Комитат e наименование на административна териториална единица, управлявана от комит, използвана в различни държави през различни епохи, включително в България през IX век. Произхожда от титлата comes, носена от висши сановници и от командири на областни военни контингенти в късната Римска империя, Карл Велики я възприема от Византия за своя двор, където тя започва да се произнася и като конт - граф. Респективно комитатът става County - графство.
В Унгария
Комитатите са традиционни за Унгария административни единици в периода от XI до XIX век.Fügeti E., Komitat в LMA Названието комитат се е запазило в този смисъл.Bak J., Komitat в LGS В международната литература то е синоним на медие (унг.: megye) – окръзите, на които е разделена съвременна Унгария.
В средновековна България
Наличието на комитати и на комити в България през Ранното средновековие е засвидетелствано в историческите извори за времето на владетелите Пресиан, Борис I, Симеон и Петър I (IX-X век). Става дума за чуждестранни (гръцки, латински, арабски) източници, които може би не използват оригиналното название на областите в България.Сравн. с Петър (дипломат): Титлата В „Закон за съдене на хората“, правен документ от разглеждания период, се говори за „земи“, а не за „комитати“.Ангелов, 1971, стр. 247-248
Българските „комитати“ се споменават в западни хроники от втората половина на IX в., в които се разказва за бунт на болярите от десет комитата срещу княз Борис I, избухнал през 866 г. като реакция срещу покръстването:Единственото познато споменаване на комит или комитат в историческите извори, което може да бъде отнесено до първата половина на IX век, принадлежи на Лъв Граматик (Хронография, ГИБИ, т. V, стр. 156, вж. също Жеков, 2007, стр. 254). Българските управници на завладените отвъд Сава в Панония земи се споменават в Аналите на Айнхард (827 г., Einhardi Annales), като recteurs, а не comites (вж. Василевски, 1971, стр. 48 и ЛИБИ, т. II, стр. 42).Василевски, 1997, стр. 48-49ЛИБИ, т. II, стр. 287
Колко точно на брой са комитатите по времето на Борис е трудно да се определи, но се приема, че те не са много повече от десет.Василевски, 1997, стр. 53 Въпросът кога и как са формирани комитатите е също обект на научни дискусии. Предполага се, че те са елемент от централизираната административна уредба, която през IX век окончателно измества от власт местните славянски князе.Историја на македонскиот народ, 2000, стр. 321-322, 327-328 Канът (впоследствие царят) определя управителите на комитатите (комитите) и чрез тях си осигурява по-голям контрол върху отделните области на държавата. Спорно е при кой владетел става промяната. Известно е, че реформите в управлението на българската държава са започнати от Крум. Теорията на Иван Венедиков, че първият български комитат е с център Средец (днешна София) и е създаден от Крум, е оспорвана. Критиците ѝ се придържат към схващането, че първите комитати са образувани при Омуртаг в северозападните и североизточните български територии в отговор на политическите предизвикателства в тези региони: бунтове на славяните на северозапад и голям брой заселени на североизток византийски пленнициЖеков, 2007, стр. 254.
Един от историческите извори, споменаващи комити и комитати, е разказът на архиепископ Теофилакт Охридски (живял през XI-XII век) за Петнадесетте тивериополски мъченици„Martyrium ss. quindecim martyrium qui imperane impio Juliano Apostata Tiberiopoli quae Strumitza Bulgarice dicitur passi sunt“ („Мъченичество на светите славни 15 свещеномъченици, пострадали в Тивериопол, именуван на български Струмица, в царуването на злочестия Юлиан Апостат“). Теофилакт описва как българският комит Таридин пренася по нареждане на своя господар (Борис I) мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий) в църквата в средището на областта си Брегалница.Василевски, 1997, стр. 51-52 От това и други сведения се извежда предположението, че административната и църковната организация в държавата на княз Борис и наследниците му са тясно свързани, като към задълженията на комитите спадат построяването на школи за свещеници и пренасянето на реликви. Подобно на Таридин постъпва и неговият наследник комит Дристър, който по заповед на цар Симеон I пренася в Брегалнишката църква мощите на струмишките светци Сократ и Теодор.Иванов, 1931, стр. 19 Комит Дристър участва в присъединяването на Егейска Македония към България, което се потвърждава от Наръшкия надпис. Друг известен комит е Домета, който е управител на областта Кутмичевица при Борис I. Освен комитите представители на централната власт през IX-Х век са и тарканите (висши военни). Правораздаването е поверено на съдии, обособени от комитите.
Вижте също Комит Комитопули
Литература Василевски Т., Произход на адмистративната организация на комитатите в средновековна България в сборника: Василевски Т., България и Византия IX-XV век, Академично издатество „Проф. Марин Дринов“, София, 1997, ISBN 954-430-411-8 Жеков Ж., България и Византия VII-IX в. – военна администрация, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007, ISBN 978-954-07-2465-0 Lexikon zur Geschichte Südosteuropas (LGS), Böhlau, 2004, ISBN 3-205-77193-1 Lexikon des Mittelalters (LMA) Ангелов Д., Образуване на българската народност, Издателство Наука и изкуство, София, 1971 Златарски В., История на българската държава през Средните векове, том 1, част 2, София, 1927 (преизд. 1971) Иванов Й., Български старини из Македония (djvu), Издателсво Наука и изкуство, София, 1970 (фототипно издание на второто, допълнено издание на Държавна печатница, 1931) Панов Б. (ред.), Историја на македонскиот народ, Институт за национална историја, Скопје, 2000, том први Дуйчев И. (ред.) и др., Латински извори за българската история - ЛИБИ (djvu), том II, София, 1954-65
Външни препратки Комитат в Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона (1890—1907)
Бележки
Категория:Римска империя Категория:Административни единици