Паул Хиндемит () е германски композитор, виолист, цигулар, преподавател, музикален теоретик и диригент.
Биография
Роден е на 16 ноември 1895 г. в Ханау, близо до Франкфурт, като най-голямото дете на художника и декоратор Робeрт Хиндемит от Долна Силезия и съпругата му Мари Хиндемит, родена Варнеке. Още като дете ходи на уроци по цигулка. Постъпва в Консерваторията на д-р Хох във Франкфурт, където учи цигулка при Адолф Ребнер, както и дирижиране и композиция при Арнолд Менделсон и Бернхард Секлес. Отначало се издържа, като свири на танцови забави и в музикално-комедийни формации. Става заместник ръководител на оркестъра на Франкфуртската опера през 1914 г. и е повишен в концертмайстор през 1916 г. Свири втора цигулка в струнния квартет „Ребнер“ от 1914 г.
През септември 1917 г. е призован в Имперската германска армия и изпратен в полк в Елзас през януари 1918 г. Там той е назначен да свири на бас барабан в оркестъра на полка, организира и струнен квартет. През май 1918 г. е дислоциран на фронта във Фландрия, където служи като караул. След примирието се завръща във Франкфурт и квартета „Ребнер“.
Към края на 30-те години Хиндемит прави няколко турнета из Америка като солист на виола и виола д'аморе.
Емигрира в Швейцария през 1938 г., включително защото съпругата му е с наполовина еврейски произход.
Пристигайки в САЩ през 1940 г., той преподава предимно в Йейлския университет, където основава Yale Collegium Musicum.
Хиндемит става гражданин на САЩ през 1946 г., но се завръща в Европа през 1953 г., живее в Цюрих и преподава в университета там, докато се оттегля от преподавателска дейност през 1957 г.
Умира на 28 декември 1963 г. във Франкфурт на Майн.
Творчество Хиндемит е сред най-значимите германски композитори на своето време. Неговите ранни творби принадлежат на късния романтизъм, като по-късно прави експресионистични произведения в стила на ранния Арнолд Шьонберг, преди да развие контрапунктен стил през 20-те години на 20 век.
Музиката му е била описвана като неокласическа, но твърде различна от творбите на Игор Стравински, които са обозначавани с този термин, като притежава повече от контрапунктния език на Йохан Себастиан Бах, отколкото яснотата на Моцарт.
Автор е на множество инструментални, камерни и симфонични творби. Най-известните му произведения са програмните музикални картини „Матис – художникът“ и „Изкушението на свети Антоний“.
Отличия и награди
Мемориална награда „Хоуланд“ (1940) на Йейлския университет Награда „Бах“ на свободния и ханзейски град Хамбург (1951) Орден Pour le Mérite (1952) Награда „Вихури Сибелиус“ (1955) Плакет „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1955) Награди Балзан (1963)
Почетни докторати Музикална академия на Филаделфия (1945) Колумбийски университет (1948) Гьоте университет Франкфурт на Майн (1949) Берлински свободен университет (1950) Оксфордски университет (1954)
Основни творби Произведения за оркестър Концерт за виолончело op. 3 (1916) Седем Kammermusik, написани между 1921 и 1927 за малък оркестър и солисти Концерт за оркестър op. 38 (1923) Четири Konzertmusik: Konzertmusik за филхармоничен оркестър op. 41 (1926) Konzertmusik за виола и камерен оркестър op. 48 (1930) Konzertmusik за пиано, медни духови инструменти и арфа op. 49 (1930) Konzertmusik за оркестър от струнни и медни духови инструменти op. 50 (1931) Симфония Матис – художникът (1934) Der Schwanendreher, концерт за виола (1935) Trauermusik за виола и струнен оркестър (1936) Nobilissima Visione, ballet (1938) Концерт за цигулка, 1939 Тема и вариации: четирите темперамента за струнен оркестър и пиано (1940) Симфония в ми бемол (1940) Концерт за виолончело nº 3 в сол (1940) Симфонични метаморфози по теми на Карл Мария фон Вебер (1943) Symphonia serena (1946) Концерт за кларинет и оркестър (1947) Концерт за рог и оркестър (1949) Симфония Die Harmonie der Welt (1951)
Вокални творби Das Marienleben по стихотворения на Рилке (1923) Das Unaufhörliche по поема на Готфрид Бен (1931) Requiem: When Lilacs Last in the Dooryard Bloom'd (1946) Меса за смесен хор a cappella (1963) Шест песни по стихотворения на Рилке (1939)
Опери
Mörder, Hoffnung der Frauen (1921) Das Nusch-Nuschi (1921) Sancta Susanna (1922) Cardillac (1926) Hin und zurück (1928) Neues vom Tage (1929) Mathis der Maler (1938) Die Harmonie der Welt (1957) Das lange Weihnachtsmahl (1960)
Произведения за пиано In einer Nacht op. 15 (1917-19) Сюита "1922" op. 26 (1922) Klaviermusik op. 37 (1924-5) Wir bauen eine Stadt (1931) Вариации (1936) Три сонати (1936) Ludus Tonalis (1942)
Произведения за камерен оркестър Соната за пиано Соната за две пиана (1942) Три сонати за соло цигулка, четири за соло виола, една за соло виолончело Четири сонати за цигулка и пиано, три за виола и пиано, две за виолончело и пиано, една за контрабас и пиано, една за виола д'аморе и пиано (Kleine Sonate opus 25 n°2) Струнен квартет nº 1 Струнен квартет nº 2 Струнен квартет nº 3 Струнен квартет nº 4 Струнен квартет nº 5 (1923) Струнен квартет nº 6 (1943) Струнен квартет nº 7 en mi (1945) Струнно трио nº 1 Струнно трио nº 2 Трио за тенор саксофон или хекелфон, виола и пиано op. 47 Десет сонати за духови инструменти и пиано: Соната за флейта в си бемол Соната за обой в сол (1939) Соната за английски рог Соната за кларинет в си бемол Соната за фагот в си бемол Соната за алт саксхорн в ми бемол (1943) Соната за за рог във фа мажор Соната за тромпет в си бемол (1939) Соната за тромбон във фа мажор (1941) Соната за бас туба в си бемол (1955) Квинтет за кларинет и рогове Квартет за кларинет, пиано и струнни Септет за (флейта, обой, кларинет, бас кларинет, фагот, рог, тръба) Соната за арфа
Библиография Unterweisung im Tonsatz I. Theoretischer Teil, Schott, Mainz, 1937 II. Übungsbuch für den zweistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1939 III. Übungsbuch für den dreistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1970 Aufgaben für Harmonieschüler, Schott, Mainz, 1949, ISBN 978-3-7957-1602-8 Mathis der Maler: Oper in sieben Bildern, Apollo-Verlag, Mainz, 1945 Johann Sebastian Bach. Ein verpflichtendes Erbe, Insel Verlag, Wiesbaden, 1953 (Insel-Bücherei 575/2) Paul Hindemith: Zeugnis in Bildern, Schott, Mainz, 1961 Sterbende Gewässer, Lambert Schneider, Gerlingen, 1963
Източници
Външни препратки Фондация Хиндемит Соната за тромбон и пиано на сайта the art of the states (RealPlayer) Хиндемит дирижира своя музика – Youtube
Категория:Германски композитори Категория:Композитори от 20 век Категория:Балетни композитори Категория:Оперни композитори Категория:Германски цигулари Категория:Германски диригенти Категория:Виолисти Категория:Модернизъм Категория:Германски военни дейци от Първата световна война Категория:Преподаватели в Йейлския университет Категория:Преподаватели в Харвардския университет Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Колумбийския университет Категория:Родени в Ханау Категория:Починали във Франкфурт на Майн Категория:Починали от панкреатит