото е сменено от Драциста (Δρατσίστα) на Мелисохорион (Μελισσοχώριον). През 60-те години селото е обезлюдено и землището му е присъединено към това на Бук.
Литература
Бележки
Категория:Чеч Категория:Исторически села в дем Бук