Иван Маринов (офицер)

Иван Кръстев Маринов е български офицер (генерал-лейтенант), министър на войната в периода от 2 септември 1944 до 9 септември 1944 година, участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 година и главнокомандващ на Българската армия от 9 септември 1944 година до 2 юли 1945 година.

Биография Иван Маринов е роден на 6 януари 1896 г. в София. Син на генерал-майор Кръстю Маринов и е женен за Зина Маркова, племенница на българския комунист Георги Кирков,. По-късно се развежда с нея. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец. През Първата световна война е пилот в авиацията. По време на военните действия се запознава и става приятел с българския офицер тогава поручик Фердинанд Козовски, по-късно генерал и деец на БКП. Служи в 15-и пехотен ломски полк и 21-ви пограничен участък.Руменин, с. 218 От 1920-те години започва да симпатизира на комунистическото движение, вследствие на което е един от малкото български офицери които не взимат участие в проведения на 9 юни 1923 г. военен преврат за сваляне на правителството на БЗНС на Александър Стамболийски, подкрепено от БКП, като в следващите години тайно сътрудничи както с представители на СССР в България, така и с членове на БКП(БРП(к)).

През 1921 г. е приведен в жандармерията. През 1930 г. завършва Военна академия и същата година е назначен за завеждащ материалната част на смесения орляк.Министерска заповед № 206 от 1930 г. През следващата година е назначен за командир на смесения орляк,МЗ № 207 от 1931 г., МЗ № 248 от 1932 г. и МЗ № 211 от 1933 г. след което е началник-щаб на отделение.МЗ № 216 от 1933 г. През 1934 г. е назначен за началник на въздушно техническата службаМЗ № 16 от 1934 г. и по-късно същата година е назначен за началник на класовете във Военното училище,МЗ № 248 от 1934 г.МЗ № 88 от 1935 г. като по-късно същата година е назначен за началник на разузнавателната служба в Щаба на армията.МЗ № 186 от 1935 г.; МЗ № 327 от 1935 г. (8 юли 1935 – 24 септември 1936)

През 1934 – 1939 г. е един от влиятелните членове в левицата на Военния съюз и съучастник на Кимон Георгиев в противомонархическата конспирация на съюза, като по време на разкриването на заговора на Военния съюз през 1935 г., Иван Маринов остава неразкрит. В периода 1936 – 1939 г. е български военен аташе в Париж и Лондон,МЗ № 304 от 1936 г.; МЗ № 38 от 1938 г.; МЗ № 46 от 1938 г. след което, от 15 август до 1 октомври 1939 г. е началник-щаб на 3-та армияДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.1031МЗ № 64 от 1939 г. и е член на военния съюз. През 1938 г. е приведен на служба към Гражданска мобилизация.МЗ № 82 от 1939 г.; МЗ № 12 от 1940 г.; МЗ № 45 от 1940 г. Началник на нейното снабдително отделение до 26 октомври 1940 г. През 1940 – 1944 година последователно е командир на Шеста пехотна бдинска дивизия (27 октомври 1940 – 17 юни 1942) и Петнадесета пехотна охридска дивизия (17 юни 1942 – 4 септември 1944), дислоцирани във Вардарска Македония по време на българското управление (1941 – 1944).

От 1943 г. генерал Иван Маринов не допуска съдебни процеси срещу заподозрени в антифашистка и комунистическа дейност в командваните от него военни съединения, през 1943 г. укрива в Битоля и Охрид както избягали от военните хайки евреи, така и (от септември 1943 г.) офицери и войници от италианската армия, след подписването на Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция и обявяване на война от Италия на Германия, който факт не става достояние на висшето командване на Вермахта в Сърбия, така и не научава за него и българското правителството до 9 септември 1944 г.

На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на Деветосептемврийския преврат, след който е назначен за главнокомандващ на българската армия (1944) (като помощник-главнокомандващ българската армия е старият приятел на Иван Маринов – генерал Фердинанд Козовски) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. От 1945 г. е главен инспектор на войската, по-късно същата година е началник на бойната подготовка и през 1946 г. е уволнен от служба.

По-късно висшият комунистически функционер от този период Георги Чанков отбелязва, че за дейността си в Македония, включително ролята си в депортацията на евреите от Битоля, Маринов е трябвало да бъде съден от т.нар. Народен съд, но избягва това с протекциите на Комунистическата партия и лично на намиращия се в Москва неин ръководител Георги Димитров.

Иван Маринов е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г., където първият партиен и държавен ръководител на СССР Йосиф Сталин лично го награждава с Орден „Суворов“ I степен.

Пълномощен министър в Париж от 1946 – 1950 г. Преподавател във Военната академия „Г. С. Раковски“ от 1950 г. През 1949 и 1954 г. е взет на наблюдателно дело под псевдоним „Дипломат“ от Държавна сигурност в подозрение във връзки с чуждо разузнаване, което е закрито през 1960 г.Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с. 1033, 1072 – 1073, 1076 През 1956 – 1979 г. е районен съветник в Районния народен съвет кв. „Левски“ (Кирковски РНС) – гр. София.

Иван Маринов е женен и има 1 дете.

Военни звания Подпоручик (12 март 1916) Поручик (14 октомври 1917) Капитан (30 януари 1923) Майор (31 октомври 1930) Подполковник (26 август 1934) Полковник (3 октомври 1938) Генерал-майор (6 май 1943) Генерал-лейтенант (18 ноември 1944)

Награди Орден „За храброст“ III степен, 1-ви клас Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас Орден „За военна заслуга“ II степен Орден „Народна република България“ I степен Съветски орден „Суворов“ I степен Съветски юбилеен медал „20 години от победата във Великата отечествена война 1941 – 1945“ 1965 г.

Бележки

Източници

в-к Македония, Стоян Г. Бояджиев, бр. 10, 10 март 1999 г.

Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Министри на отбраната на България Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Тридесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Участници в Деветосептемврийския преврат Категория:Посланици на България във Франция Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Български военни аташета във Франция Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Български военни аташета във Великобритания