Историята на Съединените американски щати, страна в Северна Америка, започва още със заселването на континента преди 15 000 години. Тук обитават различни коренни народи и развиват различни култури. След пътешествието на Христофор Колумб и откриването на Америка през 1492 г. започва колонизация от страна на европейците, които постепенно прогонват индианците от земите им. Докато испанците и португалците колонизират Южна и Централна Америка, териториите на Северна Америка се колонизират от холандци, англичани,голям брой ирландци и французи,испанци, а по-късно се заселват италианци, славяни, немци, евреи и други народи.

Към 1733 г. има тринадесет английски колонии, които се управляват от губернатори, назначавани от краля, а местни законодателни събрания решават вътрешнополитическите им проблеми. При опит на метрополията да засили властта си в колониите избухва Американската революция, продължила с Война за независимост и завършила на 4 юли 1776 г., когато колониите обявяват независимостта си от Англия с Декларацията за независимост. Колониите се трансформират в щати и новата нация Съединени американски щати приема своя Конституция през 1787 г. и Закон за правата, състоящ се от 10 нейни поправки, които ограничават властта на правителството и гарантират правата на обикновените хора, в съгласие с идеята за социален договор на Джон Лок. САЩ придобиват много територии в западната част на континента и се индустриализират.

В началото на 19 век все по-остър става проблемът с робството, което се възприема различно в северните и южните щати и през 1861 г. няколко от южните щати напускат федерацията, вследствие на което избухва Гражданска война по въпросите за правата на отделните щати, за робството и за това каква да бъде новата държава.

След победата на Севера следва период на реконструкция и възстановяване на страната. Към края на 19 век се засилва притокът от имигранти от Европа, които намират работа в многото фабрики. Расте и броят на богаташите, които дават името на тази „позлатена епоха“. В резултат на развилата се икономика в началото на 20 век САЩ стават водеща световна сила. Страната взема участие в Първата и Втората световна война и излиза победител и в двете. В периода между войните след първоначален стремителен растеж (бурните 20-те) следва Голямата депресия, която завършва едва при започването на Втората световна война.

В следвоенния период САЩ участват в Корейската и Виетнамската война, но основно в Студената война срещу Съветския съюз. Необходимостта от въоръжение дават начало на военно-промишления комплекс. Друга черта на този период е космическата надпревара, в която САЩ първи изпращат космически кораб на Луната. През 60-те години расте борбата за граждански права, а през 70-те феминистките и екологични движения стават движеща сила в обществения живот.

След Студената война САЩ стават постиндустриално общество. Американската външна политика се фокусира все повече върху Близкия изток, особено след атентатите от 11 септември 2001 г., които причиняват разрушения и смърт на хиляди хора. Войните в Ирак и Афганистан продължават много години и дават повод да се говори за нова Американска империя. В края на президентството на Джордж Буш САЩ влизат в най-тежката рецесия от времето на Голямата депресия, дала начало на световна финансова криза. От 2009 г. президент е Барак Обама – първият афроамериканец на този пост. След изборите през 2016 г. президент става Доналд Тръмп.

Доколумбова ера

За пръв път хората идват в Северна Америка от Азия по тесния Берингов провлак, който днес не съществува (нивото на Световния океан тогава е по-ниско от днешното), по времето на последната ледникова епоха. Заселниците започват да водят уседнал живот преди около 9000 години. Те отглеждат животни и растения – царевица, боб, тикви, изработват керамични съдове и платове. През 1500 г. пр.н.е. от малките поселения постепенно се ражда цивилизацията на олмеките, чиято столица е при Ла Вента, Западно Мексико.

В периода 500 г. пр.н.е. – 500 г. в Северна Америка се оформят няколко различни култури. В необятните прерии на Средния Запад живеят номадски племена, които се прехранват с лов на бизони. Многобройни племена обитават гористите местности на североизток. В долината на Мисисипи възниква цивилизацията Хоупуел, която се отличава с добре развита търговия и забележителни постижения в обработването на мед. През 500 г. тази цивилизация започва да се разпада.

Първите истински градове на територията на днешните Съединени щати се появяват по поречието на Мисисипи и Охайо през 8 век. Изградени са от представители на Мисисипската култура и съдържат централен площад, заобиколен от около 20 правоъгълни могили от пръст. Жителите им надвишават 10 000 души и се занимават със земеделие, но често воюват, като през 800 г. за първи път използват лъкове и стрели. Културата на храмовите могили достига разцвет през 12 век и изчезва през 1450 г. по неизяснени причини.

Между 700 и 1300 г. на югозапад се развиват още няколко култури – на анасазите, хохокамите и моголоните, предшественици на по-късните хопи. Те се занимават със земеделие, търгуват помежду си, живеят в землянки, покрити с кожи и клони. След 700 г. индианците от тези племена започват да изграждат селища (по-късно наречени от европейците пуеблос). Тези уникални култури изчезват през 1300 г.

Колониален период (1492 – 1776) През 1492 г. Христофор Колумб пристига на един от Бахамските острови, а през 1497 г. Джон Кабът – италиански мореплавател на английска служба – предприема пътуване през Атлантика и достига бреговете на Северна Америка в района на Нюфаундленд. През 1499 г. Америго Веспучи плава край бреговете на Южна Америка и пръв изказва предположение, че тези земи представляват нов континент. Започва заселването на Америките с европейци. През следващите три века Испания, Англия и Франция и в по-малка степен Нидерландия, Русия и Дания, често воювайки помежду си, си разпределят цялата територия на Северна Америка.

Начало на колонизацията Докато испанците и португалците колонизират Южна и Централна Америка, другите европейски морски сили се надпреварват за териториите на Северна Америка. Благодарение на Жак Картие, който открива и проучва река Сейнт Лорънс, французите заемат позиции по поречието на реката и около Големите езера, а в днешните канадски земи Самюел Шамплен поставя основите на Нова Франция. Робер де ла Сал прониква по поречието на река Мисисипи и ги обявява за френско владение, което нарича Луизиана в чест на френския крал Луи XIV. Благодарение на завоевателните походи на испанския конкистадор Фернандо де Сото днешна Флорида става испанска, а плаванията на Хенри Хъдсън под холандски флаг трасират пътя на холандците за колонизиране на залива Чесапийк и устието на реката, по-късно наречена Хъдсън. Англичаните се появяват последни през 16 век, но постепенно и систематично разширяват американските си владения, докато в средата на 17 век заемат водещата роля в колонизацията на Северна Америка.

Европейските заселници усвояват от коренното население нови земеделски умения и откриват непознати за тях култури като царевицата, тиквата, фасула, доматите, чушките и картофите. Самите те пренасят в новооткритите земи захарната тръстика, бананите, едрия рогат добитък и най-важното – конете.

Отначало местните племена имат приятелско отношение към белите и им помагат да оцелеят. Впоследствие обаче индианците са прогонени от плодородните земи и подложени на изтребление. Много от тях стават жертва на пренесени от европейците болести като едрата и дребната шарка (вж повече в Колумбов обмен).

Английски заселници

В продължение на близо век след откриването на Америка англичаните не придават особено значение на Новия свят. Няколко опита за заселване в края на XVI век претърпяват неуспех (например колонията Роаноук). Едва през 1606 г. крал Джеймс I дава специално право на една лондонска търговска компания да основе плантации и селище между нос Фиър и река Хъдсън (днес на територията на щат Вирджиния). В негова чест селището е наречено Джеймстаун.

Колонистите преживяват тежки зими на глад и студ поради липсата на опит в обработването на земята и нападенията на коренното население индианците. Основна земеделска култура е непознатият дотогава в Европа тютюн. Заселниците търгуват със страните от Стария континент, където търсенето му бързо нараства. Това налага разширяване на засажданите площи и фермерите навлизат все по-навътре в континента. Постепенно се появява нужда и от повече работна ръка. В периода 1629 – 1630 г. пристигат около 2000 английски пуритани и населяват Плимутската колония, а до 1640 г. в Америка се установяват още 16 000 души бежанци и преселници от Англия. Основани са редица нови градове, наречени с имената на селища в Европа – Нови Плимът, Ипсуич, Роули, Бостън и др. Към 1700 г. в Северна Америка вече живеят около 400 000 европейци.

Тринадесет колонии

През по-голямата част на 16 век англичаните гледат към Новия свят със смесени чувства. От една страна те искат да извлекат бързи и големи печалби от Америка, от друга са притеснени от възможен конфликт с доминиращата тогава морска сила Испания. В началото на 17 век започва финансирането на експедиции. Лондонски търговци получават кралско разрешение да организират колонии на юг, а търговци от Плимът – на север. Чрез техните усилия възникват първите трайни колонии, като първата от тях носи името на лондонската търговска компания „Вирджиния“. Следват Мериленд, Плимутската колония, основана от пилигримите от кораба Мейфлауър през 1620 г. и колонията на Масачузетския залив, дали заедно началото на т.нар. Нова Англия. До края на 30-те години на 17 век английските заселници основават шест щата от бъдещата американска република: Вирджиния, Масачузетс, Мериленд, Кънектикът, Роуд Айлънд и Ню Хампшър.

Колонизацията е прекъсната от гражданската война в Англия, но след възстановяването на монархията се възобновява. Крал Чарлз II награждава своите привърженици роялисти със земи в Новия свят и превръща колонизацията в държавна политика, като през 1660 г. учредява Съвет за чуждите плантации, който да ръководи дейността на колониите. По време на своето управление той издава позволителни (харти) за основаването на четири колонии – Каролина, Ню Джърси, Ню Йорк и Пенсилвания. Така към края на 17 век в Северна Америка вече има 13 английски колонии, които се управляват от губернатори, назначавани от краля, а вътрешнополитическите проблеми се решават от местни законодателни събрания по подобие на английския парламент.

Формиране на Съединените щати (1776 – 1861) Американска революция

През 17 и 18 век преселниците смятат, че в законите и политиката пресъздават обичаите и институциите на Стария свят, но има и различия. Назначаваните от краля провинциални губернатори имат големи правомощия само на теория и силно зависят от покровителите си в Англия. Повечето от тях са англичани, които за първи път идват в Америка. Тъй като кралското правителство е далече, американците полагат началото на институции, гарантиращи им известна независимост. В повечето колонии се създават колониални събрания, на които проблемите да се решават с минимална намеса от по-висшите инстанции и постепенно те започват да изпълняват повечето задължения на английския парламент. В резултат вземането на политически решения се прехвърля в местните общности, провинциалните управи свикват да действат независимо от парламента, а американците придобиват права, които политиците в Англия не приемат. На практика англичаните не упражняват властта, която смятат, че притежават, но разбират това едва при опита им да засилят контрола върху колониите.