Генуезката република или Република Генуа (на италианскиː Repubblica di Genova, на лигурскиː Repúbrica de Zêna, /ɾe'pybɾika de 'ze:na/, на латинскиː Res publica Genuensis или Ianuensi; официално Compagna Communis Ianuensis до 1528 г. и от 1580 г. Пресветлейша генуезка република – Serenissima Repubblica di Genova) е средновековна и ранномодерна морска република със столица Генуа в Лигурия, днешна Италия, съществувала от 1099 до 1797 г.Gino Benvenuti, Storia della repubblica di Genova, Mursia, Milano 1977, с. 6 През Късното средновековие е една от основните търговски сили в Средиземно и в Черно море, а между XVI и XVII век – един от основните финансови центрове в Европа.
По време на историята си от повече от седем века тя създава няколко колонии в Средиземно море и в Черно море, включително Корсика от 1347 до 1768 г., Монако, Южен Крим от 1266 до 1475 г. и островите Лесбос и Хиос от XIV век до 1462 и 1566 г. съответно. Някои от тях са създадени директно под патронажа на властите на републиката, за да подкрепят икономиката на местните търговци, докато други са родени като феодални владения на генуезките благородници. Генуезката колонизация се смята за средновековния предшественик на съвременната колонизация. С настъпването на Новото време републиката губи много от своите колонии и трябва да измести интересите си и да се съсредоточи върху банковото дело. Това решение се оказва успешно за Генуа, която става един от центровете на капитализма, с високо развити банки и търговски компании.
Наричана „Превъзходната“ (La Superba) от Франческо Петрарка заради славата си в моретата и впечатляващите си паметници, републиката е известна и с имената „Господарката“ (Dominante), „Господарката на моретата“ (Dominante dei mari) и „Републиката на великолепните“ (Repubblica dei magnifici). От XI век до 1528 г. е официално известна като Compagna Communis Ianuensis, а от 1580 г. като Serenìssima Repùbrica de Zêna („Най-светлейшата генуезка република“).
От 1339 г. до изчезването на републиката през 1797 г. най-висшата длъжност в нея е дожът, първоначално избиран пожизнено, а след 1528 г. с двугодишен мандат. В действителност обаче републиката е олигархия, управлявана от малка група търговски семейства, от които са избирани дожите.Sergio Buonadonna e Mario Marcenaro,
Генуезкият флот играе основна роля за богатството и силата на републиката през вековете и значението му е признато в цяла Европа. До ден днешен неговото наследство, като ключов фактор за триумфа на Генуезката република, все още се признава и неговият герб е изобразен на знамето на италианския флот. През август 1284 г. Генуа се бие победоносно срещу Република Пиза в битката при Мелория за господството над Тиренско море и е вечен съперник на Венецианската република за господство в Средиземно море.
Републиката е установена като самоуправляваща се средновековна комуна през XI век. След като вече е загубила голяма част от историческия си престиж, републиката изчезва през 1797 г. поради италианската кампания на Наполеон, като се превръща в дъщерна република на Първата френска република под името Лигурска република (1797 – 1805) до анексирането си към Първата френска империя. След падането на Наполеон Виенският конгрес взема решение за анексирането на Лигурия към Сардинското кралство, с краткотрайно възстановяване като Генуезка република, чийто край настъпва между 1814 и 1815 г.
Название От XI век до 1528 г. е официално известна като Compagna Communis Ianuensis, а от 1580 г. като Serenìscima Repùbrica de Zêna („Най-светлейша генуезка република“) или също като Република Генуа (). Наречена е от Петрарка „Превъзходна“ (La Superba) във връзка със славата ѝ и впечатляващите ѝ забележителности. В продължение на повече от осем века републиката е известна още като „Господарката“ (la Dominante), „господарката на моретата“ (la Dominante dei mari) и „Републиката на великолепните“ (la Repubblica dei magnifici).
История
Предистория След падането на Западната Римска империя град Генуа е нападнат от германските племена и около 643 г. Генуа и други лигурски градове са превзети от Лангобардското кралство при крал Ротари. През 773 г. кралството е анексирано от Франкската империяː първият каролингски граф на Генуа е Адемар, който получава титлата praefectus civitatis Genuensis. През това време и през следващия век Генуа е малко повече от малък център, който бавно изгражда своя търговски флот, който трябва да се превърне във водещия търговски превозвач на Западното Средиземноморие. През 934 – 35 г. градът е напълно разграбен и опожарен от фатимидски флот под командването на Якуб ибн Ишак ал-Тамими. Това води до дискусия за това дали Генуа от началото на X век е била „едва ли нещо повече от рибарско селище" или оживен търговски град, който си струва да бъде атакуван.
През 958 г. диплома, издадена от Беренгар II от Италия, дава пълна правна свобода на град Генуа, гарантирайки притежанието на земите ѝ под формата на поземлени владения.
Compagna Communis
Генуа започва да става автономна от Свещената Римска империя около 1096 г.perspectiva.net “Fuit ergo Genua libera, sed sub Imperio” като свободна комуна, след което участва в Първия кръстоносен поход (имайки разрешение за използването на червения кръст в герба). В края на XI век комуната приема конституция на среща, състояла се от търговските асоциации на града (compagnie) и от господарите на околните долини и брегове. Новият град-държава е наречен Compagna Communis. Местната организация остава политически и социално значима в продължение на векове. Едва през 1382 г. членовете на Висшия съвет са класифицирани както по компанията, към която принадлежат, така и по тяхната политическа фракция („благородници“ срещу „популани“).
Възход Преди 1100 г. Генуа възниква като независим град-държава – един от редицата италиански градове-държави през този период. Номинално императорът на Свещената римска империя е сюзерен, а епископът на Генуа е президент на града. Въпреки това, действителната власт се държи от определен брой консули, избирани ежегодно от народното събрание. По това време мюсюлмански нападатели атакуват крайбрежните градове на Тиренско море. Мюсюлманите нахлуват в Пиза през 1000 г., а през 1015 г. те ескалират атаките си, нахлувайки в Луни. Муджахид ал-Сиклаби, емир на Таифа Дения, атакува Сардиния с флот от 125 кораба. През 1016 г. съюзническите войски на Генуа и Пиза защитават Сардиния. През 1066 г. избухва война между Генуа и Пиза – вероятно за контрола над Сардиния.Kirk, p. 188
Републиката е една от т. нар. „морски републики“ заедно с Венеция, Пиза, Амалфи, Гаета, Анкона и Рагуза.G. Benvenuti. Le Repubbliche Marinare: Amalfi, Pisa, Genova, Venezia. Newton & Compton editori, Roma 1989; Armando Lodolini, Le repubbliche del mare, Biblioteca di storia patria, 1967, Roma
През 1087 г. генуезката и пизанската флоти, водени от Угучоне да Пиза и придружени от войски от Панталеймоне ди Амалфи, Салерно и Гаета, атакуват северноафриканския град Махдия, столица на Фатимидския халифат. Атаката, подкрепена от папа Виктор III, става известна като Махдийски кръстоносния поход. Нападателите превземат града, но не успяват да го задържат срещу арабските сили. След опожаряването на арабския флот в пристанището на града генуезките и пизанските войски се оттеглят. Унищожаването на арабския флот дава контрол над Западното Средиземноморие на Генуа, Венеция и Пиза. Това позволява на Западна Европа да снабдява войските на Първия кръстоносен поход от 1096 – 1099 г. по море.
През 1092 г. Генуа и Пиза, в сътрудничество с Алфонсо VI, атакуват мюсюлманската Тайфа Валенсия. Те също така неуспешно обсаждат Тортоса с подкрепата на войските на Санчо I Рамирес, крал на Арагон. През първите си векове Генуа е важен търговски град и нейната мощ започва да нараства.
Генуа започва да се разширява по време на Първия кръстоносен поход. През 1097 г. Хюг дьо Шатоньоф, епископ на Гренобъл, и Гийом, епископ на Оранж, отиват в Генуа и проповядват в църквата „Сан Сиро“, за да съберат войски за похода. Дванадесет галери, един кораб и 1200 генуезки войници се присъединяват към кръстоносния поход. Генуезките войски, водени от благородниците, отплават през юли 1097 г. Генуезкият флот, воден от благородниците де Инсула и Авокато, отплават през юли 1097 г. Генуезкият флот транспортира и осигурява морска подкрепа на кръстоносците, главно по време на обсадата на Антиохия през 1098 г., когато генуезкият флот блокира града, докато войските осигуряват подкрепа по време на обсадата. При обсадата на Йерусалим през 1099 г. генуезките арбалетчици, водени от Гулиелмо Ембриако, действат като помощни части срещу защитниците на града.
След превземането на Антиохия на 3 май 1098 г. Генуа влиза в съюз с Боемунд I, който става владетел на Княжество Антиохия. В резултат на това монархът предоставя на генуезците седалище – църквата „Сан Джовани“ и 30 къщи в Антиохия. На 6 май 1098 г. част от генуезката армия се завръща в Генуа с мощите на Йоан Кръстител, предоставени на Република Генуа като част от тяхната награда за предоставянето на военна подкрепа на Първия кръстоносен поход. Много селища в Близкия изток са дадени на Генуа, както и благоприятни търговски споразумения.
По-късно Генуа сключва съюз с йерусалимския крал Балдуин I. За да осигури съюза, Балдуин дава на Генуа една трета от господството на Арсуф, една трета от Цезарея и една трета от Акра и нейното пристанище. Освен това Република Генуа получава 300 безанта на година и една трета от завоеванието на Балдуин всеки път, когато 50 или повече генуезки войници се присъединят към нейните войски.
Ролята на републиката като морска сила в региона осигурява много благоприятни търговски договори за генуезките търговци. Те започват да контролират голяма част от търговията на Византийската империя, Триполи (Либия), Княжество Антиохия, Киликийска Армения и Египет. Въпреки че Генуа запазва правата на свободна търговия в Египет и Сирия, тя губи част от териториалните си владения след кампаниите на Салах ад-Дин в тези области в края на XII век.
През 1147 г. Генуа участва в обсадата на Алмерия, помагайки на Алфонсо VII да отвоюва този град от мюсюлманите по време на Реконкистата. След завладяването републиката дава под наем своята една трета от града на един от своите граждани – Ото ди Бонвилано, който се заклева във вярност на републиката и обещава да охранява града с триста мъже през цялото време.John Bryan Williams, "The Making of a Crusade: The Genoese Anti-Muslim Attacks in Spain, 1146–1148". Това показва как ранните усилия на Генуа да разшири влиянието си включват привличане на частни граждани в комуната и непряк контрол върху отвъдморските територии, а не чрез републиканска администрация. През 1148 г. тя се присъединява към битките при Алмерия и Тортоса и помага на граф Раймон Беренгер IV Барселонски да превземе Тортоса, за което получава и една трета.
През XI и особено през XII век Генуа става доминиращата военноморска сила в западното Средиземноморие, тъй като влиянието на нейните бивши съперници Пиза и Амалфи намалява. Републиката има само един основен съперник в Средиземно море: Венецианската република.
Генуезките кръстоносци носят у дома бокал от зелено стъкло от Леванта, който генуезците дълго време смятат за Светия Граал. Не всички стоки на Генуа обаче са толкова безобидни, тъй като средновековна Генуа се превръща в основен играч в търговията с роби.Steven A. Epstein, Speaking of Slavery: Color, Ethnicity, and Human Bondage in Italy (Conjunctions of Religion and Power in the Medieval Past.
XIII – XIV век
Търговското и културно съперничество между Генуа и Венеция се разиграва през XIII век. Венецианската република изиграва значителна роля в Четвъртия кръстоносен поход, насочвайки „латините“ към разорението на Константинопол. В резултат на венецианската подкрепа за новоналожената Латинска империя Венеция получава контрол върху голяма част от търговията в Източното Средиземноморие.