„Владетелят“ (, издавана на български и като „Князът“ или „Принцът“) е най-известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.
Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели се опитва да спечели чрез нея.
Смята се за едно от първите – ако не и първото изобщо – произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от главните действащи лица, които са описани в книгата, е Чезаре Борджия.
Интерпретацията на „Владетелят“ води до появата на т.нар. макиавелизъм и антимакиавелизъм.
„Владетелят“ отчасти се възприема като един от първите трудове на модерната философия, по-конкретно модерната политическа философия, в която ефикасната истина се смята за по-важна от който и да е абстрактен идеал. Трудът също така се намира в директен конфликт с доминиращите Католическа и схоластична доктрина относно начина, по който да се разглеждат политиката и етиката.
Преглед Възгледите на Макиавели, представени във „Владетелят“, може би изглеждат крайни. Не трябва да се забравя обаче, че той е прекарал целия си живот във Флоренция, във време на постоянни политически сблъсъци. Затова Макиавели подчертава необходимостта от стабилност в княжеството на владетеля, тъй като самото съществуване на княжеството е поставено под въпрос. Главната цел на книгата е да покаже на владетеля как да структурира властта, докато самото му управление е поставено на заден план.
Теориите във „Владетелят“ описват методите, които един амбициозен владетел би могъл да използва, за да дойде на власт, а също и методите, които могат да бъдат приложени за запазването на вече придобитата власт. Според Макиавели най-голямото морално благо е доблестната и стабилна държава, следователно постъпките, които имат за цел да защитават и запазят държавата, са оправдани дори и ако са сурови. Въпреки това Макиавели е убеден, че владетелят не трябва да бъде мразен. Той твърди, че мъдрият владетел трябва да се утвърди чрез своята власт, а не чрез чуждата. Владетелят трябва да се стреми да не постъпва само и единствено строго с поданиците си, но и трябва да пази страната си от прекалена отпуснатост. За поддържане на държавата в добро състояние трябва да бъде намерен баланс в методите на утвърждаване и прилагане на властта.
В увода на „Владетелят“ авторът отнася методите на управление към няколко вида княжества (напр. новопридобити и наследени). Макиавели представя на читателя, под претекст, че той е член на фамилията Медичи, най-добрите методи за придобиване, поддържане и опазване на държавата. Във връзка с това авторът установява, че това трябва да се постигне, независимо по какъв път.
Резюме Увод „Владетелят“ изследва придобиването, укрепването и употребата на властта. Макиавели не е създал труда си като академична дискусия по политическа теория, а за да докаже, че е голям държавник, давайки съвети как един владетел да дойде на власт и как да я запази. Макиавели оправдава властването със сила, вместо със закони. Според това „Владетелят“ оправдава редица процедури, извършени с единствената цел за укрепване на властта. Това е класическо изследване на властта – нейното придобиване, разширяване и ефективно прилагане.
Отбрана и войска След разграничаването на различните видове княжества Макиавели се съсредоточава върху обсъждането на начините, по които една държава може да атакува други или да се защити от тях. В основите на всяка държава, стара или нова, лежат здравите закони и силната армия.
Самобитен владетел е този, който може да се справи с всеки враг на бойното поле. Владетел, който разчита само на укрепления или чужда помощ, стоейки в самозащита, не е самобитен. Ако той не може да събере силна армия и трябва да разчита на самозащита, тогава той трябва да укрепи града. Малка е вероятността за нападение на добре укрепен град, а дори и това да се случи, повечето войски не могат да издържат на продължителна обсада. Въпреки това по време на обсада владетелят трябва да поддържа висок морал сред поданиците си, премахвайки дисидентите. Така при добра защита на града и достатъчно провизии, мъдрият владетел може да издържи всякаква обсада.
Макиавели силно се противопоставя на използването на наемници, военни единици наети да се борят за пари. Той смята, че те са безполезни, защото са страхливи и без всякаква лоялност, мотивирани само от парите. Макиавели смята, че италианските градове-държави са слаби именно, защото разчитат на наемна войска.
Макиавели също предупреждава да не се използват помощни единици, армия заимствана от съюзник, защото ако те спечелят, техният поръчител ще се намери под тяхната милост, но ако загубят той пропада. Страничната армия е по-опасна от наемната, защото тя бива обединена и командвана от опитни ръководители, които могат да я обърнат срещу този, за когото се борят.
Основната грижа на един владетел трябва да бъде войната и подготовката за нея. Чрез нея наследственият владетел поддържа своята власт, а гражданинът получава възможност да се издигне във властта. Макиавели съветва, че владетелят трябва често да ходи на лов, за да поддържа формата си и добре да опознае територията на страната си. Така той има най-голям шанс да се научи как да защитава своята територия или да атакува други територии. За интелектуалната мощ Макиавели съветва да се изучават животът и творбите на големите военачалници, за да може владетелят да повтори техните успехи или да се поучи от грешките им.
Владетелят, който е прилежен в мирно време ще бъде подготвен и за война. Макиавели пише: „Така, когато съдбата се обърне срещу него, той ще бъде готов да ѝ противоречи.“
Репутацията на владетеля Тъй като има много функции, които един владетел трябва да изпълнява, той не трябва да се грижи да има само положителни страни. Също така един владетел може да изглежда милостив, хуманен и набожен, но това трябва само да изглежда така. Владетелят не може наистина да има всички тези качества, защото понякога той трябва да действа противно на тях. Въпреки че лошата репутация трябва да се избягва, тя не е от критично значение за поддържането на властта. От значение е само една етика – тази, която е в полза на владетеля при работата му по държавните проблеми.
Щедрост или скъперничество Макиавели твърди, че когато владетелят е прекалено щедър към поданиците си, това само води до алчност, а той самият става по-малко ценен. Освен това прекомерната щедрост е неуместна, защото с времето средствата ще се изчерпват. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на данъците и ще донесе неприятности на владетеля. Ако по-късно той реши да ограничи или да зачеркне щедростта си, ще бъде обявен за скъперник. Така Макиавели заключава, че е по-важно владетелят да се запази от омразата на народа, отколкото да гради репутация на щедър. Мъдрият владетел трябва да „може да прояви щедростта си по такъв начин, че да не му бъде призната“ и същевременно „не трябва да обръща внимание на това, че ще го нарекат скъперник.“
Жестокост или милосърдие На въпроса дали е по-добре владетелят да бъде обичан, или да възбужда страх Макиавели отговаря: „Някои отговарят, че е желателно едновременно и едното, и другото. И тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да внушава страх.“, защото „Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото простив такъв, който буди у тях боязън.“ Следователно за владетеля е по-безопасно, когато поданиците му се боят от него, отколкото когато го обичат. Макиавели твърди, че обещанията дадени в мирно време не винаги се изпълняват по време на война, докато обещанията дадени заради страха от нещо винаги се изпълняват. Въпреки това владетелят трябва да внимава да не буди страх до такава степен, че да бъде намразен. Макиавели казва, че преди всичко владетелят не трябва да посяга на имотите, жените или личния живот на поданиците си, без да има основателна причина. „Най-доброто за владетеля е да се боят от него без да го мразят, а може да го постигне винаги, стига да не посяга на имота и жените на гражданите си. Дори когато му се наложи да прилага смъртно наказание, трябва да спазва произнесената присъда и да изложи основанията си, но винаги да внимава да не посегне върху имота на осъдения. Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот.“
Що се отнася до армията на владетеля, страхът е абсолютно необходим за поддържане не реда и единството между голям брой войници, затова владетелят не трябва да се притеснява от жестокостта в това отношение. Жестокостта е наложителна за един владетел, който води армия, защото това е единственият начин да поддържа абсолютна почит. Макиавели прави сравнение на двама прочути военачалници: Ханибал и Сципион Африкански. Въпреки че армията на Ханибал е била съставена от войници от различен произход, те никога не са се бунтували, защото са се страхували от своя лидер. От друга страна армията на Сципион Африкански е прочута с бунтовете и неподчинението си.
За владетеля е важно да знае, че хората обичат по свое желание, но се боят от принца си, затова той трябва да намери баланса между предизвикването на страх у хората и предизвикването на омраза.
Избягване на презрението и омразата Макиавели отбелязва, че повечето хора са доволни, докато не им се отнеме имуществото и жената. Владетелят трябва да вдъхва респект със своето поведение, тъй като владетелят, който е високо уважаван от народа рядко се сблъсква с вътрешни противоречия. Освен това владетелят, който удовлетворява народа и не предизвиква презрение сред благородниците, няма защо да се страхува от конспирация.
Придобиване на слава Владетелят придобива слава с изпълнението на големи подвизи. Макиавели посочва испанския крал Фердинанд Арагонски като пример за скромен монарх, който се прославил с големи подвизи в името на вярата, печелил големи територии и осигурявал заетост на своите поданици, за да нямат възможност да се бунтуват. Що се отнася до две враждуващи държави, Макиавели твърди, че е по-добре да се избере една страна, отколкото неутралитет. След това той изброява следните причини: Ако съюзниците ти спечелят това отива в твоя полза, независимо дали си по-силен от тях, или не Ако си по-силен, тогава съюзниците стоят под твое командване, а ако те са по-силни, то винаги ще се чувстват донякъде задължени за оказаната помощ
Ако твоята страна загуби, все още запазваш победения като свой съюзник Макиавели отбелязва също, че е по-мъдро владетелят да не встъпва в съюз с по-голяма сила, освен ако не е принуден. Следователно най-важната добродетел е наличието на мъдрост, за да се прецени кои начинания са най-изгодни и след това да се пристъпи към смело ангажиране с тях.
Благородници и прислуга Изборът на качествени служители е непосредствено отражение на интелигентността на владетеля, т.е ако са лоялни, владетелят се смята за мъдър, но ако са изменчиви, то той подлежи на критика. Макиавели разграничава три вида интелигентност: Интелект, който преценява ситуациите сам – това е отлична интелигентност. Интелект, който разбира нещата, които другите могат да разберат – това е добре. Интелект, който нито е способен сам да разсъди и разбере, нито с чужда помощ – това е безполезно.
Ако владетелят не притежава първия тип интелигентност, той трябва да притежава поне втория. Според Макиавели владетелят трябва да може да прецени дали това, което някой казва или върши е добро, дори и самият той да не е компетентен в дадената област.
Избягване на ухажори и ласкатели