Епифората (от ) е стилистична фигура, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази. Сродни на нея са анафората и мезофората, които се изразяват в звукови повторения, съответно, в началото и средата на строфите.
Като похват в стилистиката и реториката, епифората служи, за да бъде подсилена музикалната и емоционалната изразителност на словото. Чрез епифора в поезията се постига и т.нар. „омонимична рима“. Често се среща в белите стихове.Речник на литературните термини, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1969, стр. 356
Пример Пример за епифора се съдържа в стихотворението „Тихият пролетен дъжд“ на Николай Лилиев (1918 г.)Лилиев, Николай. „Тихият пролетен дъжд“
Източници
Категория:Стилистични фигури