Гъ̀рлени (, Хионато, катаревуса: Χιονάτον, Хионатон, до 1928 година Γκέρλιανη, Герляни) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География Селото е разположено на 18 километра югозападно от град Костур, до границата с Албания под самия връх Алевица. На север Гърлени граничи с Шак, на юг с Нестрам, на изток с Чука и на запад с Ревани. Според албански източник преди изселването на мюсюлманите в 1923 година Гърлени има следните махали: Еврейска (Evrelinj), Ходжова (Hoxhallinj), Потурнашка (Poturjak/u).

История В Османската империя Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гърлани с 15 християнски семейства и едно мюсюлманско. В края на XIX век Гърлени е помашко село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя, потурчено в немирните години при управлението на Али паша Янински. Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Гърлени (Герлени) има 102 помашки домакинства и 340 жители-помаци от мъжки пол.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Гърлени има 600 жители българи мохамедани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гърлени е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско – с 600 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato . Според Георги Константинов Бистрицки Гърлени преди Балканската война има 150 помашки къщи.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Гърлени е обозначено като българо-турско селище.

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Гърляни (Γκάρλιανι), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 600 мюсюлмани.

Според албански източници Абдулахови (Avdullahrët), Джаминкови (Caneminkat), Гегови (Gegallarë), Хаджинурови (Haxhinurret), Хюсеви (Huset), Ибочеви (Iboçanrë, унищожена от гърците в 1913 година), Лальови (Lalellarë), Латови (Latollarë), Манчеви (Mançellarë), Маневи (Manellarë), Мангови (Mangollarë), Мишеви (Misellarë), Мулачеви (Mullaçrët), Молови (Mullalinj), Потурнашки (Poturjakë), Кязимови (Qazimllinjtë), Кьосеви (Qosellarë), Шанневи (Shahellarë), Тарелинтови (Tarellinjtë), Узунови (Uzunët), Джимови (Xhimallarë или Xhima), Згурови (Zgurollarë или Zguro).

В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Гърлени остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гърлени (Грлени) има 130 къщи власи мохамедани. През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 323 души или според други данни 87 семейства с 331 души. В 1928 година селото е прекръстено на Хионатон, в превод снежно.

В 1925 година е построена църквата „Свети Николай“.

По време на Гръцката гражданска война в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села.

Единадесет деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.

След Втората световна война част от жителите се заселват в околните по-богати села. Жителите отглеждат жито и леща.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Гърлени на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Попов връх Πόποβαρ Мануси Μανούση връх в Гълъмбица (1110 m), ЮИ от Гърлени Слабища Σλάμπιστα Агоно Αγονο река, ляв приток на Стенската река, ляв приток Бистрица Тръстика Τέρστικα Перифано Περήφανο връх в Гълъмбица (972 m), СИ от Гърлени, З над бившето село Тръстика Милица Μπλίτσα Пигес Πηγές местност ЮЗ от Гърлени

Албански топоними от Гърлени преди изселването в 1923 годинаИнформатори са Бато Бекир Джимо, 62-годишен, работник, неграмотен, от Гърлени, Али Ислам Лала, 80-годишен, земеделец, неграмотен, от Гърлени, и двамата живеещи в Керетин е Ри, Лушня, към 22 декември 1975 година, Тендзиле Хюсен Мека, 88-годишна, домакиня, неграмотна, от Гърлени, омъжена в Билища, на 22 юли 1979 година. Име Име Обяснение Afshinakroi извор на С Ahu i Fushëzës плато с букова гора на Ю Ara e Gjokbardhit ниви на С Ara e Kaft (Kaut) ниви на И Arat Batall ниви на Ю, които вече не се обработват Arat e Bukës ниви на Ю Avllitë ниви в полето на З Brezat Бреза планински склон с лешникови гори на И Burim i Bido Qorrit извор в полето на С Burim i Gjokëgjine извор на З Burim i Plepit Egër извор в полето на С Burim i Uzunit Узунов извор извор в полето на Ю Cerkovë/a Църкова ниви на С Çairet ниви на И Dardha e Mirë Добра круша ниви на Ю, където някога имало круша De Klisha (Te Kisha) Църква мястото на джамията, където преди смяната на вярата е била църквата Faro Fushë/a ниви в полето на С Golemaluadh/i пасище на С Gorric’ e Madhe Голема горица голяма гора на С, в чиято сянка добитъкът замръзва Gurët e Lëmit плоча на Ю Gur/i голяма скала на Ю Guriçkat e Priftit Горичка на попа ниви на Ю, които принадлежали на селския свещеник Gryka e Shënmitrit ниви на И Gjokagjinet ниви на С Hamamet Хамам баня в развалини на С Karaush/i, Mali Karaushit голяма планина на Ю с букови, борови, дъбови и хвойнови гори Klishë/a Църква малък хълм в центъра, на който някога имало църква Kodr’ e Gjatë хълм на И Kodr’ e Priftit Попов връх връх в Гълъмбица на И Kopaçet Копачи ниви в полето на З Kopankët Копанка хълмиста област с дъбова гора на И Koria e Mulla Rexhepit Кория на Мола Реджеп гора с дъб и леска на И Kroi i Dardhës чешма в полето Kroi i Lalellinjve Чешма на Лальови чешма в центъра Kroi i Muçes Чешма на Муче извор на ЮИ Kroi i Zagarit Загарска чешма чешма в центъра Krushet Круша ниви в полето на З Kulla e Mulla Rexhepit Кула на Мола Реджеп развалини на стара кула на С Lajthitë гора с лешници на И Lajthizat местност на И в подножието на планината с лешници Lëmënjtë близо до центъра Lisat e Merisit (Mrizit) стар дъб на С, където пасе добитъкът Luadhet e Mëdhenj ниви в равнината на СИ Lum i Nikës Ника река на Ю, образувана от потоците на планината Lumi Roko' Роко река, която минава през селото Lum i Stenekës Стенска река река на И Lum i Shagut Шак ниви край река Шак на С Maerckë Маерцка хълм над селото на И Mali i Gurit голяма планина на Ю Mburim i Kopanit студен извор в планината на Ю Mburim i Shqipjes извор в планината на Ю Mekoxhumbat ниви на З Moçalet ниви на С Mostet ниви на С Muslet ниви на И Përrejt e Oshanit Ошенски порой порой, който се спуска до Стенската река на И Përroi i Amamit (Hamamit) Хамамов порой порой, който разделя махалата Мола Реджеп от селото Përroi i Gurit Голем порой порой на Ю Përroi i Karaushit Караушки порой порой на Ю Plepat e Egërt ниви в полето Plloçat Плоча хълмисти полета на СИ Popovorr/i (Varr i Popit) Попов гроб ниви и гроб на И Qafa e Gurit планински проход на Ю Qafa e Sllabishtit Слабищки проход планински проход на Ю Qidrakë/a ниви на С Sllabisht/i Слабища ниви в полето на И Stanet e Bagëtive на Ю Stanet e Beharit на Ю Strungë/a колиби в планината на Ю Shesh i Klishës Църковен площад площад в центъра Shesh i Xhamisë Джамиен площад площад в центъра Shurigë/a хълм с борове на Ю Udha e Zelegradit Зеленградски път път към Зеленград на Ю Varret e Gërlenit Гърленско гробище селското гробище Varret e Xhamisë Джамийно гробище гробището около джамията в селото Vllashat ниви в полето на СИ Xhamia Джамия джамия в центъра

Бележки

Категория:Села в дем Нестрам