Лелово или Лельово (, Агиос Андониос, до катаревуса: Λέλοβον, Леловон, до 1927 година Λέλοβο, Лелово) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География Селото е разположено на 460 m надморска височина на 20 km североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 10 km североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Карадаг (Мавровуни) на Пейковата река.
История В Османската империя Селото се споменава в османски регистър за доганджиите в Румелия, за задълженията и земевладеенето им от началото на последната четвърт на XV век. От Лелово (Лилова) са регистрирани 21 домакинства с доход 1345 акчета.
В XIX век Лелово е смесено българо-турско село в каза Авретхисарската каза на Османската империя. Църквата „Свети Антоний“ е от 1880 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лиельово (Liélovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 66 домакинства, като жителите му са 48 мюсюлмани и 290 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лелово има 400 жители българи християни и 250 турци.
Християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лельово (Leliovo) има 360 българи екзархисти и 120 българи униати в селото работят българско православно (1 учител и 22 ученици) и униатско училище (1 учител и 32 ученици).
В Морарци и Лельово служи униатският свещеник Мико Наков (1904 – 1919).
При избухването на Балканската война в 1912 година 30 души от Лелово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция След Междусъюзническата война Лелово попада в Гърция. По време на войната селото е разорено от гръцката армия и голяма част от жителите му бягат в България. След 1919 година част от българските униатски жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лелово (Лелово) е село със славянско и турско население. В 1924 година всичките му останали турски жители по силата на Лозанския договор се изселват в Турция, а 97-те останали български жители – в България.
На мястото на изселилите се българи и турци са настанени понтийски гърци бежанци от малоазийското село Агиос Андониос, както и от Кавказ. През 1926 години селото е прекръстено на Агиос Андониос, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 68 семейства и 208 жители бежанци.
Населението традиционно произвежда жито, картофи и тютюн, експлоатира гората, като частично се занимава и със скотовъдство.
Личности Родени в Лелово Атанас Гоцев (Насо Гоцов) (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, въглищар, ІІ отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина Вано Донев (1892/1893 – ?), македоно-одрински опълченец, воденичар, неграмотен, Кукушка чета Васил Илиев Стоянов (1884 – 1917), македоно-одрински опълченец, въглищар, неграмотен, четата на Крум Пчелински, 3 рота на 15 щипска дружина Загинал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 558, л. 8 Георги Антонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, нестроева рота на 5 одринска дружина Георги Димитров Тасев (Гоце) (1878 – 1974) Кукушка чета „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. от 1923 г.бежанец в България – София, където и почива – гайдар във фолклорен ансамбъл „Гоце Делчев“ Гоце Донев (Донов, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, четата на Иван Ташев и Рума Делчева Гоце Иванов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, Кукушка чета, 15 щипска дружина Гоце (Георги) Митров (Митов, Митрин, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина Гоце Стоев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина Гоце Стоянов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета Григор (Глигор) Васков (1888/1889 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV Кольо Динов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, въглищар, ІV отделение, Кукушка чета Кольо М. Боянов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка четаа Кольо Митрев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина Кольо (Никола) Христов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина Нако Иванов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета Никола Андонов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Иван Ташев, 4 рота на 15 щипска дружина Петър Г. Янков, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина Петър Донев (1892/1893 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина Тане Гегов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета Тома Петков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, въглишар, неграмотен, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина Туше Панов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина Туше Танов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина Христо Динов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета Христо Костов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина Христо Коцов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета Христо Пецов (Пацов, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина Христо Пецов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина Христо Стоев (Стоянов, 1880/1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета
Бележки
Категория:Села в дем Кукуш