Руля

Ру̀ля (, Котас, до 1927 година Ρούλια, Руля, до 1932 година Κατωχώρι, Катохори) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География Селото е разположено на 38 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 30 километра северно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Руля е на десния бряг на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

История В Османската империя

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Хровиля с 25 семейства. В края на XIX век Руля е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според легендите селото е било първоначално в местността Горно село, на самия път Лерин – Корча, но тъй като страдало от опустошенията на придвижващите се по пътя османски войски се преместило около развалините на манастира „Успение Богородично“. В Руля е построена църквата „Света Богородица“ и е отворено българско училище през 1865 година. Последователно в селото служат свещениците поп Карафил Бурджунов, поп Христо Бурджунов, поп Трайко Петков и поп Павле Настов (1912 г.). В 1860 година е пострена църквата „Свети Атанасий“.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Руля (Rulia) е показано като село с 36 домакинства и 100 жители българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Руля има 500 жители българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Руля е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 75 къщи.

В началото на XX век цялото население на Руля е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 70 – 90 патриаршистки семейства.Ρούλια След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия. Същата година турските власти не допускат учителя Л. Поповски от Дъмбени да отвори българско училище в селотоРайчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Руля има 600 българи екзархисти и работи българско училище. Според Георги Константинов Бистрицки Руля преди Балканската война има 75 български къщи.

През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в Руля се организират две чети на ВМОРО: селската с 37 души и ръководена от кмета Ставро и четата на Коте Христов със 169 души четници, която се разпада през 1904 година заради присъединяването на Коте Христов към гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Руля (Ρούλια), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 580 „православни гърци, попаднали отново под български тероризъм в 1907 година“.

По време на Балканската война 2 души от Руля се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Рулия е обозначено като българско селище.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското училище е нападнато от гръцки части, които разграбват цялата училищна документация. Местните българи Л. Делов и Н. Лазаров са арестувани по обвинения в пробългарска агитация. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Руля (Руља) има 100 къщи славяни християни. В 1927 година селото е прекръстено на Катохорион, а в 1932 на Котас по името на Коте Христов.

От 1995 година в селото работи музеят „Капитан Коте“, настанен в родната му къща.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Руля на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Зорушка Ζουρούσκα Лимерия Λιμέριαвръх във Вич на ЮИ от Руля (1255 m) Падиние Πάντινιε Ватулома Βαθούλωμα Дърмана глава Ντορμανόγκλαβο Андара Άντάραвръх във Вич на И от Руля (1707 m) Пишенска Глаа Πισέντσα Кисарос Καίσαροςвръх в Корбец на ЮЗ от Руля (1067 m) Сейман Σέϊμαν συν/ρχης ΛΟΚ φονευθείς Морача Μόρατσα Аркудорема Άρκουδόρεμαрека във Вич на И от Руля, ляв приток на Рулската река

Личности

Родени в Руля Васил Иванов (1884 – 1956), деец на ВМОРО Васил Попкарамфилов (Βασίλειος Παπακαραφύλλης), гръцки андартски деец от трети клас Димитриос Котас (Димитър Котев, ? – 1944), гръцки юрист Димитър Лазаревски – Мито (1925 – 2016, Скопие), участник в Гражданската война, ранен, емигрант в Ташкент, оттам в Драчево, Югославия, работил в Охис Кале Динев, български революционер Коте Христов (1863 – 1905), гръцки андартски капитан Нестор Рачков, илинденец, през 1912 – 1913 затворен от гърците в Еди-куле Никола Янев (1861 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина Пандо Милев, македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, рота на 5 одринска дружина Пандо Павлов Георгиев (1874 – след 1943), български революционер Сотириос Котас (Сотир Котев, 1894 – 1971), гръцки военен Спиро Карафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание като член в чета №4 под войводството на Стефо Николов Ставро Стоянов Тзавелла, селски кмет и войвода на рулската чета през Илинденското въстание Христо Коломанов (? – 1912), убит от гърците поп Христо Попдимитров (Παπα Χρήστος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас Христофор Тзавелла (1934 – 2018), български фолклорист и историк

Бележки

Категория:Села в дем Преспа