Пъпли

Пъ̀пли (, Левконас, до 1926 година Πόπλι, Попли,) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 36 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в източната част на Долнопреспанската котловина и в подножието на разклонението на Баба планина Бела вода. На изток граничи със село Рудари, на запад с Малкото Преспанско езеро, на север със село Щърково и на юг със село Оровник. През селото минава река Келѝмица, извираща от Рударската планина. Селото е разделено на 4 махали: българските Масановска (горна), Жиловска (средна) и Дупенска (долна), както и арнаутската махала, в която след 1924 година са заселени гръцки бежанци от Понт и Мала Азия.

История В Османската империя В османските данъчни регистри от средата на XV век Пъпли, спадащо към нахия Преспа, е споменато с 37 семейства. Общият приход за империята от селото е 11 000 акчета. До към XIX век селото се е намирало в местността Гърмада или Старо Пъпли, част от днешното землище на селото, където до средата на XX век са намирани отломки от дялани камъни, грънци и еврейски гробища, но след това населението се премества на мястото на днешното селище.

В началото на XX век Пъпли е смесено българо-арнаутско село в Битолска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Шапли (Chapli) е посочено като в каза Ресен с 54 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 180 българи християни и 270 арнаути мохамедани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пъпли е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 88 къщи.

По време на Илинденското въстание на 23 юли 1903 година селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Изгорени са 23 къщи и са убити Георги Кърстин, Васил Ристов и Стоян Калин. Арнаутското население се изселва в нахайското село Наколец.

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население, но заварват селото безлюдно. Темчев пише: „Минавахме по край селото Пѫпле, което бѣше изгорено и съвършено пусто.“ Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 57 турски и 23 български къщи.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пъпли (Papli) има 160 българи екзархисти. Според Георги Трайчев в Пъпли след 1908 година има 20 български, 40 арнаутски и 15 цигански къщи, като българите са 180 души, а турците и циганите 256 души. Пак според него:

След Балканската война от 1912 година албанското население започва да се изселва от селото.

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Пъпли попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Попли има 22 къщи славяни християни и 50 арнаути мохамедани. В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 41 бежански семейства със 129 души. В 1926 година селото е прекръстено на Левконас. По време на Гръцката гражданска война селото пострадва сериозно, само през 1948 година 90 малолетните деца са изпратени в страните от Социалистическия блок като „Деца бежанци“. След края на войната селото е частично унищожено, а малка част от местното население се завръща в Пъпли.

В 1981 година селото има 127 жители. Според изследване от 1993 година селото е „славофонско-бежанско“.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

Гробищната църква в селото „Свети Димитър“ е построена през 1860 година. Силно пострадва при земетресение през 1970-те и след това е построена наново. През 1933 година е построена църквата „Свети Архангел Михаил“ на мястото на разрушената джамия, издигала се според местни хора на мястото на по-стара църква със същото име. Край селото в югозападна посока се е намирал параклисът „Свети Атанас“, разрушен от френски военни през Първата световна война за построяването на шосеен път. Край селото в северна посока се намирало казълбашко теке, разрушено по-късно от гръцките власти и на негово място е построен параклисът „Свети Илия“.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Пъпли на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Кале Καλέ Кир. Налбандиди Κυρ. Ναλμπαντίδηвръх на ЮЗ от Пъпли, над брега на Малкото Преспанско езеро (Граище, 1022 m) Граище Γκράϊτσα Кокинохома Κοκκινόχωμαвръх на ЮЗ от Пъпли, над брега на Малкото Преспанско езеро (Кале, 1022 m) Горица Γκόριτσα Амигдалиес Άμυγδαλιέςвръх на ЗСЗ от Пъпли, над брега на Малкото Преспанско езеро (902,3 m)

Преброявания 2001 – 155 души 2011 – 116 души

Личности Родени в Пъпли Атинка Стерьова, участничка в Гражданаската война в Гърция на страната на ДАГ, загинала във войната Герман Миовски (1933 – 2021), български журналист и краевед Мичо Мияльов (Мичо Мијаљов) (р. 1941), северномакедонски учен математик Ристо Поповски (р. 1947), северномакедонски историк Христо Миов или Миовски (1899 – 1947), гръцки комунист, става член на ГКП по време на окупацията, след Споразумението от Варкиза е многократно арестуван, на 23 април е арестуван заедно с дъщеря си, на 27 май е осъден в Лерин на смърт и разстрелян на 27 юли заедно със съселянина си Яне Димановски баща на Герман Миовски Филип Наумов (1880 – 1960), революционер и предприемач

Външни препратки Диалектни текстове от Пъпли в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 171 – 172.

Бележки

Категория:Села в дем Преспа