Залогът като граматическа категория е отношението, което има глаголното лице (подлогът) към глаголното действие.
Залогови отношения: Глаголното лице върши действието — деятелен залог (лат. актив). Примери: Гледам водопада. Чета интересна книга. Глаголното лице търпи действието — страдателен залог (лат. пасив). Примери: Къщата беше построена за две години. Слуша ми се музика. На малолетни не се продават алкохол и цигари. Глаголното лице и върши, и търпи действието — възвратен залог (лат. рефлексив). Примери: Аз се мия всяка сутрин. Петър си обува скиорските обувки. Те се разбират и си помагат. Тя винаги се облича модерно.
Залози в българския език В българския език има два залога: деятелен и страдателен.Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 158–166.
Деятелният залог се използва в случаите, когато подлогът извършва действието. Пример: Котката изяде мишката. В този случай котката е подлог и тя е вършителят на действието изяде.
Страдателният залог се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действието. Пример: Мишката беше изядена от котката. В този случай мишката е подлог и върху нея е извършено действието беше изядена.
В българския език има възвратни форми, но в граматиката те не се разглеждат като отделен залог, а се отнасят към един от двата залога. Пример:— Деятелен залог с възвратно значение: Хората се мият всяка сутрин. — Страдателен залог с невъзвратно значение: Бреговете на тая земя се мият от три морета.
Вижте също Части на изречението Подлог
Източници
Категория:Глагол