Бърник () е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География Селото е разположено в източните склонове на Селечката планина, в областта Мариово.
История В XIX век Бърник е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бърник (Bernik) е посочено като село с 20 домакинства с 87 жители българи.
Църквата „Свети Димитър“ е от 1887 година.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бърникъ има 196 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бръник е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 25 къщи.
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бърник има 296 българи екзархисти и работи българско училище.
Българското екзархийско село пострадва от нападения на гръцки андартски чети. В нощта на 8 срещу 9 юни 1905 година селото е нападнато от андарти и са опожарени няколко къщи и убити 10 души, от които една жена, а трима са ранени сериозно. Сред нападателите са Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис, Петър Сугарев, Христос Цолакопулос (Рембелос) и гъркомани от селата Зовик, Старавина и Градешница. Гърците убиват цялото семейство на войводата Трайко Краля. Австро-унгарският и руският битолски консул пристигат в селото и организират анкета, след която става ясно, че именно андартите са виновни за клането, въпреки че първоначално държат турските власти за отговорни. Френският консул също обвинява за клането гръцкия комитет. Това е признато и от гръцкия консул в Битоля, който заявява, че клането е дело на капитан Рембелос и причината му е, че селяните от Бърник са замесени в убийства на патриаришисти. Според гръцките източници в селото става сражение с четата на Трайко Краля, след което андартите са принудени да се изтеглят от турския аскер.Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σσ. 143, 144
Преброявания Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Общо 365 228 215 125 30 9 8 2 северномакедонци 226 215 121 30 9 8 2 албанци 0 0 0 0 0 0 0 турци 0 0 0 0 0 0 0 роми 0 0 0 0 0 0 0 власи 0 0 0 0 0 0 0 сърби 2 0 0 0 0 0 0 бошняци 0 0 0 0 0 0 0 други 0 0 1 0 0 0 0
Според преброяването от 2002 година в селото има 2 души.
Националност Всичко северномакедонци 2 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Бърник Георги Мияковски (1876 – ?), български хайдутин Коле Никола, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „помощник и водач на българската бунтовническа организация“, затворен с решение на Прилепския следствен отдел, лежал в Прилепския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Митре Боше, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „помощник и водач на българската бунтовническа организация“, затворен с решение на Прилепския следствен отдел, лежал в Прилепския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петко Атанасов Минев, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 годинаДАРМ Ф.1095 Петко Стоян, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „помощник и водач на българската бунтовническа организация“, затворен с решение на Прилепския следствен отдел, лежал в Прилепския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Тодорче Стоян Никола, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „помощник и водач на българската бунтовническа организация“, затворен с решение на Прилепския следствен отдел, лежал в Прилепския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Трайко Бърниклия (? - 1905), убит от турци край Мартово Трайко Краля Бърничанчето (1874/5 – 1911), български революционер Христе Атанасов Вълчев, български революционер от ВМОРО Христо Романов (? - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков - Скочивирчето
Бележки
Категория:Села в община Новаци