Иван Попконстантинов Попов с псевдоним Родопски е български офицер и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.

Биография Ранни години

Иван Попов е роден през 1871 година в неврокопското село Ляски, тогава в Османската империя. Баща му Костадин е поп на селото, но Иван Попов остава кръгъл сирак скоро. Получава основно образование в родното си село. От 1889 до 1895 година е на военна служба в Единадесети пехотен сливенски полк, където се запознава с Марко Лерински, който му оказва сериозни влияние. Заедно с брат си Димитър Попов (1864 – 1903), също военен, става близък на хора от ВМОК, формират чета, но не им е позволено да се прехвърлят в Македония. С войводата Кочо Лютата правят опит да сформират нова чета в Дупница.Александрова, Елена, „Участието на фелдфебел Иван Попов в освободителното движение в Македония“, „Военноисторически сборник“, бр 4, 2009 г. „Военно издателство“ Властта не допуска четата да се формира, а Иван Попов се завръща на служба в Сливен до 18 април 1902 година.Милетич, Любомир. Един неоценен още македонски герой, „Македония“, кн.1, 1922, стр.43 – 49.

Във ВМОРО Като фелдфебел от българската армия Димитър Стефанов го привлича към ВМОРО, а Гоце Делчев го изпраща за войвода на организационно-агитаторска чета в Костурския революционен район през 1902 година с цел да приготви населението за въоръжено въстание. Четниците Иван Попов, Константин Калканджиев, Дамян Илиев, Коста Василев, Кочо Василев от Кондороби, Цветко Христов от Кондороби и Димитър Наумов от Бабчор са посрещнати на пристанището в Пирея на 11 май 1902 година от председателя на македонското дружество Лазар Киселинчев. На 30 юни Иван Попов и други правят опит да навлезат в Македония, претърпяват инцидент и са арестувани в Лариса от гръцката власт за четири месеца. Със застъпничеството на Гоце Делчев пред гръцкия консул в България Иван Попов е освободен и пристига в Костурско в началото на септември 1902 година.

Дадена му е четата на Георги Папанчев, който заминава за Леринско. С 15 четници Попов обикаля и организира костурските села Дъмбени, Жупаница, Косинец, Брезница, Апоскеп, Кономлади, Поздивища, Българска Блаца и Загоричани, а през февруари-март 1903 година и костенарските Старичани, Жужелци, Осничани, Мангила, Езерец, Долени и Лувраде. Среща се с Борис Сарафов и ревизорната му чета на 26 март и заедно с Никола Андреев дават сражение на 29 март при Смърдеш като прогонват турския аскер и башибозук от селото.

На Смилевския конгрес е избран за централен войвода на Костурско, а междувременно с Лазар Поптрайков и Никола Андреев свикват общи събрания на населението и въоръжена подготовка в селата Вишени, Олища, Бобища и Мокрени. В поверения си район Иван Попов събира до 1500 пушки. Иван Попов, Лазар Поптрайков и Манол Розов се изтеглят в Емборската планина и в Черешница се събират с четата на Васил Чекаларов. На 20 май в Лисец пристигат още Стерьо Ташков, Никола Добролишки, Илия Биолчев, Цильо Какалов, Лазар Киселинчев, Пандо Кляшев и Никола Тинчев.

Илинденско-Преображенско въстание В началото на Илинденско-Преображенското въстание участва в нападението над казармите във Вишени заедно с Васил Чекаларов, Митре Влаха и Стерьо Стерьовски на 21 юли 1903 година. Водят сражение с хиляден турски аскер в Дъмбенската планина, а на 23 юли Иван Попов пленява турски обоз над Клисура. Участва в нападението Биглища с още 700 души четници на 28 юли и същия ден води сражение и над село Връбник. Повторно при Биглища отказват сражение на турския аскер и се изтеглят в Смърдеш. На 3 – 4 август четите на Иван Попов и Лазар Поптрайков водят 10 часа сражение при Писодер. На 11 август пленяват оръжие и унищожават телеграфа при превземането на Невеска. Във Вич планина само Иван Попов с четата си дава тежки сражения и губи 27 четници на 14 август, а на 21 август незабелязано се прехвърля в Смърдешката планина. Оттам с Чекаларов, Кляшев и Поптрайков. Посещават преспанското село Герман, а после планината Лисец. Заедно с Лазар Поптрайков, Манол Розов, Васил Котев, Михаил Николов, Петър Погончев изтеглят обединената си чета в Леринско, за да взривят с бомби железопътния мост.

На 3 септември Иван Попов се изтегля в Нидже планина и при Пожарско авангарда на четата му се сблъсква с турски аскер. Вечерта преминават Църна и след няколко дни в Прилепско се съединяват с четите на Толе паша и дядо Кольо. Четата се разпуска поради слабите въстанически действия в района и Иван Попов със 100 души се обединява с четата на Петър Ацев, Пере Тошев и Гьорче Петров. На 2 октомври заедно с Лука Иванов и общо 116 души на път за Лерин попадат в засада на турски аскер, но с бомбени атаки карат противника да отстъпи.

На 6 октомври в Нидже взима решение за разпускане на четата и за складиране на оръжието. С Никола Андреев и Михаил Николов се прехвърлят в Гърция, но са арестувани в Лариса и едва в края на ноември пристигат в Бургас с параход, а в Сливен е тържествено посрещнат. Попов постъпва на работа в Министерството на земеделието.

При навлизането си пак в Македония участва и в борбата с гръцката въоръжена пропаганда. До Балканската война е войвода в Костурско.

По време на Балканските войни

След мобилизацията от 18 септември 1912 година е доброволец в 4-та рота на Девета велешка дружина, а след това е определен за командир на партизанска чета № 5, част от Костурската съединена чета, заедно с чета № 4 на Васил Чекаларов и чета № 6 на Христо Силянов, които са част от Македоно-одринското опълчение. След началото на военните действия четата се насочва през Леринско за Костурско.

След 20 октомври сборната чета освобождава последователно Невеска, Прекопана и Загоричани и обезоръжава околните турски села и помашкото Жервени. След това са освободени и селата Апоскеп, Дъмбени, Габреш и Косинец. След разгрома на Пета гръцка дивизия при село Баница сборната чета на Васил Чекаларов води ариергардни сражения с турския аскер и осигурява изтеглянето на гръцките части. При общото изтегляне четата прави опит да защити селата от напредващите турци. На 29 октомври четата подпомага гръцките войски при превземането на Кайляри, а на 8 ноември разбива и пленява 600 турски войници при Писодер и Желево. Ден по-късно след голямо сражение пленяват още 100 турски войници при Капещица, а на 13 ноември обединените чети влизат в Костур, като са тържествено посрещнати от членовете на българската община, начело с архиерейския наместник Панарет.

На 29 ноември гръцките части се оттеглят от областта Кореща, а съединената чета се поставя в защита на селищата там. След което е разформирована на 20 декември. Васил Чекаларов и Иван Попов се срещат в Лерин с бившия андартски капитан, офицера от артилерията, Георгиос Цондос.Силянов, Христо, „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г.“

През Междусъюзническата война Васил Чекаларов и Иван Попов повторно организират голяма чета, която да проникне в тила на гръцката армия. В средата на юни 1913 година от Дойран за Костурско заминават с войводи и четници, сред които Христо Цветков, Илия Димушев, Никола Иванов, Григор Джинджифилов, Дончо Лазаров, Панайот Карамфилович, Пандо Сидов и други. Потеглят на югоизток в авангарда на 41-ви и 42-ри пехотни полкове от българската армия. При Фурка на 17 юни 160 четници и войници разбиват сръбско-гръцки части, а при селата Стояково и Богданци 80 евзони и 1 подпоручик. Освобождават Гевгели и при Тушин, Мъгленско, бият отново гръцки части.

На 19 юни Гевгели попада отново в гръцки ръце и по-голямата част от четата се изтегля. Васил Чекаларов, Иван Попов, Никола Кузинчев, Христо Цветков и Пандо Сидов продължават към Костурско. На 2 – 3 юли попадат в засада при дефилето Дармани, Воденско, от която Васил Чекаларов измъква четата с хитрост. Престорва се на гръцки офицер, преследващ четата на Чекаларов и преминава поста. На 4 юли в Чеган четата е издадена, а Чекаларов е ранен леко. Четата се разделя на две и Иван Попов и Пандо Сидов заминават за Баница, но търпят поражение на 5 юли.

В сръбски плен е от 18 юли до 18 декември 1913 година. Награден е с орден „За храброст“ 3-та степен и е повишен в звание запасен подпоручик. През Първата световна война е командир на разузнавателно отделение.

Георги Константинов – Бистрицки пише за него в 1919 година:

Иван Попов е открит мъртъв на 15 септември 1921 година в местността Паша бунар край Драгалевския манастир.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 340.

Награди Орден „За храброст“ III степен Орден „За заслуга“

Външни препратки

Песен за "Свидетелство за Иван Попов", подписано от Пандо Кляшев, София, 1904 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български офицери от Македония Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Дейци на ВМОК Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български подпоручици Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Родени в област Благоевград Категория:Починали в област София Категория:Български самоубийци