Вишени

Вѝшени или Вѝшани (, Висиния, до 1926 година Βύσανη, Висани) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География

Селото отстои на 13 km северно от демовия център Костур, в областта Пополе в подножието на Буката, разклонение на планината Вич (Вици). На 5 km на изток е село Българска Блаца (Оксия), на 6 km на запад – Жервени (Агиос Андониос), а на 6 km на юг – Тихолища (Тихио). Между селото и Вич е местността Маркова Урница, от която на северозапад има пресъхнало езеро. Южно от селото минава Вишенската река, която напоява Вишенското поле и се влива в Костурското езеро.

История В Османската империя В преброителен османски дефтер от средата на XV век (№ 237) селото е показано като част от тимара на Димитри, наследен от сина му Йовко, а по-късно от другия му син. Вишани има 24 ханета (домакинства), 4 ергени и 5 вдовици и плаща 1920 акчета данък.

Вишенецът Георги Апостоловски, който в 1892 година публикува описание на селото в българския вестник „Новини“, пише, че според местни предания Вишани е старо село, основано от жена на име Виша. Селото е било първоначално в местността Мъчани, половин час на юг от сегашното място, на пътя Костур – Битоля. След това се мести в местността Селища половин час на север от сегашното място, в полите на Вич. Там е имало църква „Свети Никола“, чието място вишенци помнят. Според Атанас Лейков първоначално селото е било разположено в местността Селишча, но поради разбойнически нападения се е преместило в местността Мъчени и оттам на сегашното си място. Църквище Свети Спас и аязмо със смятана ца лековита вода има и на половин час на изток от селото.

В XV век във Вишани са отбелязани поименно 82 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. В османските данъчни регистри от средата на XV век Вишени е споменато с 24 глави на семейства и четирима неженени: Бойко, папа Йорг, Райко, Никола, Йорг, Димо, Драгия, Тодор, Димитри, Яно, Ставро, Алекса, Иверко, Петко, Дидое, Тодор, Михо, Янкос, Леко, Йоргич, Дабижив, Андронико, Михо, Йорг, Дабижив, Андронико, Михо и Йорг, и пет вдовици Траяна, Кала, Влада, Стана и вдовицата на Дидое. Общият приход за империята от селото е 1920 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 101

Според поп Кочи Попалексиев и Алекси Апостоловски в началото на XIX век селото на окончателното си място е имало 30 къщи. В селото през 80-те години на XIX век са построени две църкви – „Свети Николай“ в селото (1884) и „Свети Атанас“ (1886) на километър извън Вишени.Сайт на бившия ном Костур. Според Георги Апостоловски в 1892 година „църквите са много добре уредени и много стари книги се съхраняват в тях, между които и някои стари евангелия, писани на пергамент. Преди 30 години са подарени на църквата ни 3 ката свещ. одежд, някои богослужебни потребности и едно сребърно славянско евангелие“. Според него училището е „едно доста хубаво извън и голямо здание, но вътрешно не е уредено. То никоя година не е останало без учител, който се плаща от църковните приходи, но в него се учи на гръцки език, което е причината за дето децата в него нищо не научават поради неразбиранието на езика. Учението ни беше папагалско, без да разбираме нищо от прочетеното... и до днес съселените ми си учат децата на непонятен тям език и дават парите си напразно на гръцки учители, които от няколко години насам се подпомагат парично от гръцкия силогос. Около Вишани има по-малки и по-долни села, които са си направили училищата, сдобили са се с добри български учители и децата с радост се учат на метерния си език.“

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Висани (Vissani) живеят 960 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вишени (Vichéni) е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 180 жители българи.

През 1897 година цялото село преминава под върховенството на Българската екзархия.Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416. Друг източник посочва периода 1896-1900 г. като време за преминаване на селото под ведомството на Екзархията: И двете църкви „Свети Никола“ и „Свети Атанас“, както и училището стават български.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вишени има 1150 жители българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вишени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 160 къщи.

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на четири пъти ограбвано и опожарявано от турски аскер.„Автономия“, №37, 39, 45, 46. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 във Вишени от 200 къщи остават само 13 неизгорени и са убити Дине Ишков (на 65 години), Гиле Сотиров (73), Сидо Бакрачев (81), поп Кочо (70), Коле Лейка (60) и Дино Калков 85). Според друг източник са изгорени 172 от 186 къщи.

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат във Вишени, посрещнати от цялото население, и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, Българска Блаца и Кондороби.

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишени има 1280 българи екзархисти и функционират две български училища. Гръцка статистика от 1905 година също представя селото като чисто българско с 950 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia . Според Георги Константинов Бистрицки Вишени преди Балканската война има 170 български къщи.

На 26 май 1908 година андартският капитан Георгиос Диконимос – Макрис заедно с Панайотис Лазопулос напада Вишени и убива 9 жени, 4 мъже, а други 3 жени са с тежки наранявания.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че във Вишени (Βύσιανι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 950 „схизматици българомислещи“.

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Междусъюзническата война. При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Вишени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Вишени е обозначено като българско селище.

В Гърция

По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война то остава в Гърция. Българските жители на селото са насилвани да се обявяват за гърци и да не говорят повече български.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вишени има 200 къщи славяни християни.

През 1927 година селото е прекръстено на Висиния, в превод Вишнево. В 1928 година в селото има заселени 2 души гърци бежанци. Между 1914 и 1919 година 14 души от Вишени подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 29. В селото има 29 политически убийства. Емиграцията между двете световни войни в посока България е значително по-голяма от официалните данни. Населението спада заради засилената емиграция към България и отвъд океана. В 1932 година се регистрирани 140 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.

През Втората световна война Вишени пострадва от италианските окупатори.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Вишени (Висиния) е отбелязано като село с общо 664 жители, от които 650 славяноезични, с българско самосъзнание. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби – 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.

Жителите се занимават със земеделие и частично със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Вишени на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Клоцес Κλότσες Анемодарто Ἀνεμόδαρτο връх във Вич, ЮЗ от Вишени Пресека Πρασέκα Анилио Ἀνήλιο местност във Вич, З от Вишени Мацини Μάτσινη Плака Πλάκα местност във Вич, ЮЗ от Вишени по Вишенската река Горница Γκορνίτσα Дасоплая Δασοπλαγιά връх във Вич (1110 m), Ю от Вишени Главите Γκλάβιτε Поликорфо Πολύκορφο връх във Вич, ЮИ от Вишени Бельов рид Μπίλιο Φρίτ Корифи Спилиаку Κορυφὴ Σπηλιάκου връх във Вич (1176 m), З от Вишени Маниторец Μανιτόρετς Корифи Иполохагу Спиридаки Κορυφὴ Υπολοχαγοῦ Σπυριδάκη връх във Вич (1498 m), СИ от Вишени Лапсини Λάψινη Милиес Μηλιές местност във Вич, СИ от Вишени Козаки Κοζάκι Сгуро Σγουρό местност във Вич, СИ от Вишени, Ю от Бабчор Лазовите Λαζόβιτε Дросоплагия Δροσοπλαγιά местност във Вич, СИ от Вишени Камено Καμένο Корифи Геродиму Κορυφὴ Γεροδήμου връх във Вич (1662 m), СИ от Вишени Манковиц Μάνκοβιτς Корифи Сикавицас Κορυφή Σικαβίτσας връх във Вич (1867 m), СИ от Вишени Шипково Σίπκοβο Родорема Ροδόρεμα река Ържентска река Αργέντσικα Анторема Ἀνθόρεμα река Баскар Μπασκὰρ Екзохи Ἐξοχή местност във Вич СИ от Вишени, И от Бабчор Клета Κλέτα Агнанда ῎Αγναντα връх във Вич (1781 m) СИ от Вишени, И от Бабчор Ържентски рид Ἀρζέντσκη Ρίντ Калорахи Καλοράχη връх във Вич СИ от Вишени, И от Бабчор Дуница Ντούνιτσα Кидониес Κυδωνιές местност във Вич ЮЗ от Бабчор, СИ от Жервени Рамне ливади Ράμνε Λιβάδια Ливадия Λιβάδια местност във Вич ЮЗ от Бабчор, СИ от Жервени Главата Γκλάβατα Наркопедион Ναρκοπέδιον връх във Вич, З от Бабчор Бреза Μπρέζα Корифи Сулио Κορυφὴ Σούλιο връх във Вич, С от Бабчор Кресто Κρέστο Ставрос Σταυρός връх във Вич (1525 m), С от Бабчор Бигла Μπίγλα Дасоплая Δασοπλαγιά връх във Вич, СИ от Бабчор Три била Τρίμπιλα Трифило Τρίφυλλο

Личности

Вишени дава много дейци на българската революционна организация в края на XIX – началото на XX век. Сред най-видните дейци на ВМОРО от Вишени са Григор Бакрачев (1878 – 1963), член на околийския комитет на организацията, а по-късно банкер и търговец, Анастас Стумбов (1881 – 1956), по-късно емигрант в САЩ и деец на Македонската патриортична организация (МПО), Георги Христов – Драшка, български революционер, костурски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание Дамян Марков (1858 – 1941), кмет на Вишени, ръководител на вишенския революционния комитет и член на първия околийски комитет на ВМОРО в Костур през 1900 година, Спиро Хаджиев (1873 – 1945), войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание, и Тома Бакрачев (1877 – 1951), член на Цариградския революционен комитет.

Други дейци на ВМОРО са Иван Аргиров Гилев (1867 – след 1943), Йото Рашайков, Кузма Бакрачев (1886 – 1907),„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 52 Никола Рашайков (1867 – 1902), и Търпен Марков (1879 – 1903), деец в Одринска Тракия.

Вишенската фамилия Римпапови в края на XIX век е на гръцка страта – Йован Христов Римпапов е андартски деец, а Тома Христов Римпапов е андартски капитан. Тома Кръстев (1882 – 1939) пък е деец на ВМОРО, преминал по-късно на сръбска страна.Јадранска стража, бр. 172/173, 1939.

По-малкият брат на Анастас Стумбов Васил Стумбов е виден деец на ВМРО.