Лукрèция Бòрджия (, Лукреция Борджа, на каталонски: Lucrècia Borja, , ; * 18 април 1480, Субиако, Папска държава; † 24 юни 1519, Ферара, Херцогство Ферара) е италианска аристократка от испански произход, господарка на Непи (10 октомври 1499 – 17 септември 1501), господарка на Сермонета и Басиано (12 септември 1500 – 17 септември 1501), и чрез бракове господарка на Пезаро и Градара (12 юни 1493 – 20 декември 1497), херцогиня на Бишелие и княгиня на Салерно (21 юли 1498 – 18 август 1500), херцогиня на Ферара, Модена и Реджо (23 януари 1505 – 24 юни 1519).

Незаконнородена дъщеря и трето дете на папа Александър VI и неговата метреса Ваноца Катанеи, тя е една от най-противоречивите женски фигури на Италианския ренесанс. Когато баща ѝ се възкачва на папския престол, той първоначално я омъжва за Джовани Сфорца, но няколко години по-късно, след анулирането на брака, тя се омъжва за Алфонсо Арагонски, незаконен син на Алфонсо II Неаполитански. По-нататъшна промяна в съюзите, която доближава Борджиите до профренската партия, води до убийството на Алфонсо по заповед на Чезаре, неин брат.. След кратък период на траур Лукреция активно участва в преговорите за третия си брак – този с Алфонсо I д’Есте, най-големият син на херцог Ерколе I д’Есте от Ферара, който трябва, макар и неохотно, да я приеме за своя съпруга.. Тя кара двора на Есте да забрави за нейния произход като незаконна дъщеря на папата, двата ѝ провалени брака и бурното ѝ минало: благодарение на своята красота и интелигентност се превръща в жена, харесвана както от новото ѝ семейство, така и от народа на Ферара.

Перфектна ренесансова кастеланка, тя придобива репутацията на умел политик и проницателен дипломат. Съпругът ѝ ѝ поверява административното управление на херцогството, когато трябва да отсъства от Ферара. Лукреция също е активна покровителка на изкуствата, посрещайки в двора поети и хуманисти като Лудовико Ариосто, Пиетро Бембо, Джан Джорджо Трисино и Ерколе Строци.

От 1512 г., поради нещастията, които сполетяват нея и дома на Ферара, тя започва да носи власеница, присъединява се към Третия францискански орден, към последователите на свети Бернардин Сиенски и света Катерина Сиенска и основава Монте ди пиетàМонте ди пиетà е финансова институция с нестопанска цел с късносредновековен произход, основана в Италия през втората половина на 15. век по инициатива на францискански монаси, с цел предоставяне на ограничени заеми (микрокредити) при благоприятни условия в сравнение с тези на пазара. Финансовото изплащане се извършва в замяна на залог: клиентите, за да гарантират заема, трябва да представят залог, който е на стойност поне една трета повече от сумата, която искат да получат. Продължителността на заема обикновено е около година; след изтичане на срока на заема, ако сумата не бъде върната, залогът се продава на търг. на Ферара, за да помогне на бедните... Умира през 1519 г., на тридесет и девет години, от усложнения, дължащи се на раждане.

Отглеждана като истинска принцеса, тя получава превъзходно образование. Но въпреки че е обичана много от баща си и амбициозния си брат Чезаре, тя си остава в техните очи, подобно на всички жени с нейното положение в онази епоха, политическо средство за въздействие. Затова роднините ѝ на няколко пъти ѝ уреждат годежи с влиятелни мъже, за да извлекат политически дивиденти. Омъжват я три пъти – през 1493 г., 1498 и през 1502 г. Семейството ѝ по-късно става известно със своите политически амбиции, безскрупулни машинации, корумпираност и порочност, за които се твърди, че са постоянни характеристики на Папството през Ренесанса.

Няма исторически доказателства за твърденията, че Лукреция активно е участвала в множеството престъпления на баща си и братята си.Le vrai visage des Borgia Тя остава в историята, от една страна, като покровителка на изкуството и науката, а от друга, като фатална жена, богата на любовни приключения, някои от които завършват фатално за нейните любовници.

Фигурата ѝ придобива различни нюанси в хода на историческите периоди. За определена историография, особено през XIX век, Борджиите въплъщават символа на безмилостната макиавелистка политика и сексуалната поквара, приписвани на ренесансовите папи. Самата репутация на Лукреция е опетнена след обвинението в кръвосмешение, повдигнато от Джовани Сфорца срещу семейството на жена му., към което по-късно се добави славата ѝ на отровителка, дължаща се по-специално на едноименната трагедия на Виктор Юго,.. по-късно поставена по музика на Гаетано Доницети: по този начин фигурата ѝ се свързва с тази на фаталната жена, участваща в престъпленията, извършени от нейното семейство... Последвалата историография обаче значително омаловажава тези аспекти, като говори за „черна легенда“ срещу нея, първоначално родена по политически причини..

Произход

Лукреция е незаконната дъщеря и трето дете на испанския кардинал Родриго Борджа (1431 – 1503), архиепископ на Валенсия, който през 1492 г. е избран за папа под името Александър VI, и на дългогодишната му метреса Джована (Ваноца) Катанеи (1442 – 1518) от Мантуа. Нейни дядо и баба по бащина линия са Хорхе Ланкол и Изабела де Борха, а по майчина – неизвестен и Меника. Има трима братя: Чезаре (1475 – 1507), херцог на Валантиноа и Романя, принц на Андрия, владетел на Пиомбино, Камерино и Урбино, гонфалониер и генерал-капитан на Светата църква, съпруг на Шарлот д'Албре Джовани (1476 – 1497), херцог на Гандия, херцог на Сеса, съпруг на Мария Енрикес де Луна Хофрè/Гофредо (1481 – 1517), княз на Скуилаче, съпруг на Санча Арагонска и на Мария Мила Арагонска и Вилархермоза

Има също двама или трима полубратя и две или три полусестри от извънбрачни връзки на баща си, и един полубрат от втория брак на майка си.

Родриго, въпреки че тайно ги припознава в момента на раждането,. крие добре съществуването на децата си, поне първоначално, така че пратеник от Мантуа през февруари 1492 г. говори за Чезаре и Гофредо като за племенници на кардинала..

Малките Борджии са силно повлияни от валенсианския си произход и са много близки един до друг. По-специално, Лукреция се свързва с Чезаре с по-голяма близост и между тях съществува чувство на взаимна любов и лоялност.. Въпреки това осъзнаването, че са гледани с пренебрежение като чужденци, засилва чувството на Борджиите за сплотеност помежду им, дотолкова че те наемат услугите предимно на роднини или сънародници, убедени, че те са единствените, на които могат да се доверят.Италианците дефинират „марани“ каталонците произходащи от Валенсия (). Биография Ранни години Вероятно първите години Лукреция живее с майка си в къща на площад „Пицо ди Мерло“ в Рим. Тя е много обичана от баща си, но с майка си е в хладни отношения. По-късно е поверена на грижите на братовчедката на баща си Адриана Мила, вдовица на благородника Лудовико Орсини. Адриана се подчинява изцяло на интересите на Родриго, действайки като настойница на Лукреция и поддържайки връзката на кардинала с 14-годишната Джулия Фарнезе Орсини, нейна снаха.. Голямото приятелство, което се заражда между Джулия и Лукреция, позволява на последната да не скърби за заминаването на брат ѝ Чезаре за университета в Перуджа и за смъртта на нейния полубрат Пиер Луиджи през 1488 г..Въпреки че почти не се познават, нейният полубрат ѝ оставя наследство от 10 хил. дуката ().

Лукреция израства, подобно на останалите женски фигури в семейството, изцяло подчинена на мъжката сексуална сила и господство на баща си.. Тя притежава същата чувственост и безразличие към сексуалния морал като баща си и братята си, но също така знае как да бъде мила и състрадателна..

Отгледана от Адриана, тя получава пълноценно образование: благодарение на добрите учители, включително Карло Канале (последният от четиримата съпрузи на майка ѝTreccani.it. Canale Carlo.), който я посвещава в поезията., тя научава испански, френски, италиански и малко латински, и също така музика, танци, рисуване и бродерия.. Тя също е научена да се изразява с елегантност и красноречие.. В манастира Сан Систо научава и религиозните практики..

На единадесет години е обещана за съпруга два пъти на испански ухажори: кардинал Борджия си представя бъдеще за децата си в Испания.. През февруари 1491 г. първоначалният избраник е дон Керубино Хуан де Сентелес, с договор, който предвижда зестра от 30 000 валенсиански тембъра, )., разделени отчасти в пари и отчасти в скъпоценности, подарък за булката от семейство Борджия, подписан 26 февруари 1491 г.; два месеца по-късно Родриго сключва нови брачни договори с друг валенсианец, Гаспаре ди Прочида, син на графа на Аверса, но през 1492 г., след избирането му на папския престол с името „Александър VI", той разваля и двата годежа в замяна на награди за семействата на двамата ухажори..Член на семейство дьо Сентел по-късно е отбелязан сред личните камерхери на папата, Раймонде дьо Сентел заема длъжността пронотарий и ковчежник на Перуджа, а Гаспаре ди Прочида се опитва да отиде в Рим, за да отстоява правата си, но в крайна сметка се отказва в замяна на парично обезщетение. (). Брачните планове по отношение на Лукреция претърпяват дълбока промяна от 1492 г., когато баща ѝ става папа: вече способен да се цели много по-високо от обикновените испански благородници, папата се опитва да установи дъщеря си в Италия с визията да формира мощни политически съюзи с благородническите семейства. По това време всъщност има разпространение на съюзи между италианските управляващи семейства и Борджиите се възползват от тази ситуация за плановете си да доминират на полуострова.. Именно кардинал Асканио Мария Сфорца предлага на папата името на своя племенник Джовани Сфорца, 27-годишен владетел на Пезаро, което е папско владение. Благодарение на тази сватба Александър VI ще влезе в съюз с могъщото семейство Сфорца, създавайки отбранителна лига на Папската държава (25 април 1493 г.), за да предотврати предстоящата френска инвазия на Шарл VIII в ущърб на Неаполитанското кралство..

През този период папата дарява двореца „Санта Мария ин Портико“ на Лукреция.Дворецът се е намирал вляво от базиликата Свети Петър, но е разрушен, когато колонадата на Бернини е построена в този район (). Адриана Мила ръководи дома на племенницата си, а Джулия Фарнезе играе ролята на придворна дама. Къщата скоро става място за социални срещи, посещавано от роднини, приятели, ласкатели, благородни дами и пратеници от княжески домове.. Сред тези пратеници, докато е на посещение в Рим през 1492 г., при Лукреция идва Алфонсо д'Есте, който става неин трети съпруг..

Графиня на Пезаро

На 2 февруари 1493 г. е сключен бракът чрез пълномощник между 12-годишната Лукреция и 26-годишния Джовани Сфорца, граф на Пезаро. На 2 юни 1493 г., когато той пристига в Рим, двамата бъдещи съпрузи се срещат за първи път. На 12 юни в Апартамент „Борджия“ в Апостолическия дворец е отпразнувана религиозната венчавка.. Изяществото на Лукреция е възхвалявано от оратори от онова време: „тя носи персоната си толкова леко, че изглежда сякаш не се движи“.. След пищна вечеря Лукреция не е отведена до брачното ложе, както е обичайно, тъй като папата не иска бракът да бъде консумиран преди да изтекат пет месеца, може би поради физическата издръжливост на булката или може би за да запази възможността да го отмени в случай за промяна на политическите си цели..По-късно Сфорца поисква от тъста си 5000 дуката, с които да плати дълговете, Александър VI се съгласява и наистина добавя 30 000 дуката към зестрата, при условие че Джовани консумира брака: „Постановяваме да дойдеш при нас за пълната консумация на брака с твоята съпруга", пише папата на 15 септември 1493 (). В началото на август, поради страх от чумата, поразила града, Джовани Сфорца напуска Рим и не е ясно дали Лукреция го е последвала..