Христо (Ичко) Димитров Комитов, известен като Гюпчето, Гюпчев или Паячкият лъв, e български офицер и революционер, ръководител на Солунския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Ранни години
Ичко Димитров е роден през 1880 година в земеделско семейство в гумендженското село Баровица, тогава в Османската империя, днес Кастанери, Гърция. Получава основно образование. Завършва трети прогимназиален клас в Гумендже, става член на ВМОРО през 1896 година като легален деец, а после четник при Апостол Петков, а от 1902 година е помощник войвода на Иванчо Карасулията. Ранен е в сражението от 21 март 1905 година край Лесково, в което загива войводата Иванчо. Ичко Димитров се изтегля на лечение в България и след това става самостоятелен войвода в Гумендженско от 1907 година. На 15 април същата година води сражение с турски аскер в Паяк планина, при което е ранен в крака и в лицето, след което повторно се изтегля в България на лечение.
След Младотурската революция След Младотурската революция от юли 1908 година се легализира и през 1909 година участва в похода към Цариград, след което се разпорежда с хотел „Балкан“ в Солун. След началото на Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година е принуден да бяга в България, откъдето заедно с войводите Христо Чернопеев, Апостол Петков и Въндо Гьошев повторно влиза в Македония. Ичко Димитров с малка чета действа в Гевгелийско, а Апостол Петков е определен за центрови войвода, но след убийството му на 2 август 1911 година Ичко Димитров поема ръководството на Солунски революционен окръг и за наказание заради убийството на Апостол войвода запалва къщата на Тодор Чифтеов. Тогава подчинени са му Иван Пальошев, който обикаля в района на Ениджевардарското езеро и Въндо Гьошев, който се разполага около Корнишор. През 1911 година заедно с Димитър Робков убива санданиста Коста Гацев, който отказва да възстанови революционната дейност в Баровица. Като отмъщение ренегатът Трайо Курлев убива бащата на Ичко Димитров. С идването на зимата Ичко Димитров се изтегля в България.
Чета на Ичко Димитров, май 1912 Име Родно място 1. Михаил Радев Странджата Ески Джумая 2. Георги Тодоров Сливен 3. Димитър Робков Крива 4. Христо Аргиров Чауша Чичегъс 5. Дончо Мицков Подвис 6. Гоно Зайков Крива 7. Христо Търтев Баровица 8. Тошо Хаджитошев Дойран 9. Гоно Азъров Гумендже 10. Ичко Траянов Тушилово 11. Никола Влашето 12. Васил Циганчето 13. Тома Радомирски Радомир 14. Дончо Джумая 15. Йордан Русев Древено 16. Вичо Киряков Сливен 17. Стоян Салията Дебър 18. Дончо Калъчов Кукуш 19. Петко Новаков 20. Чамо 21. Иван Серменин
През май 1912 година пристига в Кожух, начело на чета от 25 души, въоръжена и снабдена от Константин Дзеков.Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62 - 64. Снабдена е и с пълномощно от Тодор Лазаров. На 23 юли 1912 година четата му разбива тази на ренегата Христо Капитанчето, който е убит в сражението. След това сражение към Ичковата чета се присъединява ренегатът Тано Кудев - Данго. Данго (Данко) Баровски е харамия, бивш деец на ВМОРО, по-късно андарт, получил директива от гръцките духовни власти действа с българите срещу турците.Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63. Друг ренегат Никола Христов, с подкрепа от младотурския комитет, се установява в Ливада. Ичко Димитров пленява влашките мандраджии и овчари и влиза в преговори със селските ръководители, които признават организацията и избират Дако Фармакев за местен ръководител с помощник Мино Пържолов. След това се съединява с четата на Въндо Гьошев и закрепва статута на организацията в Паяк планина. Скоро след това залавя Лазар Доямов, който по-рано е пленил Димитър Гоцев от Гумендже и иска за него откуп от богатия му баща. Лазар Доямов отказва да се присъедини към четата и да изостави разбойничеството и е екзекутиран. На 19 септември 1912 година четата влиза в село Крива, но е предадена от Манчо Карпуцов и гъркоманския кмет Танас Кармезов. Скоро пристига турски аскер и четата влиза в тежко сражение. Селото е частично опожарено след артилерийски обстрел, доста мирни селяни са убити, а четата се изтегля към Корнишор на 20 септември. След това Ичко Димитров организира отмъщение за убийството на Апостол Петков. В Петгъс четникът му Данго убива Ичко и Никола Ичкови, а самият Ичко Димитров заедно с Въндо Гьошев се насочват към Крушаре, където залавят ренегатите Дино Тъпов и двама негови роднини и ги екзекутират. Влиза в Радомир и отвлича шестима четници на ренегата Трайко Курлев, а след това води сражение с турски аскер край връх Байраците на път за гевгелийско.
Ичко Димитров влиза в конфликт с другата българска чета в Кожух — тази на Коста Попето и секретаря му Ангел Динев, които обвиняват Ичко във върховизъм.Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62-66. Ангел Динев пише:
С помощта на Алберт Сониксен, представител на ВМОРО в САЩ, Димитров прави опит да подобри въоръжението на четите с новоизобретените по това време картечници.Искрен Азманов. „Солунският революционен комитет“, вестник „Българска армия“
По време на войните за национално обединение
В началото на Балканската война в 1912 година като ръководител на Солунския революционен окръг участва в организацията на обособените околии, в мобилизацията на четите и милицията по места, която подпомага действията на Седма пехотна рилска дивизия освободила района от Гевгели до Солун. Ичко Димитров получава офицерски чин в Българската армия и служи като войвода на Първа отделна партизанска рота заедно с Георги Тодоров. Четите на Димитров, Тодоров и Михаил Странджата освобождават Гумендже и привличат и много нови сили, които наред с активните четници се вливат в редовете на Македоно-одринското опълчение. На 18 октомври напада жп моста край село Удово с цел да го взриви, но там заварва пристигнали сръбски войни. На 19-20 октомври влиза в опразнения от турски войски и администрация Гевгели.
По-късно Димитров служи в Първа рота на Четиринадесета воденска дружина и в Сборната партизанска рота. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. В началото на Междусъюзническата война напада сърбите при Моин, след което напредва към Гумендже. При отстъплението на българските войски преминава на левия бряг на Вардар, където дава сражение и загиват четниците му Тома Дураков от Енидже Вардар, Ичко Караджов и Тано Танчев от Гумендже.
Първа отделна партизанска рота с командир Христо Димитров Номер Име Години Околия Селище Бележка Ангел Стоянов 28 Ениджевардарско Бубакево Андон Димов 28 (30) Валовищко Хаджи бейлик Атанас Златев 25 Ениджевардарско Корнишор Атанас Танурев 20 Ениджевардарско Корнишор Вангел Дубинов (Дубев, Дубин) 25 Ениджевардарско Гумендже Гоно Вълканов Мяската 20 (21) Ениджевардарско Гумендже Гоно Петров 48 Дойранско Брайковци Гоце Аргиров 24 Ениджевардарско Енидже Вардар Гоно Петров Азъров (Хазяров) 30 (36) Ениджевардарско Гумендже Димитър Арабаджиев 20 (21) Гевгелийско Гевгели Димитър Вълканов Мяската 20 (21) Ениджевардарско Гумендже Димитър (Дино) Анъков (Аняков) 22 Ениджевардарско Крива Димитър Георгиев Еленкин (Еленко) 38 (45) Ениджевардарско Крива Димитър Янков Танчев 50 Гумендженско Баровица Димитър Шотев (Шодев) 35 Ениджевардарско Гумендже Дино Гонов 31 Гевгелийско Мачуково Дино Гонов 34 (35) Гевгелийско Палюрци убит на 9 юли 1913 Дино (Диньо, Диме) Карагеоргиев 46 (48) Ениджевардарско Гумендже Иван Аврамов 21 Ениджевардарско Енидже Вардар Иван Андонов Ангов 29 (30) Гевгелийско Гърчище Иван Робков (Ропков) 28 Ениджевардарско Крива Костадин Хаджигаев 22 Ениджевардарско Енидже Вардар Лазо Трайков 35 Ениджевардарско Кониково Леонид Стойков 22 (29) Гевгелийско Гърчище Манол Георгиев (Георгев) 24 (25) Гевгелийско Ошин Мино Панайотов 45 Ениджевардарско Гумендже Мино Панайотов 45 Ениджевардарско Гумендже Мито Аврамчев 26 Гевгелийско Стояково Мито Андонов 24 Гевгелийско Балинци Мито Андонов 25 Гевгелийско Гявато Мито Аризанов 27 Дойранско Сурлово Никола Андонов Гевгелийско Конско Никола Антонов 33 (34) Ениджевардарско Енидже Вардар Никола Григоров Арнаудов 28 (30) Гевгелийско Стояково кръст „За храброст“ IV степен Никола Митрев Гевгелийско Ливада Пеньо Николов Солунско Куфалово Стоян Андонов Иванов 21 (22, 23) Гевгелийско Боймица Теофан Гонев 25 Гевгелийско Палюрци Тимчо Ковански 35 Гевгелийско Кованец Тодор Ангов 25 Гевгелийско Палюрци Тодор Андонов 23 (28) Гевгелийско Миравци бронзов медал Тодор Хаджимихайлов 35 (37) Ениджевардарско Гумендже Тома Продромов 48 Гевгелийско Хума Христо Андонов 25 Гевгелийско Гърчище Христо Андонов 20 Гевгелийско Гявато Христо Атанасов 33 Ениджевардарско Пилорик Христо Атанасов Ениджевардарско Тушилово Христо Божинов (Божанов) 28 (30) Ениджевардарско Гумендже бронзов медал
През Първата световна война е командир на разузнавателен отряд в Паяк планина. Участва в потушаването на Топлишкото въстание през 1917 година като началник на планински взвод.
След края на войната в 1919 година Ичко Димитров пръв заминава като войвода за Гевгелийска околия, в която е изградена широка революционна мрежа на възродената ВМРО. Тежко ранен в сражение със сръбската войска на 14 септември 1920 година при преминаване на Вардар край село Удово се самоубива. Съобщенията в пресата дават противоречиви сведения за смъртта му. Сръбският вестник „Правда“ дава информация, че в битката загива само войводата. Докато в българския вестник „Македония“ в брой 83/1920 година пише: „Доколкото знаем, Ичко Димитров след погрома през 1918 година остана в родното си место и оттогава не е дохождал в България“.
След смъртта му за гевгелийски войвода е избран Стоян Мандалов"Απο τη Θεσσαλονικη στο Κρουσεβο Ιδεολογια, οργανοση και δραση τη ΕΜΕΟ", Αννα Παναγιωτοπουλου, ΑΠΘ, 1993 ("От Солун до Крушево: идеология, организация и действия на ВМРО", Ана Панагиотопулу, Солунски университет, 1993). След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година братът на Ичко Димитров, Георги Димитров, устройва церемония и панихида в памет на войводата на лобното му място.
Статии за Ичко Димитров – Гюпчев "Ичко Димитров - Гюпчев; Из революционните борби в Паяк Планина" – Статия от Христо Шалдев публикувана в списание „Илюстрация Илинден“, книга 27, 28, 29, 30, 31, София, 1931 година
Бележки
Категория:Български офицери от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Дейци на ВМОК Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Български самоубийци Категория:Родени в Баровица Категория:Български подпоручици Категория:Вардарска Македония под сръбска власт Категория:Участници в потушаването на Топлишкото въстание Категория:Жертви на политически убийства в Сърбия