Сатем-езици са индоевропейски езици, при които праиндоевропейските палатализирани (онебнени) заднонебни съгласни /*ḱ/, /*ǵ/, /*ǵʰ/ се превръщат в шипящи предноезични съгласни /с/, /ш/ (/ж/), /θ/. Например, /*ḱ/ преминава в санскритското ś /ʃ/, латвийското, авестийското, праславянското /s/, литовското š /ʃ/, албанското th /θ/. Освен това заднонебните /*k/, /*g/, /*gʰ/ и лабиализираните (оустнени) заднонебни съгласни /*kʷ/, /*gʷ/, /*gʷʰ/ се сливат.
Арменският език се смята за сатем език въпреки оскъдни езикови данни. Това се дължи най-вече на вторични фонетични промени, както е например във френски и испански: лат. centum – фр. cent /sã/, но сард. chentu [кенту]. Примери Корен *ḱm̥tóm Основният пример за тази фонетична промяна е думата „сто“ в индоевропейските езици: праиндоевропейски корен *ḱm̥tóm „сто“, които дава в латвийски: simts, в авестийски: satəm, в санскрит: śatam, в персийски: sad, в литовски: šimtas, в български сто.
В кентум езиците коренът *ḱm̥tóm се развива по следния начин: в латински centum ([кентум]), в английски hund(red) (/h/ < *k, виж закон на Грим), в гръцки (he)katon, в уелски cant, в тохарски-Б kante.
Корен *ḱerd- Друг пример е индоевропейският корен *ḱerd- „сърце, среда“, който в сатем езиците дава в латвийски: sirds, в авестийски: zǝrǝdā, в санскрит: hr̥d, в арменски: sirt, в литовски: širdis, в български сърце.
В кентум езиците коренът *ḱerd- се развива по следния начин: в латински cor, в английски heart <*xirtan (/h/ < *k, виж закон на Грим), в гръцки καρδία, в ирландски croidue.
Корен *ghel(w) Трети пример е коренът *ghel(w) „жълт“. В сатем езиците той преминава в в латвийски: dzęltãns, в авестийски: zaray, в санскрит: hári, в български жълт < *жьлть. В кентум езиците коренът се развива по следния начин: в латински helvus, в немски gelb < *gilwa-, в ирландски gel.
Вижте също Деление кентум-сатем Кентум езици
Категория:Индоевропейски езици Категория:Фонетика и фонология