Калипѐтрово е село в Североизточна България, община Силистра, област Силистра. То е второто по брой на жителите село в област Силистра след село Айдемир.
География Селото се намира в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в Южна Добруджа, южно от долината на река Дунав, на около 2 – 3 km на юг от град Силистра. Надморската височина в центъра на Калипетрово при сградата на кметството, разположено в равния терен на източната част на селото, е около 131 m и намалява до 50 – 60 m на запад-северозапад в раздвижения височинно терен на западната част. Климатът е умереноконтинентален. Почвите в землището му са черноземни.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2207, Калипетрово. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
Калипетрово има пътни връзки на север със Силистра, на югоизток през град Добрич с град Балчик, на юг с град Шумен, на запад през село Айдемир и град Тутракан с град Русе. Селото има редовна автобусна връзка с областния град.
През западния край на Калипетрово минава неелектрифицираната железопътна линия Самуил – Силистра, на която за селото има спирка.
Землището на село Калипетрово граничи със землищата на: град Силистра на север и изток; село Българка на югоизток; село Ценович на юг; селата Бабук и Полковник Ламбриново на югозапад, село Айдемир на запад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
Южно от село Калипетрово, в местността Сакаджийка има микроязовир (поземлен имот с кадастрален идентификатор 41143.171.21).Кадастрална и специализирани карти. Към карта. Търсене на обекти > Бързо търсене > Ключови думи: вписване на кадастралния идентификатор → Търсене → двукратно щракване в маркираната в син цвят площ → извежда се прозорец с информация за съответния поземлен имот. Справка към 07.09.2025.
Етническият състав на населението на село Калипетрово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 4266 100Българи 2776 65,07Турци 516 12,10Цигани 333 7,81Други 10 0,23Не се самоопределят 6 0,14Не отговорили 625 14,65
Към 15 юни 2025 г. в село Калипетрово има регистрирани: 4241 души по постоянен адрес; 4074 души по настоящ адрес; 3725 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Силистра, община Силистра. Село Калипетрово. Справка към 07.09.2025.
Числеността на населението на село Калипетрово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Калипетрово, общ. Силистра, обл. Силистра. (През 1975 г. Калипетрово е квартал на град Силистра.) Справка към 05.09.2025.
Името му идва от „Кали Петър“, което в превод означава „Хубав Петър“.
История След Освобождението Калипетрово е отбелязано като градец (градче). Селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г. До 1942 г. селото се нарича Калипетрово. Преименувано е от Калипетрово на Петрово през 1942 г. и на Станчево – през 1951 г.; през 1955 г. към Станчево (Калипетрово) е присъединено село Ново Петрово; възстановено е старото име Калипетрово през 1956 г.; селото е слято през 1970 г. с град Силистра; отделено е от Силистра през 1976 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. КАЛИПЕТРОВО (Калипетрово, Петрово, Станчево). (Справка към 08.09.2025.)Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. Ново Петрово (Реджина Мария) – село, заселено под румънска власт, в България от 1940 г.; преименувано е през 1942 г.; слято е през 1955 г. със село Станчево (Калипетрово. (Справка към 08.09.2025.)
В селото са открити тракийски бронзов шлем-маска и други археологически находки от римската епоха. През 1934 г. е намерено съкровище, съдържащо византийски монети и накити от 11-12 век, които се съхраняват в Румъния.
Сведения за селото има от 1546 г. През османския период селото е войнушко. В османотурски регистри от 1792 г. е записано с името Калупетре. Първоначално е разположено в местността Юртлук и е населено с гребенциБългарска етнография. Етнографски групи. Гребенци. Справка към 09.09.2025. (етнографска група); по-късно идват преселници от Айтоско, Провадийско и Шуменско.
В селото е имало килийно училище; през 1850 г. учителят Рашко И. Блъсков открива взаимно училище с около 40 ученици, построена е училищна сграда.
По време на борбите за национално освобождение е създаден революционен комитет, местният свещеник Христо Черковналиев (Шиков) укрива революционери емигранти, преминаващи във Влашко.
През 1853 г. Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Калипетра, където вероятно получава от местното земеделско и бъчварско общество финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820 – 1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей – Разград, като оставя сведения и за местните първенци.
През август 1855 г. „Цариградски вестник“ съобщава, че според получени в редакцията писма Калипетра е сред населените места, в които е регистрирано огнище на холера.Цариградски вестник, год. 5, бр. 237, 13/25 август 1855 г., 4.
От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в Бабадаг вестник „Добруджа“ издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на отвлечените в Румъния добруджанци, разпространяван под името Мартиролог на добруджанските първенци. В тези списъци са запазени имената на 384 души, отвлечени от Калипетрово в Румънска Молдавия по време на Първата световна война.Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 168.
Църквата в Калипетрово е построена изцяло с волни пожертвувания на местните жители през 1847 г., след ферман, издаден от султан Абдул Меджид I при посещението му в Силистра през 1847 г. Според тогавашните изисквания на османската власт, храмът е полувкопан в земята. Негови строители са дряновски майстори, а иконите са дело на тревненския зограф Досю Коев и неговите синове. Пред църквата има паметна плоча с имената на загиналите във войните жители на Калипетрово.Силистра—Church—Църквата Св. Димитър Справка към 09.09.2025.
Училището в Калипетрово още през 1857 г. е наречено „Кирил и Методий“. При окупацията на Южна Добруджа през 1913 г. то е закрито, а през 1940 г. след подписването на Крайовската спогодба се възстановява като българско училище.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 94 „Народно основно училище (НОУ) "Кирил и Методий" - с. Калипетрово, Силистренско (1944- )“; История на фондообразувателя.
В Калипетрово действа до 2003 г. – когато е закрито, и създаденото през 1944 г. начално училище с име „Първи октомври“, от 1964 г. – „Рашко Блъсков“.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 95 „Народно начално училище "Р. Блъсков" - с. Калипетрово, Силистренско (1944-1960; 1964-2003)"; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
Читалище „Пробуда“ в село Калипетрово е основано през 1940 г. Към него е изградена библиотека и самодейни състави. Първи председател е Георги Стефанов Гроздев – учител в селото. Читалището се е помещавало в различни частни сгради до 1964 г., когато на 15.01.1965 г. се премества в собствена сграда. През 2010 г. е приет нов устав на читалището и то се преименува в Народно читалище „Пробуда – 1940“, село Калипетрово.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 706 „Народно читалище "Пробуда" - с. Калипетрово, Силистренско (1944- )"; История на фондообразувателя.
Религии
В село Калипетрово се изповядва православно християнство и ислям.
Обществени институции Село Калипетрово към 2025 г. е център на кметство Калипетрово.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Калипетрово, общ. Силистра.Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Силистра, кметство Калипетрово.
В село Калипетрово към 2025 г. има: читалище „Пробуда - 1940“; действащо общинско основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“]];Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции, Основно училище "Св. Св. Кирил и Методий", село Калипетрово, община Силистра, област Силистра. православна църква „Свети Димитрий“;Национален регистър на храмовете в Република България, село Калипетрово, област Силистра. няколко пенсионерски клуба; пощенска станция.
Културни и природни забележителности Сборът – празникът на село Калипетрово, по стара традиция се празнува заедно с църковния празник на Свети Дух.
Близо до селото се намира местността „Орехова гора“, подходящо място за почивка и семейни излети. В близост до местността има няколко хижи с малки ресторантчета.
Североизточно от Калипетрово, в землището на град Силистра, се намира местността „Меджиди табия“, където има стара турска крепост, превърната в музейБългарски крепости > Обекти в България > Гр. Силистра – Меджидие табия. Справка към 11.09.2025., която е била арена на няколко руско-турски битки през 19 век и в една от които е участвал и Лев Толстой.
През септември 1979 г. в центъра на селото в голям двор с възрожденска жилищна постройка от първите десетилетия на XIX век е уреден Етнографски комплекс.Багра Георгиева, Етнографски комплекс в с. Калипетрово / Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, 1981, стр. 51-54.
Редовни събития Кукерски фестивал и събор на село Калипетрово на 12 юни.
Кръг от републиканския шампионат по автокрос.
„С песните на Васила Вълчева“ – регионален конкурс за изпълнители на народни песни.
Личности Родени Васила Вълчева (1906 – 1981), изпълнителка на добруджански народни песни; Петьо Димитров – еколог и икономист, допринесъл за екологичното равновесие за селото; Кирил Еников (1912 – 1997), учен по почвознание и агрохимия, професор; Йордан Иванов – инженер лесовъд; Станко Димитров Каратонев (роден на 6 януари 1922 г., починал на 31.08.1985 г.) – известен строител, майстор и бригадир, участвал в строителството на много архитектурни забележителности в селото, като читалищната сграда, открита през 1964 г., новото училище „Кирил и Методий“, новото кметство и други. Много къщи от новото село също са строени от Станко Каратонев. Младен Николов – акордеонист; Хрусан Калчев (1853 – 1937), български опълченец; Никола Калипетровски, български учител и политик, кмет на Провадия, депутат в Учредителното събрание през 1879 година; Христо Черковналиев, най-ярката личност на селото през 19 век.
Други Характерна и активна е читалищната дейност. В селото развиват дейност няколко пенсионерски клуба със своя самодейност и участие в различни фолклорни фестивали из България. Селото разполага и с футболен отбор, който всяка година е водещ в Силистренския регион.
За Калипетрово е характерна традиционната българска кухня. Калипетренци си падат малко червоугодници и обичат обилното ядене и пиенето на вино и ракия, собствено производство. Изобщо производството на последните две се е превърнало в общоселски спорт.
Калипетренци са великолепни танцьори на народни танци от Добруджанската фолклорна област, които те често изпълняват в местната механа „Добруджанска къща“.