Елизабет, родена Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах, херцогиня на Бавария (; * 24 декември 1837, Дворец на херцог Макс в Мюнхен, Баварско кралство, † 10 септември 1898, Женева, Швейцария), по прякор Сиси (Sisi или неправилното Sissi), е императрица на Австрия и кралица на Унгария чрез брака си с император Франц Йосиф I от 24 април 1854 г. до нейното убийство.
Елизабет е родена в херцогския кралски клон на баварската династия Вителсбахи, но се радва на неформално възпитание, преди да се омъжи на 16 години за първия си братовчед, император Франц Йосиф I. Бракът я тласка към много по-формалния хабсбургски придворен живот, за който не е подготвена и който намира за задушаващ. В началото на брака си има противоречия със свекърва си, която е и нейна леля, ерцхерцогиня София, която поема отглеждането на дъщерите й, една от които, София, умира на 2 г. Раждането на син, престолонаследника принц Рудолф, подобрява положението на Елизабет в двора, но здравето й страда от напрежението. В резултат на това тя често посещава Унгария заради нейната по-спокойна среда. Тя изгражда дълбоко родство с Унгария и помага за създаването на дуалистичната монархия на Австро-Унгария през 1867 г.
Смъртта на единствения й син и неговата любовница Мария фон Ветсера при убийството-самоубийство в ловната му хижа в Майерлинг през 1889 г. е удар, от който императрицата никога не се възстановява. Тя се оттегля от задълженията си в двора и пътува много без семейството си. През 1890 г. построява двореца Ахилион на гръцкия остров Корфу. Той включва сложен митологичен мотив и служи като убежище, което Елизабет често посещава.
Обсебена от желанието да поддържа младата си фигура и красотата си, следва строга диета и носи изключително тесни корсети, поддържайки талията си много тънка.
Докато пътува в Женева през 1898 г., е намушкана смъртоносно в сърцето от италиански анархист Луиджи Лукени. Тя е най-дълго царувалата австрийска императрица (44 години).
Произход Тя е третото дете и втора дъщеря на херцог Максимилиан Йозеф Баварски и на съпругата му принцеса Лудовика Баварска, полусестра на крал Лудвиг I Баварски и дъщеря на крал Максимилиан I Йозеф Баварски. Баща ѝ е смятан за особняк; обича цирковете и пътува из баварската провинция, за да избяга от задълженията си. Сиси има десет братя и сестри, сред коитоː
Лудвиг Вилхелм (1831 – 1920), херцог на Бавария, морганатичен съпруг на Хенриета Мендел, отказва се от правата си; Елена Каролина Тереза (1834 – 1890), херцогиня на Бавария и принцеса Турн и Таксис като съпруга на Максимилиан Антон фон Турн и Таксис; Карл Теодор (1839 – 1909), херцог на Бавария, съпруг на София Мария Саксонска и на инфанта Мария Жозефина Португалска. Мария София (1841 – 1925), херцогиня на Бавария и кралица на Двете Сицилии като съпруга на Франциск II, крал на Двете Сицилии; Матилда Лудовика (1843 – 1925), херцогиня на Бавария, графиня де Трани като съпруга на граф Людовик де Трани. София Шарлота Августа (1847 – 1897), херцогиня на Бавария, херцогиня на Аленсон и на Орлеан като съпруга на херцог Фердинанд Аленсонски. Максимилиан Емануил (1849 – 1893), херцог на Бавария, съпруг на Амалия Сакс-Кобургготска.
Биография Детски години Домовете на семейството са дворецът на херцог Макс в Мюнхен през зимата и замъкът Посенхофен в Посенхофен през лятото, далеч от дворцовия протокол. Елизабет и нейните братя и сестри израстват в неограничена среда; тя често пропуска уроците си, за да ходи на езда в провинцията. Още от малка получава галеното име Сиси, с което остава в историята. От всичките деца на Максимилиан тя е най-близка с по-голямата си сестра Елена (на галено „Нене“). Към музиката израства равнодушна, като нейната страст е рисуването. Тя обича да рисува пейзажи и сама илюстрира събитията, записани в дневника ѝ.
През 1853 г. ерцхерцогиня София, властната майка на 23-годишния император Франц Йосиф I, предпочитайки за своя снаха племенница пред непозната, организира срещата между сина си и херцогиня Елена Каролина, най-голямата дъщеря на сестра ѝ Лудовика. Въпреки че двойката никога не се е срещала, подчинението на Франц Йосиф се приема за даденост от ерцхерцогинята, която веднъж е описана като „единственият мъж в Хофбург“ заради авторитарния си характер.
Принцеса Лудовика и херцогиня Елена са поканени в курорта Бад Ишъл, Горна Австрия, за да получат официалното му предложение за брак. Лудовика кара 15-годишната Сиси да ги придружи по няколко причини. Първо, Сиси скърби за скорошната смърт на млад граф, в когото е била влюбена, и е изпаднала в продължителна депресия. Майка ѝ се надява смяната на обстановката да я развесели. Второ, ерцхерцог Карл Лудвиг, вторият по-малък брат на Франц Йосиф, също се присъединява към императорското семейство. Карл Лудвиг и Сиси са близки приятели от детството, като си разменят писма и подаръци. Майка ѝ се надява, че срещата ще доведе до евентуалния им годеж.Hamann, Brigitte, The Reluctant Empress
Херцогините пътуват от Мюнхен с няколко карети, но пристигат по-късно, защото Лудовика, която е склонна към мигрена, трябва да прекъсне пътуването, за да има време да се възстанови. Каретите се разделят и тази с техните гала тоалети така и не пристига. На път за Бад Ишъл те посещават двореца Леополдскрон, където Тереза, вдовстващата кралица на Бавария, е в траур за брат си Георг, така че те са облечени в черно и не могат да облекат по-подходящо облекло, преди да се срещнат с младия император. Въпреки че черното не подхожда на тъмния цвят на 18-годишната Елена, то прави русия ѝ вид по-впечатляващ.
Елена е благочестива и тиха млада жена и докато тя и Франц Йосиф се чувстват неспокойни в компанията си, той моментално се влюбва в по-малката ѝ сестра Елизабет. Той не предлага брак на Елена, а вместо това се противопоставя на майка си и я информира, че ако не може да има Елизабет, изобщо няма да се жени. И неслучайно – Сиси е една от най-красивите жени по онова време в света. Висока е 171 см, тежи 45 – 47 кг, а талията ѝ е едва 51 см. Пет дни по-късно годежът им е официално обявен. Двамата се женят осем месеца по-късно – на 24 април 1854 г. в Църквата на Августинците във Виена. Бракът е консумиран три дни по-късно и Елизабет получава парична сума, равняваща се на 240 000 щатски долара към 2015 г.
Императрица на Австрия
След като се наслаждава на едно неформално детство, Елизабет, срамежлива и интровертна по природа, попада в задушаващата формалност на хабсбургския двор и има трудности да се адаптира към Хофбург и неговите твърди протоколи и строг етикет. Въведеният от Карл V дворцов церемониал регламентира строго живота на придворните, както и този на Елизабет, която като императрица на Австрия е лишена от всякаква свобода и личен живот. В рамките на няколко седмици тя започва да има здравословни проблеми. Получава пристъпи на кашлица и се плаши всеки път, когато трябва да слезе по тясно или стръмно стълбище.Vandereycken, Walter & Van Deth, Ron, "The Anorectic Empress: Elisabeth of Austria", History Today, Vol. 46, April 1996 Лоши са и отношенията ѝ с леля ѝ – нейната свекърва София, която се стреми да я контролира. В тази ситуация Сиси се опитва да намери подкрепа от съпруга си, но напразно. Постоянно зает с държавни дела, Франц Йосиф, който изпитва дълбока привързаност към майка си и голяма любов към съпругата си, не успява да изглади отношенията между двете.
В началото на брака си императрицата е изненадана да научи, че е бременна. Ражда първото си дете София Фридерика Доротея Мария Жозефа (1855 – 1857) само 10 месеца след сватбата си. Нейната леля-свекърва София, която често я нарича „глупава млада майка“, не само кръщава детето на себе си, без да се консултира с Елизабет, но поема изцяло отговорността за бебето, отказвайки да позволи на майката да го кърми или по друг начин да се грижи за него. Когато година по-късно се ражда втората ѝ дъщеря Гизела Луиза Мария (1856 – 1932), ерцхерцогинята ѝ отнема и това бебе.Chauviere, Emily, The Marriage of Emperor Francis Joseph and Elisabeth of Austria, 12 August 2011
Фактът, че все още не е родила мъжки наследник, прави Елизабет все по-нежелана в двора. Един ден тя намира следната брошура на бюрото си: „...Естествената съдба на кралицата е да даде престолонаследник. Ако кралицата има такъв късмет да осигури на държавата престолонаследник, това трябва да е краят на нейната амбиция – тя в никакъв случай не трябва да се меси в управлението на империята, грижата за която не е задача на жените... Ако кралицата не роди синове, тя е просто чужденка в държавата, при това много опасна чужденка. Тъй като тя никога не може да се надява да я гледат любезно тук и винаги трябва да очаква да бъде изпратена обратно там откъдето е дошла, така тя винаги ще се стреми да спечели краля по начини, различни от естествените; тя ще се бори за позиция и власт чрез интриги и сеене на раздори, за зло на краля, нацията и империята...“.Sisa, Stephan, The Spirit of Hungary: A Panorama of Hungarian History and Culture, Vista Court Books, 1995, с. 171 Нейната свекърва обикновено се смята за източник на злонамерения памфлет, въпреки че няма доказателства за това.Sisa, Stephan, The Spirit of Hungary: A Panorama of Hungarian History and Culture, Vista Court Books, 1995 Обвинението за политическа намеса се отнася до влиянието на Елизабет върху нейния съпруг по отношение на неговите италиански и унгарски поданици. Когато тя пътува до Италия с него, той помилва редица политически затворници по нейно предложение.
Брак с Франц Йосиф
Франц Йосиф е страстно влюбен в жена си, но те имат много сложни взаимоотношения. Той е твърд и трезвомислещ мъж, политически консерватор, който все още се ръководи от майка си и нейното придържане към строгите церемонии на испанския двор както по отношение на обществения, така и на домашния му живот, докато Елизабет живее в съвсем различен свят. Неспокойна до степен на хиперактивност, по природа интровертна и емоционално отдалечена от съпруга си, когато остарява, тя бяга от него, както и от задълженията си във виенския двор, избягвайки и двете, доколкото е възможно; като средство за бягство от живота и мизерията си тя се впуска в неспирни пътувания и вижда малко децата си. Франц Йосиф отговаря на пътуванията ѝ, но постоянно и безуспешно се опитва да я изкуши към по-домашен живот с него. През последните години обаче кореспонденцията им се увеличава и връзката им се превръща в топло приятелство.
Императрицата спи малко и прекарва часове в четене и писане през нощта и дори започва да пуши – шокиращ навик за жените, който я превръща в по-нататъшен обект на вечни клюки. Тя има специален интерес към историята, философията и литературата и развива дълбока почит към немския лиричен поет и радикален политически мислител Хайнрих Хайне, чиито писма събира.Norton, Frederick, A Nervous Splendor, Penguin, 1980 Тя се опитва да си направи име, като пише поезия, вдъхновена от него. Наричайки себе си Титания, кралицата на феите от „Сън в лятна нощ“ на Шекспир, Елизабет изразява интимните си мисли и желания в голям брой романтични стихотворения, които служат като вид таен дневник.Vandereycken, Walter & Van Deth, Ron, "The Anorectic Empress: Elisabeth of Austria", History Today, Vol. 46, April 1996 Повечето от нейната поезия е свързана с нейните пътувания, класически гръцки и романтични теми и иронични коментари за династията на Хабсбургите.