Българска Бла̀ца (понякога Бугарска Блаца,Вамваковски, Димитар Љоровски. Германос Каравангелис: Грчката пропаганда во Костурската епархија (1900 – 1903), ИНИ, Скопје, 2017, стр. 82, 94 Бугарско Блаце или книжовно Българско блато, , Оксия, до 1927 година Μπλάτση, Блаци, Βουλγαρομπλάτσι, Вулгароблаци) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
География Селото отстои на 15 km северно от демовия център Костур, в областта Пополе в малка котловина в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 km на запад е село Вишени (Висиния), на 4 km на юг – Черешница (Поликерасо), а на 7 km на изток – Прекопана (Перикопи). На няколко километра над Блаца е разположен ски центърът Вич. В селото има малък хотел и хижа.
История
В Османската империя Според Тодор Симовски селото първоначално е било разположено по-високо в планината и жителите му се занимавали изключително със скотовъдство. По-късно се преселили в Милеви ливади, откъдето поради силните ветрове се преместили на сегашното място. Първоначално селото е колибарско.
През 1710 година е построена гробищната църква „Свети Николай“, чиито останки могат да се видят. През 1769 година селото е нападнато от албански разбойници,Μπεράρ, Βίκτωρ. Οδοιπορικό στη Μακεδονία (1890 – 1892), σ.362 след което започва постепенното разселване на жителите му в Северна Македония.Παροικιακός Ελληνισμός, Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού, κεφ. Γιουγκοσλαβία През 1885 година е осветена новата църква „Св. св. Константин и Елена“.
В края на XIX век Българска Блаца е чисто българско село. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Влаха (Vlakha), като жителите му са гръцкоговорещи. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Влачи (Vlatchi) живеят 600 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Блаца (Blatza) е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 470 жители българи. Според Марко Цепенков в 1898 година
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бугарско Блаца има 555 жители българи християни.
Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Блаца е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 95 къщи.
Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Българска Блаца от 100 къщи остават само 18 неизгорени и са убити Трифунка Гьовева (49 години), Иван Чекамдонов (63), Илия Стумбов (38), Вангел Чамнов (17), Теодоси Тишмиров (62), Пандо Пишмиров (45), Пандо Голичев (60), Михаил Бошев (79), Петър Цалов (53), Нунта Томева (50), Насо Кириев (11), Спасе Колита (60), Стерио Накев (12) и са ранени Димитър и Доста П. Според друг източник са изгорени 70 от 96 къщи. От селото участници в Илинденското въстание са 27 души, от които са убити Илко Вангелов и Пандо Николов.
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат във Вишени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, Българска Блаца и Кондороби.
В началото на XX век според гръцка статистика селото има 50 екзархийски семейства и 30 патриаршистки,Βουλγαρομπλάτσι но по-късно всички жителите на Блаца са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Булгарско Блаца има 760 българи екзархисти и функционира българско училище. Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 650 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oksies-Oksia . В 1905 година селото пострадва от гръцки андартски нападения. Свещеник в селото към 1906 – 1907 година е Костадин Попкузов.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Българска Блаца (Μπλάτσι βουλγαρικόν), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 650 „схизматици българомислещи“.
Според Георги Константинов Бистрицки Българска Блаца преди Балканската война има 140 български къщи.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Българска Блаца са доброволци в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Блаца е обозначено като българско селище.
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Селяните се занимават със скотовъдство, отглеждане на картофи и експлоатация на горите.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Блаца има 55 къщи славяни християни.
През 1927 година селото е прекръстено на Оксия. В 1928 година в селото има 1 семейство с 6 души гърци бежанци от Турция или според други данни 3 души. Между 1914 и 1919 година 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 28. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 48 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.
През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) В 1945 година в селото има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – 173 души от селото се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Българска Блаца на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Рипарто Ριπάρτο Авго Αὐγό връх във Вич (1255 m), ЮЗ от Българска Блаца Люта Λιούτα Просилио Προσήλιο местност Ю от Българска Блаца, в Ю подножие на връх Чуките (1401 m) Ветрила Βέτριλα Анемодарто Ἀνεμόδαρτο връх във Вич (1401 m), И от Българска Блаца Голина Γκολίνα Фалакро Φαλακρὸ връх във Вич (1861 m), СИ от Българска Блаца Ондреци Ὀντρέσι Агия Параскеви Αγία Παρασκευή връх във Вич (1653 m), СИ от Българска Блаца
Личности
Буднотото костурско българско село дава много дейци на българските революционни организации в края на XIX – началото на XX век. Атанас Шапарданов (? – 1901) е деец на Българското тайно революционно братство и на Върховния македоно-одрински комитет в Централните Родопи. Сред дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация изпъкват Коста Василев (1880 – 1936), подвойвода на Блацката чета през Илинденско-Преображенсото въстание, и Кузо Попдинов (Кузо Блацки) (1875 – 1907), районен подвойвода в Костурско. Други дейци на ВМОРО са Григор Василев Чакалов (1882 – след 1943), Константин Дамянов (1850 – 1927), учител,Гласник на Институтот за национална историја, Том 29, Скопје, 1985, стр. 146. Христо Наков и Манол Алаинов (1868 – след 1943).
Сред нереволюционните български дейци от Блаца са Кузман Шапарданов (1849 – 1893) – един от първите български просветни дейци в Костурско, синът му Тома Шапарданов (1885 – 1938), също учител Васил Динов (1866 – ?), лекар и общественик, организирал и управлявал Цариградската българска болница „Евлогий Георгиев“. Пантелей Сеферов (1891 – 1977) е виден български художник. Стефан Николов – Поборника (1860 – 1952) е кмет на град Фердинанд в края на XIX век.
След гръцките дейци от селото изпъква Павел Симеонов (1839 – 1927), български духовник, един от първите български просветни и църковни дейци в Костурско, който по-късно става патриаршески епископ на Скопелос и на Кос.
Външни препратки „Изгарянето на с. Бъл. Блаца“, Аристид Дамянов, публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 429, Indianapolis, 9 май 1935 г.
Бележки
Категория:Села в дем Костур