Астрид Анна Емилия Линдгрен (, родена с фамилията Ериксон (Ericsson), известна като Астрид Линдгрен, е шведска писателка, авторка на белетристика и на сценарии.
Тя е най-известна с няколко поредици от книги за деца, включващи „Пипи Дългото чорапче“, „Емил от Льонеберя“, „Карлсон, който живее на покрива“ и „Шестте деца на Бюлербю“ (на бълг. „Децата от Шумотевица“), както и с детските романи „Мили мой Мио“, „Роня, дъщерята на разбойника“ и „Братята с лъвски сърца“. Линдгрен е работила в редакцията за детска литература на издателство „Рабен и Сьогрен“ в Стокхолм и е авторка на повече от 30 книги за деца.
Първият роман за най-популярната ѝ героиня „Пипи Дългото чорапче“ е публикуван в Швеция през 1945 г., а в България – през 1968 г. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика и са издадени в повече от 100 страни. През 2017 г. е 18-ият най-превеждан автор в света. До 2010 г. е продала приблизително 167 милиона книги по целия свят.
През 1994 г. получава наградата Right Livelihood за „нейното уникално авторство, посветено на правата на децата и уважението към тяхната индивидуалност“. Нейното противопоставяне на телесното наказание на деца води до първия в света закон по въпроса през 1979 г., докато кампанията ѝ за хуманно отношение към животните води до нов закон, Лекс Линдгрен, навреме за нейния 80-ти рожден ден.
Биография Семейство и ранни години Астрид Анна Емилия Ериксон е родена на 14 ноември 1907 г. в град Вимербю в историческата провинция Смоланд, Южна Швеция. Тя е второто дете в семейството на Самуел Аугуст Ериксон (1875 – 1969) и съпругата му Йохана (Хана) София Йонсон (1879 – 1961), и двамата родом от близките села. Има един по-голям брат, Гунар (1906 – 1974), и две по-малки сестри, Хана Ингрид Стина (1911 – 2002) и Ингегерд Брита Саломе (1916 – 1997). Баща ѝ стопанисва под наем енорийска земя, а по-късно работи за общината. Майка ѝ се омъжва млада и няма професионална квалификация, но мечтае да стане учителка. Астрид Линдгрен описва любовната история на родителите си в книгата си от 1975 г. Samuel August från Sevedstorp och Hanna i Hult.Westin, Boel; Grosjean, Alexia (trans.) (8 March 2018). "Astrid Anna Emilia Lindgren". Stockholm: Svenskt kvinnobiografiskt lexikon Баща ѝ е истински разказвач на истории и Астрид обожава да слуша историите му за пакости, на които се е натъквал като дете. Много години по-късно историите му продължават да живеят в книгите за „Емил от Льонеберя“. Той е забавен, нежен баща, пълен с любов, а за дисциплината на децата отговаря съпругата му, по-резервирана и стриктна. Братът на Астрид Гунар Ериксон става депутат в шведския парламент като член на Фермерската партия и е автор на поличитески сатири, сестра ѝ Стина Хергин (по мъж) – преводачка, а другата ѝ сестра Ингегерд Линдстрьом (по мъж) – журналистка. Всички те поддържат тесни връзки до края на живота си.
Бъдещата писателка израства в Нес близо до Вимербю, в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета, в която прекарва щастливо детство. Семейният климат, който авторката често описва, е много спокоен. Щастливото и безгрижно детство е основният източник на вдъхновение за книгите ѝ. Природата е важна за Астрид Линдгрен и няколко от нейните литературни есета се коренят в силната ѝ връзка със силата на природата, като „Finns det olika träd?“
От ранна възраст обича да чете (изчита всички книги в училищната библиотека) и от тогава се развива и желанието ѝ да разказва истории и да пише. На 13 г. успява да публикува есето си „В нашата ферма“ в местния вестник „Вимербю Тидинг“.
Младежки години
Ако детството на Астрид Линдгрен е много щастливо, то нейното юношество е по-мрачно. „Тийнейджърските ми години бяха само съществуване, плоски и безжизнени, често бях меланхолична. И си мислех, както мнозина мислят, че съм толкова грозна, и че никога яма да се влюбя. Всички останали винаги са били влюбени...“ Но нейното юношество е и време на развитие и бунт. Тя присъства на всяка една театрална постановка или филм, давани във Вимербю. Освен това обича да танцува – както на традиционна музика, така и на новата популярна джаз музика. Астрид е първата жена в градчето, която подстригва косата си късо. Това предизвиква голямо вълнение, като хората, които я срещат на улицата, я молят да свали шапката си, за да я видят.
След като завършва училище, 16-годишната Астрид е наета в местния вестник „Вимербю Тидинг“. Тя е коректор, пише малки статии и кратки репортажи. Главният редактор на вестника Райнхолд Бломберг – баща на седем деца в развод, бързо забелязва таланта ѝ. През пролетта на 1926 г. Астрид разбира, че е бременна от него. За да избегне клюките и скандала, младата жена е принудена да се премести в столицата Стокхолм.
Живот в Стокхолм Първите ѝ години в шведската столица са множо тежки и самотни. Астрид започва да учи за секретарка в частния Институт „Бар-Лок“. На 4 декември 1926 г. ражда сина си Ларс („Ласе“) в болница ‘Rigshospitalet’ в датската столица Копенхаген – единствената болница, в която не е нужно да посочиш името на бащата. Принудена е да остави детето на приемно семейство в Брьоншой близо до Копенхаген и да се върне в Стокхолм, за да продължи обучението си.
Получава първата си секретарска работа през 1927 г. в радио отдела на Svenska Bokhandelcentralen, където отговаря на оплаквания от клиенти. Живее много скромно и успява да оцелее благодарение на кошниците с храна, които семейството ѝ изпраща.
През 1928 г. Астрид получава работа в Кралския автомобилен клуб, където неин началник е Стуре Линдгрен. Тя пътува до Копенхаген на всеки три месеца и често пише писма до сина си. По това време категорично скъсва с бащата на детето. През декември 1929 г. приемната му майка е приета в болница със сърдечни проблеми. През януари Астрид довежда в Стокхолм 3-годишния си син. По това време той говори само датски и смята приемното си семейство за свое. След няколко месеца заедно с майка си в стаята ѝ под наем и малко повече от година живот с баба и дядо си във фермата им, Ласе най-накрая се събира с Астрид завинаги, когато тя се омъжва за Стуре Линдгрен, чието фамилно име той взима. Ласе учи за инженер, но по-късно работи за компанията „Tre Lindgren AB“, която управлява правата върху театралните и филмови сценарии на Астрид Линдгрен. Има има три деца (едно от които – от първия му брак). Умира в Стокхолм през 1986 г.
Брак със Стуре Линдгрен В Стокхолм Астрид е ухажвана от шефа ѝ Стуре Линдгрен (1898 – 1952), който се влюбва в нея и иска развод от жена си. На Великден 1931 г. двамата сключват брак и се преместват в едностаен апартамент на улица Vulcanusgatan до метростанция St Eriksplan в Стокхолм. Синът на Астрид, Ласе, се премества при тях за постоянно и получава фамилното име „Линдгрен“. През 1940 г. Шведската автомобилна асоциация прави мъжа ѝ свой главен изпълнителен директор – позиция, която той заема до смъртта си. Стуре посвещава почти целия си трудов живот на автомобилния бизнес. Участва в много международни проекти и Астрид го придружава на няколко по-дълги пътувания. Той е мил човек с чувство за хумор, който обича да прекарва времето си в компанията на добри приятели в различни ресторанти в Стокхолм. След смъртта му Астрид никога повече не се омъжва.
През май 1934 г. се ражда дъщеря им Карин. След като завършва училище, тя учи езици и история на литературата в Стокхолмския университет и оттогава работи като литературна преводачка от английски, френски, немски, датски и норвежки на шведски. Пише и две книги за деца. През 1958 г.се омъжва за Карл Улоф Найман, от когото има четири деца. При смъртта на Астрид Линдгрен Карл отговаря за семейните компании, които контролират правата върху творбите ѝ. Карин допринася с важни знания за всички видове материали, документиращи живота и работата на писателката.
През 1941 г. семейството на писателката се установява в апартамент на улица „Долаготан“ 46 в Стокхолм, който съществува и до днес. Въпреки че е домакиня, тя изпраща написани от нея разкази и приказки на вестници и списания като Landsbygdens Jul и Stockholms-Tidningen. Продължава да помага на съпруга си при нужда, например като редактира различни публикации или помага като секретарка на големи автомобилни събития.
По време на Втората световна война е инспектор на разузнавателната служба в отдела за цензуриране на писма – работа, която самата тя нарича „мизерна“.
Творчество През 1941 г. дъщеря ѝ Карин се разболява от пневмония и всяка вечер майка ѝ сяда до леглото ѝ и ѝ разказва истории и приказки. Случва се така, че една вечер Карин я пита за историята на Пипи Дългото чорапче – име, което тя измисля на място: предвид странността на името, Линдгрен решава, че историята на малкото момиче също трябва да е изключително необичайна. Карин харесва първата история на Пипи толкова много, че винаги иска още и през следващите години Пипи става главната героиня в домашните приказки на Линдгрен. През 1944 г., поради падане върху лед, Линдгрен изкълчва глезена си и е прикована към легло; в онези дни тя стенографира разказите за Пипи и открива, че писането е толкова забавно, колкото и четенето. Впоследствие тя преписва Пипи в ръкопис, който илюстрира и подарява на дъщеря си за десетия ѝ рожден ден.
Книгата „Пипи Дългото чорапче“ (на шведски: Pippi Långstrump) е публикувана през 1945 г. от изд. „Рабен и Сьогрен“. Впоследствие са издадени и други романи за Пипи – „Пипи се качва на борда“, „Пипи в южните морета“, и „Пипи след коледното тържество“.
Между 1946 и 1970 г. писателката работи като редакторка на поредица за деца в издателство „Рабен и Сьогрен“. Съпругът ѝ Стуре умира през 1952 г.
Тя е известна и с подкрепата за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца. Построява един от най-големите детски медицински центрове в Северна Европа, който днес носи името ѝ. През 1988 г. води кампания за хуманно отношение към домашните животни и е приет Закон за защита на домашните животни.„Астрид Линдгрен – лудетина без възраст“, в-к „Новинар“, 15 септември 2007 г.
Книгите ѝ са преведени на повече от 70 езика, от арабски до зулу. „Пипи Дългото чорапче“, „Емил от Льонеберя“ и „Роня, дъщерята на разбойника“ са най-известните ѝ творби, но Астрид Линдгрен е авторка на повече от 115 други истории, включително детективски истории, приключенски истории, фентъзи и творби за шведската телевизия и кино. Тематичен парк в родния ѝ град Вимербю, „Светът на Астрид Линдгрен“, е посветен на нейните герои.
Със своите независими, енергични и неконвенционални герои като Емил, Пипи и Карлсон, Линдгрен разбива клишетата в детската литература. За шведите тя е национална героиня. Удостоена е с множество награди за творчеството си, включително наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1958 г., наградата „Луис Карол“ през 1973 г. за „Пипи Дългото чорапче“, Международната награда за книга на ЮНЕСКО през 1993 г. и наградата за правилен начин на живот (известна още като „Алтернативна Нобелова награда“), през 1994 г., както и с множество други отличия и почетни степени от множество университети. През 1997 г. е обявена за Шведска личност на годината.
Влияние върху общественото мнение Астрид Линдгрен е един от най-важните творци на мнение в Швеция. През целия си живот се противопоставя на несправедливостта и потисничеството. Нейният ангажимент по въпросите на правата на децата се формира отрано.
През 1969 г. губи обичния си баща и му посвещава последната книга за Емил от Льонеберя.
През 1970 г. животът ѝ навлиза в нова фаза. Тя се оттегля от работата си в изд. „Рабен и Сьогрен“.
През есента на 1973 г. излиза „Братята с лъвски сърца“ – приключенски роман и романтична, вечна история за борбата между доброто и злото, за смелостта и страха, любовта и смъртта. Книгата е критикувана от радикални леви критици, че не е политическа или че е политически опростена. Според тях историята не е реалистична и не обяснява структурните причини за злото и потисничеството. Освен това порасналите читатели са разтърсени от директното описание на смъртта, особено в края на романа.