Теодора Косара е българска княгиня.
Произход Тя е дъщеря на цар Самуил и царица Агата.
Биография Омъжва се за Иван Владимир, княз на сръбското княжество Дукля. Романтичната история на връзката между Косара и Иван-Владимир е описана в житието на светеца, поместено в Дуклянската летопис:
Според Васил Златарски няма съмнение, че бракът им има чисто политически характер. Според него по този начин Самуил цели да привърже към себе си владетелите на сръбските земи като свои васали и така да парализира всяко византийско влияние сред тях, от една страна, а от друга да има винаги в тяхно лице свои съюзници против ромейския император.
За по-нататъшната съдба на Косара няма сигурни сведения, освен тези, поместени в житието на съпруга ѝ. В Дуклянската летопис се споменава, че след като убива брата на Косара, братовчед ѝ Иван Владислав решава да убие и съпруга ѝ и за целта му изпраща покана да му гостува. Хитростта на Иван Владислав обаче е прозряна от братовчедка му, която поисква от съпруга си да не приема поканата на Иван Владислав, а да ѝ позволи първо тя да отиде при братовчед си, за да се убеди в истинските му намерения:
Според летописеца Иван-Владислав приема братовчедка си с почести, за да не предизвика подозрения у съпруга ѝ. След като са му изпратени кръст и клетва, че няма да пострада, Иван Владимир се съгласява и пристига при българския цар в Преспа, където е посечен от хората на Иван Владислав, след което го погребват в църквата „Св. Ахил“. По-нататък летописецът разказва за голямата скръб на Косара по съпруга ѝ, за начина, по който получава позволение от братовчед си да отнесе тялото на Иван Владимир и да го погребе, където пожелае:
В същата летопис се споменава, че Косара завършва живота си като монахиня и е погребана в църквата на съпруга ѝ:
Смъртта на Косара би могла да се датира след 1019 г. Вероятно тя преживява падането на Българското царство, както и ромейското завоевание на Дукля и останалите сръбски земи. Възможно е и тя да е попаднала в плен на ромеите, за което може да се съди по Хрониката на Йоан Скилица, който казва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отива в Костур, a „там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върху нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатства.“Йоан Скилица. Хронография – Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75 Ако Косара е била една от споменатите две дъщери на Самуил, то и тя заедно с останалите си роднини вероятно е взела участие в триумфалното влизане на Василий II в Константинопол, където, както казва Йоан Скилица, „предшествали го Мария, жената на Владислав, Самуиловите дъщери и другите българи... Това станало на 2-ри индикт, 6527 г. .“ От изворите не може да се заключи дали по време на тези събития Косара вече е била замонашена, както е споменато в Дуклянската летопис. Възможно е това да е станало скоро след смъртта на съпруга ѝ, но не е невъзможна и хипотезата по-късно Косара да е получила разрешение от византийските власти да постъпи в монашество и да завърши земния си път в манастира, в чиято църква, според Дуклянската летопис, е бил погребан съпругът ѝ.
Според историкът Пламен Павлов Теодора-Косара пренася светите мощи на Иван Владимир в манастира „Св. Богородица Пречиста“, наричан още „Св. Богородица Краинска“ или само „Пречиста Краинска“ на брега на Шкодренското езеро.Смята се, че тази обител е създадена от княз Петър близо до княжеската резиденция Краина. Както разказва Дуклянската летопис„…Косара, съпругата на блажения Владимир, станала монахиня, завършила живота си в същата църква с благочестие и свето подвижничество и била погребана там при нозете на своя мъж“. Мощите на св. Иван Владимир остават в манастира „Св. Богородица Пречиста“ до 1215 г., когато епирският деспот Михаил Ангел Комнин ги пренася най-вероятно в Драч.
Потомство Теодора-Косара и Иван-Владимир имат дъщеря, чието име е неизвестно, но се знае, че е омъжена за Стефан Воислав, княз на Зета, а техен внук е Костантин-Бодин, избран за български цар под името „Петър“ във въстанието на Георги Войтех (1072 – 1073 г.).
Памет На княгиня Косара е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София ().
Източници
Андреев, Й., Ив. Лазаров, Пл. Павлов Кой кой е в Средновековна България. Изд. къща „П. Берон“, 1999, ISBN 954-402-047-0 Златарски, В. История на Първото българско царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). VI. Борба за независимост. 673 – 676 Павлов, Пл. Българските царици, владетелки и принцеси. София, изд. „Световна библиотека“, 2009. Тъпкова-Заимова, В. „Българи родом...“ Комитопулите в летописната и историографката традиция. В. Т., 2009 г.
Категория:Български княгини Категория:Българска аристокрация Категория:Комитопули