Димитър Димитров Каданов е български военен деец, полковник, участник във всички войни в периода (1885 – 1918), командир на 9-и артилерийски полк (1904 – 1913).

Биография Димитър Каданов е роден на 14 септември 1860 в село Шипка, Ескизаарско. Първоначално образование получава във Варна, след което, през 1878 година постъпва в Кавалерийското военно училище в Елисаветград, Русия, което завършва с отличие през 1881 г. На 8 септември 1881 е произведен в чин подпоручик и е зачислен във 2-ри артилерийскй полк в Шумен.Вестник „Отечество“ – Орган на съюза на запасните офицери, Година XIII, София, 27 февруари 1932, брой 545, стр. 2

В Сръбско-българската война от 1885 г. е командир на полубатарея в 6-а батарея на 2-ри артилерийски полк. Проявява се като способен артилерийски офицер в боя при Драгоман на 10 ноември същата година. Участва в боевете при Цариброд и Пирот. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година за заслугите си при овладяването на Пирот поручик Каданов е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.„Юбилейна книжка на 2-ѝ артилерийски полкъ (1880 – 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34

На 30 август 1886 г. е произведен за бойни заслуги в чин капитан и е назначен за командир на батарея в 5-и артилерийски полк в Шумен.

По-късно служи в 9-и артилерийски полк. През Балканската война е командир на 9-и артилерийски полк от 9-а плевенска дивизия, с който участва в артилерийската подготовка при атаката на Одринската крепост. Награден е с орден „За храброст“ III степен. След войната преминава в запас (1913), но през Първата световна война е мобилизиран и командва отново 9-и артилерийски полк. След пробива при Добро поле през септември 1918 година е сред онези български офицери и войници, които се намират на запад от линията на пробива и остават заложници на Антантата. Като френски пленник прекарва 1918 – 1919 г. в лагерите при Сурович, Лерин и ГросетиМаринов, Илия. Полковник Димитър Каданов, Военноисторически сборник, 3/1997, с. 57 – 64, след което през 1919 г. преминава излиза в запас. До смъртта си е подпредседател на Съюза на запасните офицери.

Полковник Димитър Каданов умира на 30 януари 1932 след продължително боледуване.

Димитър Каданов е женен и има две деца. Баща е на видния български учен анатом, член-кореспондент проф. д-р Димитър Каданов.

Военни звания Подпоручик (8 септември 1881) Поручик (30 август 1884) Капитан (30 август 1886) Майор (1891) Подполковник (1895) Полковник (1904)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен (5 март 1886) Военен орден „За храброст“ III степен

Бележки

Източници

Категория:Български полковници Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Родени в Шипка Категория:Починали в Шумен