Ахмед ага Караходжов, (1820-1895"Кой е сред българите XV-XIX в. " исторически сборник под съставителство и редакция на проф. Ил. Тодев., Анубис 2000 стр. 270) известен още като Тъмръшлията, е помашки водач и османски управник на областта Рупчос в края на XIX век. Роден е около 1820 година и от 1879 до 1886 година управлява така наречената Тъмръшка република.

Биография

Ахмед ага е син на Хасан ага, помак от село Лясково. Майката на Ахмед ага е родена в село Чепеларе и е дъщеря на Джафер Дервишев, виден помак в селото. Дълги години подпомага християнското население в Родопите и влиза в конфликти с Пловдивския мютесариф. "Кой кой е сред българите XV - XIX век" исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. ИК " Анубис", 2000 г., 270 стр. Дори подпомага строежа на християнски храмове.

По време на Априлското въстание По време на Априлското въстание е управител на нахията Рупчос. По-малките му братя Смаил ага и Адил ага ръководят башибозушки отреди, участващи в разорението на Перущица и ограбването на Бойково и Дедово.Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1976, т. 2, София 1988, с. 220 – 223, 231, 246 – 247. Според офицалната версия Ахмед ага получава заповед от Пловдивския мютесариф да умиротвори Средногорието, но междувременно научава за бунта в Перущица и се насочва натам. В същото време обаче съществуват сведения, че самият Ахмед ага не участва пряко в разорението на Перущица, защото през това време е пред Панагюрище, но пък рупчоският башибозук, който братята му Смаил и Адил използват срещу Перущица е под неговото командване. Също така според спомените на публициста и краевед Хр.Попконстантинов на 22 май 1876 година, сина на Ахмед ага - Ариф, идва в селата Карлуково, Петково и Горно Дерикьой (Смолянско), под предлог да лови комити, а всъщност - за лесна плячка.Христо Попконстантинов . "Спомени, пътеписи и писма", 1970 Издателство "Христо Г. Данов" Пловдив, стр. 177-179 Според Константинов тук роля изиграва и елинският калугер Софроний, тъй като основните обвиняеми в комитаджийство са православните попове и учителят. В крайна сметка слез застъпничеството на селския първенец Вълчо Кехая, Ариф ага се съгласява 12 "комити" от Петково да заплатят всеки по две османски лири откуп, а останалите са опростени.Христо Попконстантинов . "Спомени, пътеписи и писма", 1970 Издателство "Христо Г. Данов" Пловдив, 179-180 Освен това Петково дава голям курбан, с който да се откупи от Ариф ага и хората му. Съществуват спорове и за войските които Ахмед ага и братята му ползват при усмиряването на Перущица. Османската власт настоява, че подопечните на Тъмрашлията са предимно башибозук (основно македонски и родопски помаци) и се стреми да се разграничи от зверствата. Писмени доказателства обаче сочат, че висшите офицери са османски чиновници на служба в аскера, а основните силин на Ахмед ага не точно башибозук (т.е. доброволно опълчение), а редиф (запасняци във войската) и не само имат военна подготовка, но дори са въоръжени от властта.

За укротяването на Перущица, Тъмрашлията получава орден „Меджидие“.

След Освобождението След първоначалното прогонване по време на Руско-турската война, голяма част от бежанците и първенците, начело с Ахмед ага Тъмрашлията се завръщат и отказват да признаят властта на Източна Румелия, основавайки така наречената Тъмръшка република в Родопите. ( сепаративна държава в пределите на Източна Румелия). Има твърдения, че Тъмръшката република обхващала общо 22 села и 5 махали в Рупчос.

В началото на 1885 година, непосредствено преди Съединението на Източна Румелия с Княжество България, писателят Захари Стоянов се среща с Ахмед ага в неговите сараи с цел договаряне на отказ от противопоставяне и недопускане на насилие в планувания преврат. В знак на приятелство Захари Стоянов подарява на агата бинокъла си. Известен с честността на дадената си дума, агата е спазил неофициалното споразумение да не пречи на обединението. В крайна сметка около 10 селища от неговата област, по смисъла на Топханенския акт се връщат към състава на Османската империя

Управление Ахмед ага по подобие на своя баща (от който получил в наследството управлението на този район), сам раздава правосъдие и представлява закона."Кой кой е сред българите XV - XIX век" исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. ИК " Анубис", 2000 г., 270 стр. Бащата на Ахмед аха, Хасан ага в периода 1832 - 1855 управлява същата околия. . Охраната и войската на Тъмрашилята се състояла само от 40 специално обучени хора. Заради твърдостта, наложения ред и запазено спокойствие дълго време в този район, турското правителство го припознава за владетел и му определя допълнително месечна заплата от 500 гроша, а на стражата му по 60 гроша.

Умира в 1895 година.

Използвана литература Мехмед, Хюсеин – „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“. София, 2007. Вълчев, Ангел – „Тъмраш“. Издателство на Отечествения фронт – София, 1973. Арденски, Владимир (2005). „Загаснали огнища“, София: ИК „Ваньо Недков“, ISBN 954-8176-96-3. Дечев, Васил – „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 и кн.II, 1936.

Източници

Категория:История на България (1878 – 1918) Категория:Български владетели Категория:Османци Категория:Помаци Категория:Тъмръш