Карлос Саура () е испански режисьор, смятан за един от класиците на съвременното европейско кино. Carlos Saura, IMDb.com.
Биография Роден е на 4 януари 1932 г. в Уеска, Арагон. Майка му и брат му Антонио Саура са художници, а той се занимава с фотография от ранна възраст. През 1957 г. завършва кинорежисура в Мадрид, а до 1963 г. самият той преподава. През 1957 г. се жени за Адела Медрано, от която има двама сина – Карлос (р. 1958) и Антонио (р. 1960).
През 1957 – 1958 г. Саура прави първия си документален филм (Cuenca). През 1965 г. получава наградата Сребърна мечка на Берлинския филмов фестивал за филма La caza. През 1967 г. филмът му Peppermint Frappé също е награден в Берлин. Филмите „Братовчедката Анхелика“ (1974) и „Да отгледаш гарвани“ (1975) получават Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Кан, а Mama cumple 100 años (1979) е номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм.
След края на първия си брак Саура има син Шейн (р. 1974) от актрисата Джералдин Чаплин. През 1982 г. се жени отново за Мерседес Перес, от която има трима сина – Мануел (р. 1980), Адриан (р. 1984) и Диего (р. 1987). През този период той прави няколко филма съдържащи много фламенко танци. През 1990 г. Карлос Саура получава наградата „Гоя“ за режисурата и сценария на ¡Ay, Carmela!. През 1994 г. му се ражда дъщеря Ана от Еулалия Рамон.
Карлос Саура посещава за първи път България през 2013 г, когато става „доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.„Режисьорът Карлос Саура, който възроди испанското художествено кино, почина на 91 години“, БТА, 10 февруари 2023 г.
Филмография
Оперна режисура 1991: Кармен (Жорж Бизе), опера на Щутгарт 2004: Кармен (Жорж Бизе) 2007: Кармен (Жорж Бизе) 2010: Кармен (Жорж Бизе) 2019: Дон Жуан (В. А. Моцарт), Ла Коруня
Театрална режисура 2013: Великата сцена на света (Калдерон) 2018-2021: Няма кой да пише на полковника (Габриел Гарсия Маркес) 2019-2021: Празникът на козела (Марио Варгас Льоса) 2020: Великата сцена на света (Калдерон)
Занимания с литература и фотография Карлос Саура е и писател с широки тематични хоризонти. Неговият роман „Pajarico solitario“ (1997), превърнат по-късно във филм под заглавието „Pajarico“, е автобиографично повествование. С най-голяма литературна амбиция е „Елиза, живот мой“ (2004), с който Саура извършва обратната операция: новелизира вече създаден свой филм със същото заглавие от 1977 г.
Романи Pajarico solitario (1997) ¡Esa luz! (1998) Elisa, vida mía (2004) Ausencias (2017)
Сценарии (издадени като книги) Cría cuervos Elisa, vida mía ¡Esa luz! Goya en Burdeos Buñuel y la mesa del rey Salomón
Фотографски албуми El Rastro (2003) Flamenco (2004) Las fotografías pintadas de Carlos Saura (2005) Saura x Saura (2009) España años 50 (2016) Photobolsillo(2018)
Източници
Външни препратки Официален сайт на Карлос Саура
Янко Терзиев, „Гарвани в детската стая“, анализ на филма „Да отгледаш гарвани“, в-к „Капитал“, 19 януари 2002 Ивайло Харалампиев, „Карлос и сенките (Чисто новият Centro Niemeyer в Авилес отвори врати с изложбата Luz на режисьора Карлос Саура)“, в-к „Капитал“, 19 май 2011 Геновева Димитрова, „Карлос Саура в София“, в-к „Култура“, бр. 23 (2729), 21 юни 2013
Категория:Испански режисьори Категория:Испански сценаристи Категория:Кинодокументалисти Категория:Носители на награда на БАФТА Категория:Носители на Сребърна мечка за най-добър режисьор Категория:Европейски филмови награди Категория:Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ Категория:Арагонци Категория:Родени в Уеска Категория:Починали в Мадрид